Начало Идеи Дебати Войната на Путин и нейният аналог
Дебати

Войната на Путин и нейният аналог

Ян Янев
27.04.2023
3877
Франц Рубо, „Обсадата на Севастопол“

През последната година войната в Украйна в голяма степен обсеби общественото и медийно пространство. И в това няма нищо учудващо, като се има предвид, че това е най-големият и кървав военен конфликт в Европа от Втората световна война насам. Съвсем естествено журналисти, историци и анализатори започнаха да търсят прилики с предишни конфликти и да се опитват да отгатнат как ще се развият събитията. Все пак всичко ново е добре забравено старо. Като примери най-често се използват германското нападение над Полша (1939 г.), Съветско-финландската война (1939 г.), Фолклендската война (1982 г.), войната в Персийския залив (1991 г.) и войната в Афгатистан.

Има обаче един по-стар конфликт, който в много по-голяма степен копира сегашната ситуация. Става въпрос за Кримската война от 1853–1856 г. Този конфликт противопоставя Османската империя, Англия и Франция на Русия и е без сериозни исторически последствия, но дава важни уроци както на Русия, така и на нейните противници – каква е тяхната реална сила и от какво ще зависят военните успехи в следващите десетилетия. Всъщност приликите между двете войни са толкова много, че не би било чудно, ако след десет години войната в Украйна бъде наречена от историците втора Кримска война.

След Наполеоновите войни в Европа се създава система за баланс на силите, която осигурява един от най-дългите периоди на мир и благоденствие в историята, продължил точно сто години. Всъщност Кримската война е най-големият и продължителен конфликт през този период. По това време светът преживява истинска икономическа, индустриална и образователна революция, невиждана в човешката историята. Русия обаче поради факта, че е абсолютна монархия, чиято икономика все още се гради на крепостното право и се управлява от деспоти, които странят от всяка иновация, остава в голяма степен изолирана от този процес и изостава значително от другите европейски сили.

Това в голяма степен напомня сегашната ситуация, тъй като в Европа не е имало големи военни конфликти от 1945 г. насам. Териториалните граници са строго определени и гарантирани от няколко големи военни и икономически съюза, които също така пазят личните права и свободи на гражданите. Освен това свободните пазари и инвестициите в икономика на знанието доведоха до нова ера в комуникациите и дигитализацията, което сближи тези народи.

За разлика от всички останали европейски страни, които са демокрации, Русия се управлява вече над 20 години еднолично от Владимир Владимирович Путин. Властта му е толкова всеобхватна, че той е наричан Царят, както от неговите приятели, така и от враговете му. Разбира се, един такъв автократичен режим съвсем естествено носи негативи. Феноменална корупция, зависима съдебна система и слаба, дебалансирана икономика. Всъщност близо 50% от бюджета на Русия идва от износа ѝ на газ и петрол. Затова някои анализатори я определят като бензиностанция, маскирана като държава.

През XVIII век Османската империя, макар и все още обширна, е в упадък и в резултат на няколко войни с Русия губи част от европейските си територии. Тези загуби обаче я принуждават да реформира армията си по европейските стандарти.

Макар че е втора по големина в Европа, Украйна е една от най-бедните страни на континента и страда от хронични проблеми с корупцията. През 2014 г. от нея бяха откъснати Крим и части от Донецк и Луганск. В резултат тя предприе серия от военни реформи, които ѝ помагат да въоръжи и обучи армията си по натовски стандарти.

Преди началото на Кримската война Руската империя успява да влоши отношенията си с всички велики сили, най-вече заради преекспонирания си милитаризъм и незачитането на приетите на Виенския конгрес граници в Европа.

По подобен начин и поради същите причини отношенията между Европа, САЩ и Русия достигнаха 60-годишното си дъно преди началото на сегашната война.

Започвайки войната през 1853 г., цар Николай очаква, че това ще е една военна разходка през приятелска християнска територия и планира бързо да достигне Константинопол. Вместо това се сблъсква със силно мотивирани и добре въоръжени войски, които се бият за всеки метър. И още в първите месеци са спрени при Силистра.

Стратегията на Путин бе да завладее Киев за няколко дни, а след това за няколко седмици и цялата страна. Вместо това руските войски бяха отблъснати от Киев и дадоха чудовищни жертви, а украинската армия демонстрира, че е по-добре подготвена и организирана от руската, че войниците ѝ се бият с изключителна смелост за родната земя.

