Ежегодната студентска конференция в гр. Копривщица е място за автентично мислене, експериментиране с идеи и култура на диалога.
Със сигурност повторението е не просто съпътстващ елемент, но и носеща греда за една традиция. Отвъд голата повторяемост на едни и същи практики като лакмус за автентичността на традицията стои именно това тя активно да създава общност около себе си. Тази сила на приобщаването, на свързването, на общуването не просто продължава традицията. Тя е много важна с оглед на живия живот, който последната живее посредством взаимодействията между личностите в нея. Затова и традицията не е хомогенно цяло – „колектив“, говорещ безлично в първо лице множествено число. Нейният принцип е личността.
Следователно традицията не е и нещо монолитно затворено в себе си. Макар и ценностите, които са заложени в основата ѝ, да не се променят, тя, в целостта си, далеч не е неподвижна, статична и тромава. Традициите живеят, както поради устойчивостта на ценностите си, така и поради това, че са гъвкави и готови да се вслушат в духа на времето. Така например християнството е оцеляло и до днес, без да се загуби и капка от онова, което се съдържа в Евангелието като откровена от Бога истина. А още повече що се отнася до онези традиции, които означаваме като „философски“, там още от времето на Сократ по необходимост първенство имат истината и диалогът. Но дори и тогава, когато Сократ говори, говори онзи, който обича истината и приема за изходна позиция при нейното търсене собственото си невежество. В този смисъл една традиция не е просто някакво действие, в което участват личности, тя е непрекъснат диалог между тях – между тези, които ги има, и тези, които вече ги няма, възкръсващи чрез казаното и написаното слово.
Повод за тези размишления е една ежегодна студентска конференция, провеждана от самото си начало в гр. Копривщица. Нейни инициатори са познати и дейни лица в българската академична общност и в българската култура – проф. дфн Георги Каприев и доц. дсн Антоанета Дончева. Вече за пети път тяхната инициатива да срещнат студенти от различни специалности и да ги въведат в една продуктивна дискусионна ситуация е факт. Пет пъти е добър старт за полагането на традиция – това е индикация за желание и за личностно усилие една практика да не остане еднократна във времето и да бъде забравена. Ако дадено събитие е оставило такъв отпечатък, че да се появи необходимостта да бъде повтаряно ежегодно, то неговото случване отново и отново вече носи белега на онова, което наричаме традиция. Нещо в това събитие се е случило, което си заслужава да се предава и по-нататък във времето при други обстоятелства и на други хора. Разбира се, пандемичната ситуация е фактор и за непровеждането на гореспоменатата конференция. Но волята за знание, както се изразява Мишел Фуко, стояща в основата на традиционното (защото какво се предава, ако не някакво знание), не може да се спре пред подобни обстоятелства.
И ето някак си веднага след утихването на пандемията в началото на месец юни през настоящата 2023-та година се случи и петото издание на тази конференция. Кой взе участие? Освен студентите по философия, предимно от втори, трети и четвърти курс, присъстваха и бакалаври от специалност „Българска филология’’, магистри от специалностите „Културология“ и „Информатика“, както докторанти от Философския факултет и Факултета по славянски филологии също към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Присъстваше и гост-докторант от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски’’. Темата на конференцията беше „Представа и илюзия“.
Пъстротата на тази конференция всъщност дойде от множеството различни гледни точки и присъстваше дори в различните ъгли, от които можеше да се подходи към една тема. Така вместо какофония от гласове, разпростиращи се в една хаотична атонална и дисхармонична ситуация, участниците сами изградиха симфония, в която гласовете дори и в контрапункт се допълваха. Тук няма как да бъдат обобщени всичките общо 25 доклада. Ще очертая някои от основните акценти.
Изглежда, че в контекста на основната тема сериозно беше дискутиран проблемът за изкуствения интелект. Някои от докладчиците питаха как изобщо човешкото въображение, свързано с изграждането на устойчива идентичност, може да съществува в изкуствено генериран свят от образи, циркулиращи по каналите на всички медии, в които сме „логнати“, и как би било възможно съществуването на изкуството на утрешния ден в епохата, в която художникът бива изместен от Midjourney? Други пък предлагаха различни форми на справяне със съвременната криза на човешкото – напр. т.нар. „автофикция“. Поставяха се и въпроси, свързани с идеологията и нейната роля като репрезентативна система в изграждането на възприемаемата реалност, както с оглед на настоящето, така и с оглед на начините, по които ние четем и възприемаме отминали епохи (напр. Средновековието, Ранната модерност), както и авторите от миналото (Вийон, Хюм, Паскал, Киркегор, Карел Косик и др.).
Изобщо показа се, че погледът към настоящето и търсенето на решения в контекста на актуалните проблеми не минават без поглед назад. Интерпретативното връщане към миналото обаче не бива да се мисли като бягство от проблемите на съвремието, преповтарящо и следващо догматично вече наличните изследователски клишета. Неговата работа, и това много ясно се показа, е да разбие, по философски казано, с чук в ръка установените интерпретативни клишета и идеологеми и да открие в миналото нов смисъл, който да ни помогне със справянето с актуалните проблеми на съвременния свят. Разбира се, две много важни линии на мислене също неотменно присъстваха – социално-политическата (напр. бе засегнат проблемът за интеграцията на затворници и затрудненията, които те срещат извън затвора заради ромския си произход), както и тази, която мисли проблемите на настоящето с оглед на бъдещето (в това число се засегна и темата за бъдещето на философията).
Какво показа вече изминалата пета студентска конференция в Копривщица? Преди всичко тя е ясен индикатор за необходимостта от това студентите да имат свободно от идеологеми пространство, където могат да говорят и дискутират в академичен контекст теми и проблеми, които ги вълнуват. Конференцията в Копривщица се оказва освен място на непрекъснат диалог както в дискусиите след докладите, така и в почивките между тях, също и пространство на интердисциплинарността. С това се открива и възможността за студентите освен да мислят, също и да измислят, тоест противопоставяйки си тези, аргументи, подходи, всъщност да експериментират и творят заедно. И, разбира се, онова, което те творят заедно, са решения на проблеми, отговори на въпроси, нови понятия, като най-важното е, че всеки един от тях има личен принос за открехнатата врата пред мисленето на другия. Преди всичко общността, която се изгражда по време на тази конференция, култивира приятелство, а то, знаем още от Сократ, е условие за възможност за автентично мислене. В основата обаче на всяко мислене и на всяко приятелство стои желание и именно това желание задвижва вече пет пъти, а догодина ще задвижи и за шести път студентската конференция в гр. Копривщица.
Василен Василев е редовен докторант в катедра „История на философията“ към Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
