Начало Идеи Дебати Войната – убиец на духа
Дебати

Войната – убиец на духа

Добрин Тодоров
16.06.2023
3127
Самуел Бак, „Не убивай“, 1970 г.

Войната поставя на изпитание собствено хуманното в човека – неговите ценности, принципи, идеали, убеждения, душевни нагласи. Болезнените преживявания въздействат мощно върху психическата устойчивост на хората.

Подтик за изразените по-долу размисли са съдържащите се в интервю на украинската писателка Галина Крук, публикувано в предпоследния брой на списание „Култура” (5/2023), нейни виждания за пагубното въздействие на руско-украинската война върху човешката психика и по-общо на човешкия дух. Крук обръща внимание върху очевидно опасно явление, което малцина забелязват, макар още сега да е ясно, че то вече има голяма значимост и още по-важни последици занапред. По обясними причини тя се спира върху духовния опит, който преките участници във войната за удържане независимостта на отечеството си украинци придобиват. Той е неизбежно травматичен и мъчителен, като поставя на изпитание собствено хуманното в човека – неговите ценности, принципи, идеали, убеждения, душевни нагласи. Болезнените преживявания въздействат мощно върху психическата устойчивост на хората. Неизбежният риск от загубата на живота поражда постоянна тревожност от екзистенциалната заплаха. Многобройните зверства, жестокости и други прояви на брутално насилие, на които хората от тази страна са потърпевши, свидетели или научават от първа ръка, ги поставят в непозната гранична ситуация. Материалните лишения и нищета, безмилостното отношение на агресора са предпоставка за отдаване на озлоблението, омразата, гнева и яростта. Разбира се, далеч не всички въвлечени в тази война са обладани от подобни чувства. Скръбта по близки, приятели, колеги, познати и просто сънародници може да ги доведе до отчаяние. Ала преминаването през това върхово изпитание има потенциал да ги направи по-силни и по-способни да устоят в борбата за защита на родината.

В духовна криза изпадат и мнозина от непреките участници в посочената война. Граждани на страни от цял свят – повлечени от неспирния информационен поток за поредните трагични събития в Украйна, изпитват мъчителни чувства, като голяма част от тях са обладани от емпатия към страданията на жертвите. Разбира се, не са малко и тези, които извръщат погледа си от ужасите на войната, правят се, че не я забелязват, съзнателно се опитват да я изключат от полезрението си. Тяхното коравосърдечие ги вкарва в лагера на безмилостните циници, искащи колкото се може по-бързо да свърши тази досадна свада, за да се върнат към безметежното си съществуване.

Тази война – както и всяка друга – разтърсва основанията на човешкото съществуване и въздейства върху дълбините на духа му. Подобно извънредно събитие разклаща вярата в универсалните човешки ценности: свобода, истина, добро, справедливост, любов, достойнство, както и в изконните нравствени убеждения в нуждата от честност и почтеност в отношенията между хората. Войната влияние преди всичко върху емоциите на хората и внася смут в душите им. Тя обаче може да има още по-тежки последици за човешкия дух – опустошава го, като води до разколебаване в собствените убеждения, поражда съмнения в правотата на заеманите позиции. Предизвиква объркване при оценяване на случващото се. Води до загуба на ориентация сред противоречивите тълкувания на будещите смут съобщения за поредните варварски издевателства, тормоз на невинни хора и престъпления срещу човечеството. Най-страшната беда, която войната носи на хората обаче, е моралната поквара. Няма по-голяма щета върху човешкия дух от неговото развращаване, придобило крайна форма в безразличното приемане на крайната форма на насилие над себеподобни – тяхното убийство.