Виждайки, че не може да се справи с турците по суша, Русия решава да използва флота си, за да спре османската съпротива. В битката при Синоп руският флот за пръв път в историята използва касетъчни снаряди и тотално унищожава противниковия флот. Клането е широко отразено в западните вестници и притесненията, че Русия може да завладее проливите принуждава Англия и Франция да се намесят на страната на Турция. Техните далеч по-модерни кораби с лекота се справят с руските и ги принуждават да се скрият в пристанищата на Черно море.

През 2022 г. руската армия, след като бе отблъсната от Киев, се прегрупира и започна масирана атака в Донецкия и Луганския регион, предприемайки варварски артилерийски бомбардировки. Западът, който дълго се беше колебал, осъзна в крайна сметка, че ако не получи натовско въоръжение, Украйна ще бъде завладяна. И започна да изпраща на нападнатата страна американски ракетни системи Хаймарс и френски Цезар, които са много по-мобилни и точни от руските и в рамките на няколко месеца не само спряха руското настъпление, но  принудиха руснаците да се оттеглят от Херсон и Луганск.

Още с влизането си във войната през 1853 г. Англия и Франция налагат блокада на бреговата ивица на Русия, като на практика отрязват търговските ѝ връзки с другите страни и изсмукват по този начин руските финанси, които и без това са ограничени.

Непредизвиканото нападение над Украйна обедини западния свят за първи път след атентатите срещу Световния търговски център и още в първите дни на войната наложи на Русия едни от най-тежките санкции в историята, откъсвайки я реално от финансовите пазари и западните технологии. Освен това от началото на 2023 г. Европа преустанови на практика купуването на руски газ и петрол, лишавайки по този начин Русия от основния ѝ източник на средства.  

Както може ясно да се види, приликите между двете войни са много, а това ни дава възможност спокойно да разгледаме ситуацията и да предположим как би се развила сегашната война, ако следваме хода на Кримската война.

Почти цялата война се провежда на Кримския полуостров и най-вече при обсадата на Севастопол в тази позиционна война изпъкват предимствата на по-развитите модерни индустриални държави. Въпреки че се сражават на хиляди километри от дома си и много често са командвани от остарели и некомпетентни генерали, Англия и Франция се адаптират много по-добре към ситуацията. Изграждат влакова линия и телеграф, създават корпус от милосърдни сестри, които помагат на ранените и са далеч по-добре снабдени от противника, който въпреки че се сражава близо до дома си страда от липса на храна, дрехи, въоръжение и мотивация. Оказва се, че огромната руска армия – близо 1 000 000 войници, е тренирана предимно за паради, а не за реални военни действия

Фактът, че съвременната руска армия страда от подобни проблеми пролича още в първите дни на войната срещу Украйна. Няма никаква координация между различните звена на армията, войниците започнаха да остават без храна още в първите седмици, въоръжението в голяма степен е старо и неподдържано, амунициите не се разпределят правилно или умишлено се крият, няма резервни части за машините, а моралът на войниците е толкова нисък, че са принудени да се сражават под заплаха от разстрел. Също така се оказа, че голяма част от танковете и самолетите са подходящи само за парадите на Червения площад, които Путин много обича. И разбира се, корупцията е разяла всички нива в армията, създавайки отношение на недоверие и омраза между войниците, офицерите и генералите.

Кримската война е като цяло ограничен и позиционен конфликт, който историците определят като първата индустриална война. Този конфликт обаче води до невъобразим брой жертви. Предполага се, че около 500 000 руснаци (около 150 000 французи, англичани и турци) са загинали или ранени, като 70% от тях – в резултат на болести, студ и глад. Тези жертви принуждават Русия да мобилизира все повече хора, без да има необходимите ресурси да ги въоръжи и изхранва.

През първата година на войната в Украйна руските жертви вече наближават 200 000 войници, а това принуди властите в Москва да мобилизират и 350 000 запасняци. Тези войници са по-лошо въоръжени, слабо мотивирани и в много случай биват хвърляни на фронта без никаква военна подготовка, което съвсем естествено води до рязък скок на загубите на жива сила. Ако математиката се запази и конфликтът продължи още две години, което е много вероятно, е напълно възможно руските жертви да надвишат тези от Кримската война.

