Начало Идеи Гледна точка Война и мир
Гледна точка

Война и мир

1412

За разочарование на всички ни пълномащабната война в Украйна, наричана от Кремъл с шеговит цинизъм военна операция, се оказа дългосрочна – дългосрочни са и хуманитарните, и политическите, и икономическите последици от нея. Дългосрочни и дори ден след ден ускорено нарастващи са и страховете ни от нея. Казвам за разочарование на всички ни, защото считам, че особено на фона на изтребителните модерни оръжия, всички ние се боим от разрастване на конфликта: като изключим кремълските неофашисти и техните последователи по света и у нас, аз не познавам човек, който да желае тази проклета война – все едно дали той е политически ляво, дясно или центристки ориентиран, все едно дори на кои от двата воюващи лагера симпатизира политически. Война значи пепелища, кръвопролития и смърт, а всичко това е пълно отрицание на живота, към който всички ние сме изначално пристрастени. Така че противниците на подкрепата, която целият цивилизован свят оказва на Украйна, лицемерят, декларирайки, че видите ли, те са за мир, а всички останали са за война. Тяхното миролюбие е повече от съмнително – повече от съмнително е и войнолюбието на набедените войнолюбци.

Повтарям: световната общественост не е разделена на войнолюбиви ястреби и на миролюбиви гълъби, всички нормални хора искат мир – както в собствената си страна, така и на световната сцена. Въпросът е какъв мир искаме и с какви средства го преследваме. Защото както има справедлив мир, така има и несправедлив мир, а казаното е валидно с пълна сила и за войните, които също са разпределени на справедливи и несправедливи. Мирът, царящ, да речем, в хитлеристка Германия през десетилетието преди Втората световна война, е несправедлив мир – доколкото се базира на насилието и терора, на потъпканите човешки права и граждански свободи, на погубването на личността от институцията. По същите причини през онези драматични години бе несправедлив и мирът в болшевишка Русия, доколкото и той се базираше върху насилието и терора и над руския народ, и над всички останали народи, включени в необятната Съветска империя.

Така е и с войната, с нейната морална допустимост и недопустимост. Войната, която националсоциалистическите пълчища поведоха срещу редица европейски държави и държавици, е несправедлива война – войната, чрез която жертвите на нацистката агресия се съпротивляваха на палача и бранеха своята независимост, е справедлива война.

Това елементарно разделение е всеприложимо – то може (а според мен и трябва) да бъде отнесено с пълна сила и към войната в Украйна. Една война, в която всичко е като на длан: от ясно по-ясно е кой е палачът и кой – жертвата. И къде, на чия страна трябва да бъде нашият цивилизационен избор. Един мир, който ще доведе до изпепеляването и окупирането на цяла една независима държава, до затриването ѝ от картата на света, е несправедлив и според мен дори престъпен мир, мир, който легитимира и увековечава беззаконието, ръководейки се от правото не на морала, а на насилието, на терора и робството. Несправедливостта и престъпността стават още по-драстични, още по-отявлени на фона на обстоятелството, че бушуващият в Украйна конфликт е изпитание, тест и за целия Свободен свят – победи ли в Украйна, не бъде ли спрян своевременно от воюващите украинци и от техните западните съюзници, Кремъл едва ли ще се посвени да анексира и други съседни и далечни земи и народи и да се превърне в световна заплаха. Доказал го е неведнъж империализмът и на монархическа Русия, и на СССР – доказва го ден след ден пред очите ни империализмът и на Путин. Урокът, който цивилизацията ни трябва да извлече от това варварство, е един: несъпротивата срещу злото е съставна част от злото, бездействието на добрия нагнетява и разширява издевателствата на злия. Това вече е проверено и потвърдено исторически – през ожесточените военни и предвоенни години на ВСВ тъкмо непоследователната, компромисната политика на целия Свободен свят, изключая Великобритания, срещу експанзията на кафявата чума окуражи Хитлер за опустошителното му нашествие в цяла Европа. От нови, днешни свидетелства цивилизацията ни няма нужда – те се заплащат с цели реки кръв и сълзи.

Ето защо, ако продължаваме с безпринципната си, компромисна политика спрямо руския нашественик, и ние, съвременниците, рискуваме да заплатим в брой тази ужасна, тази недопустимо висока цена. Декларациите, че видите ли, подкрепяйки и въоръжавайки Украйна, Свободният свят само налива масло в огъня, спъва миротворните дипломатически усилия и така разширява и задълбочава конфликта, са декларации не на хуманисти, а на хуманоиди – тъкмо тяхното бездействие насърчава Кремъл за нови и нови имперски посегателства, които, ако върви, както е тръгнало, няма да пощадят нито Украйна, нито други съседни държави, нито цялата ни цивилизация. Която Путин неведнъж открито заплаши с ядрените си оръжия.

Декларативни и лицемерни са и упоритите призиви на левичарите, които са съзнателни или несъзнателни крепители на Путин, конфликтът в Украйна да бъде решен не на бойното поле, а на масата за преговори. Всеки нормален човек предпочита преговорите пред куршумите – и целият Запад, и лично Зеленски неведнъж предложиха (продължават да предлагат и днес) преговори – най-малко Украйна и най-малко Свободният свят имат нужда от тази опустошителна война, която от години кърви като жива рана в плътта на Европа. Но да се седне на масата за преговори в един момент, в който имперска Русия е окупирала и владее почти една четвърт от територията на Украйна, значи, както вече споменах, да се узакони и легитимира една крещяща несправедливост. Така че условието на истинските хуманисти е недвусмислено: преговори – да, но само след като агресорът се изтегли от всички окупирани територии. Във външнополитическото поведение на Кремъл за подобна готовност и намек няма – няма да откриете такъв намек и в гражданското поведение на неговите европейски кръводарители. Което ме кара да мисля, че тяхната подмолна цел е не мирът, предполагащ независимостта и териториалната цялост на Украйна, а имперското господство на Русия.

По моему най-точен изход от настоящата ситуация подсказват думите на една знаменита историческа личност, която има богат опит в противодействието на терористи и агресори – Голда Меир: „Не можеш да преговаряш с човек, дошъл да те убива”. А каквито и да са смехотворните им претексти за някаква съчинена в идеологическите пропагандни лаборатории на Москва денацификация на Украйна, тъкмо затова са дошли кремълските неофашистки нашественици – дошли са да убиват и рушат, да похищават и безчинстват. Осъзнаем ли веднъж тази проста истина, значи сме узрели за така жадувания от всички ни мир.

Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. Автор на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи”, „Белият слон” и др.

Свързани статии

Още от автора