Днешните хора наблюдаваме различни типове войни, в някои от които сме въвлечени осъзнато или неусетно. Хибридната война например ми изглежда не по-малко страшна от физическата. Нейните ефекти върху човешкия дух са на пръв поглед незабележими, но причиняваната ерозия на ценностните ориентири и опори има дълбоко влияние. Тя нанася трайни травми върху духовността на хората, макар те обикновено да не си дават сметка за тях. Благодарение на нея днешните хора приемаме за нормални постоянните дрязги, раздори и крамоли помежду ни. Ежедневните злостни нападки между наши съвременници ни правят коравосърдечни, свикнали и обръгнали с все по-злобни атаки помежду им. Враждебността сякаш се налага като дух на времето, а толерантността към чуждите недостатъци и снизходителността към техните грешки и простъпки изглежда постепенно изчезват. А покрай тях и убеждението, че си струва самите ние да живеем според правилата на хуманизма.

Войните от всякакъв вид са израз на духовното падение на човеците. Те водят до загуба на облика им на хуманни същества чрез отключване на животинското у тях. Изпитваните към себеподобните подозрение, страх и в крайна сметка ненавист, кулминират в оскотяване и са стъпка към разчовечаването. Войните показват капитулацията на homo sapiens пред импулсите, идващи от звяра в него. Те са победа на бесовете, заложени в духа му. Представляват неспособност да се надмогнат обсебилите го демон на насилието и порив към разрушаване.

Войните са провокирани от нетърпимост, прерастваща в омраза към ближния. Тези чувства водят до агресия спрямо него. Във войните се манифестира крайна непоносимост към различния (другия, чужденеца). Тук е мястото да припомня какви са възможните отношения между разминаващите се в своите позиции хора. С опонента се спори, като целта на дебата с него е той да бъде убеден в собствената си неправота и да се откаже от погрешните възгледи. С противника се съревноваваш, за да го победиш и евентуално покориш (подчиниш) в края на борбата. С врага водиш война на живот и смърт, в която надделелия унищожава съперника си.

Благоприятен би бил завършекът на войната, при който не просто е постигнато физическо оцеляване на хората, но и умиротворяване на техния дух. След преживяния трагичен опит неизбежно започва осмисляме на войните, които са се водили. На настоящите обитатели на света тепърва им предстои проумяването на причините и резултатите от руско-украинската война, когато тя приключи. За все още вярващите в хуманистичния светоглед остава надеждата, че състоянието на война със себеподобните занапред няма да се банализира и превърне в норма на съвместното ни общежитие. За да се даде шанс на тази надежда е нужно да проявим смелост и кураж при отстояване основанията на хуманизма, включително чрез активно подпомагане на жертвите от водещите се сега войни. Наградата за преминатите успешно изпитания е душевно облекчение, укрепване на вярата в наистина важните неща в човешкия живот и удовлетворение от съхраняването на собствено човешкото в себе си.

Добрин Тодоров е доктор на философските науки (2009), професор по история на философията в МГУ „Св. Иван Рилски“ (2010). Научните му интереси са в областите на историята на модерната българска философска култура, философската антропология и философията на образованието. Автор е на монографиите Съветската философска култура – типологичен анализ (1999), Пролегомени към историята на българската философска култура от тоталитарната епоха (2002), Философската публичност в тоталитарна и посттоталитарна България (2009), Специализираният философски печат в България (2009), Кризата на университетското дело в България и един възможен изход от нея (2017), Многоликото битие и новото световъзприятие на съвременния човек (2019) и др., както и на учебното помагало Човекът в европейската философия (2004). Съавтор на тритомното издание Философският ХХ век в България (2008–2022). Издал е публицистичните книги Между другото (2005), Попътно (2009), Напомняне (2011), „Езикови“ тревоги (2015) и Духът на съвременника, изразен в публичния език (2019). Член-основател и председател на УС (2002–2004) на Сдружението на университетските преподаватели по философия в България, член-основател, изпълнителен директор (2011–2021) и председател на УС (от 2021 г.) на Института за българска философска култура.

На главната страница: Самуел Бак, Сътворение на войната III, 1999–2008 г.

Добрин Тодоров
16.06.2023

Свързани статии

Още от автора