Кримската война приключва с падането на Севастопол. Истината обаче е, че основната причина за финала на войната е фактът, че младият цар Александър II (Николай I умира през 1855 г.) осъзнава, че ако военните действия не приключат бързо, страната ще банкрутира. Затова той преглъща егото си и се съгласява да седне на масата за преговори. Условията, които са договорени в Париж, съвсем не са унизителни за Русия. Тя не губи територии и не са ѝ наложени репарации. Забранява ѝ се да поддържа бойни кораби в Черно море и тя вече не е покровител на християнското население в Османската империя, но успява да договори независимостта на Влахия и Молдова. Всъщност в известен смисъл тази война се оказва благословия за Русия, защото позволява на управниците ѝ да видят колко изостанала е страната спрямо останалите велики сили и да предприеме така необходимите и забавени реформи. Под ръководството на младия Александър II са освободени селяните, премахват се изтезанията и цензурата, създават се свободни съдилища със съдебни заседатели и се реформира армията, което води до огромен икономически, социален и културен бум, а през следващите десетилетия e извършена и огромна териториална експанзия.

Можем ли да очакваме подобно развитие на ситуацията в момента? Отговорът за съжаление е твърдо не. Ако цар Николай и синът му Александър са били наследници на древна фамилия, чийто дълг към страната се простира отвъд техния живот, то за Путин Русия започва и свършва с него. Всъщност медийните лакеи на президента вече от няколко години пропагандират идеята, че без Путин няма Русия. Той не само емоционално е обвързан с тази война, вярвайки, че е негова божествената мисия да възроди великата Руска империя. Той смята, и тук вероятно е прав, че неговото политическо и физическо оцеляване зависи от поне някаква победа в тази конфликт. Което значи, че Путин няма да се откаже, дори да трябва да жертва икономиката на страната и живота на стотици хиляди руснаци. Как ще се развият нещата на фронта все още не е ясно (въпреки че пристигането на американските и германските танкове със сигурност ще наклони везните в полза на Украйна), но е абсолютно сигурно, че Русия в крайна сметка ще фалира. Дори приближеният на Путин олигарх Олег Дерипаска ясно заяви, че страната ще остане без пари до края на годината. Путин обаче няма да приеме реалността, липсата на пари ще бъде компенсирана с по-високи данъци, повече съкращения в и без това орязаните програми за строителство, здравеопазване и социална политика. За осъзнаване на грешките и реформи и дума не може да става, напротив, сталинските репресии ще се засилят многократно, за да се заглуши всеки неудобен глас, а страната ще влезе в поредица от икономически и социални кризи.

Дори и Путин да умре или да бъде свален от власт, идеята, че в Русия изведнъж ще дойде демокрация и ще се проведат свободни избори, на които ще бъде избран президент реформатор, е просто абсурдна. В продължение на четвърт век Путин систематично унищожаваше всички независими институции, за да придобие абсолютна власт, а пропагандата до такава степен е промила мозъците на хората, че те дори не могат да си представят свободни избори. Всичко започва и свършва с него, което означава, че когато той си отиде, държавата няма на какво да се опре. Властта ще бъде овладяна от този, който има най-много оръжия, и това се осъзнава от всички, които са близко до властта, и най-вече от олигархичния кръг на Путин. Много от приятелите на президента изведнъж се хвърлиха да правят частни армии, не толкова, за да воюват в Украйна, а за да се пазят, когато бурята дойде. А тази буря неизбежно ще дойде. Какво можем да очакваме тогава?

В случая отново можем да се върнем към историята, защото Русия обича да повтаря грешките си. Обича в моменти на икономически и социален упадък да започва скъпоструващи войни. Влизането на Русия в Първата световна война слага край на Руската империя и хвърля страната в жестока гражданска война, а инвазията в Афганистан източва ресурсите на СССР, който в крайна сметка се разпада през 1991 г., като в следващото десетилетие страната преминава от криза в криза и затъва в жестокия граждански конфликт в Чечения.

Русия е в постоянен упадък през последните 10 години. Всъщност БВП на страната е намалял с една трета в периода 2014–2022 г. (За същия период БВП на България е нараснал с 30%.) И въпреки това Путин реши да започне тази скъпоструваща война, като, естествено, нещата не се развиха така, както му се искаше. Можем спокойно да предположим, че историята ще се повтори за трети път. Русия ще банкрутира, цялото продуктивно население ще избяга (голяма част е вече извън страната). Пограничните райони – като Чечения, Киргизстан и Дагестан, най-вероятно ще обявят независимост, което ще озвери националистите и в страната отново ще избухне кървава гражданска война. Хаос, разруха и мизерия ще е наследството на Владимир Владимирович Путин, а не възраждане на Руската империя с него като новия цар начело.

Ян Янев
27.04.2023

Свързани статии