Отдавна не съм имал усещането, че политиката в страната може да е така подвластна на „целенасочен произвол“. Нещо, което предвещава допълнителен хаос, зад който прозират едни или други интереси. Ситуацията е „хазартна“ и доста противоречива. Паралелите със зимата на 2013 г. се натрапват от само себе си и то не само за мен.
Вот и дъжд
Ако имаше публично обзалагане кое е най-важно (включително за властта) от онова, което предстои да се случи на 29 януари в София, не съм сигурен дали един бурен и проливен дъжд нямаше да изпревари по значимост четвъртия вот на недоверие, внесен от опозицията срещу третото правителство на Бойко Борисов. Вотът мина унило и без никакви изненади, въпреки крехкото проправителствено мнозинство, кризата с водата в Перник, отровите в река Марица или установеното неконтролирано внасяне на отпадъци в страната. Обяснението: общ интерес в парламента от съхраняване на статуквото, който консолидира управлението. Странното е, че даже БСП повтаряше от няколко дни как вотът няма да мине. Дъждът стихна към 10 ч. сутринта, с което заличи надеждите да понапълни язовир „Студена“. Но пък това даде възможност обявеният протест на ресторантьорите (очаквано или неочаквано) да се слее с ултрасите на „гражданина Копейкин“ от партия „Възраждане“, там някъде изникна и неизбежната Мая Манолова. Както се казва, „много от малко“, но достатъчно, за да възцари хаос. Споменът за 2013 г. пак подсказва как ситуацията може да ескалира за миг особено ако са засегнати големи финансови интереси.
Хазарт и политика
Депутатите набързо приключиха с вота на недоверие, за да минат към поправките в закона за хазарта. В същото време спецполицаи нахлуха в сградата на Комисията по хазарта, където последваха арести, както нахлуха и в офисите на Васил Божков, срещу когото прокуратурата повдигна седем обвинения и го обяви за издирване. С което събитията твърде ускориха хода си, предвещавайки нови развръзки.
Едновременно с това от парламентарната трибуна Валери Симеонов се зае да обосновава обществения интерес в казуса с хазарта – как с поправките се ограничава пристрастеността към залагане и печалбите се пренасочват към държавния бюджет.
Тук практиките и примерите наистина са най-различни. Още от Средновековието са правени опити да се изкорени хазарта, тъй като е „игра на дявола“. Нали той разрушава социалния ред и тласка поведението на човека към норма, различна от естествената, подменя човешката солидарност с желанието да се обогатиш от ближния. И това е така. Без значение дали говорим за игралните зали (с наличните там видове хазарт) или за лотариите с талончета, които левче по левче изсмукват парите на лековерните. Най-радикалният опит за отказ от хазарта, за който съм чувал някога, е описан в един нотариален документ от Удине, датиран от 7 март 1299 г. В него е упоменат някой си Джакомо Морасио, който се задължава да не играе хазарт нито за пари, нито за вино в продължение на пет години, като при нарушаване на тази забрана доброволно приема да му бъде отрязана едната ръка и да му бъде извадено едното око. Мярката е наистина радикална, неприлагана по-сетне. Ала така или иначе днес хазартът е обект на строг контрол във всички европейските държави.
Онова, което буди подозрения в нашия случай, е следното. Да не би да се окаже, че „залогът“ е не само в „отстояването на обществения интерес“ – в ареста на подкупни чиновници, ощетили бюджета с 250 млн. лв., или в наказването на подкупилия ги, който и да е той – а в подмяната на един играч с друг, който да се възползва от така предоставения му монопол? Досега в телевизионните си интервюта Валери Симеонов настояваше, че монополът над лотариите трябва да е единствено и само държавен. Ала ненадейно от парламентарната трибуна той направи многозначителна пауза, давайки пример с Австрия, където лотариите също са държавен монопол, но… се използват услугите на частен оператор. Не е трудно да отгатнем, познавайки родната ситуация, „кой“ ще е този оператор. Отгатнете, както се казва, от един път. Ако е така, „политическият залог“ в хазарта лъсва по особено неприятен начин. И дава обяснение защо не се въвежда по-строг контрол над игралните зали, където пристрастяването към хазарта е най-голямо.
А кой ръководи страната?
По Конституция отговорът би трябвало да е ясен – Бойко Борисов, избран от парламента да упражнява изпълнителната власт като министър-председател на България. От дни насам обаче главният прокурор Иван Гешев започна да иззема – стъпка по стъпка – инициативата в упражняването на реалната власт в страната. Прокуратурата е тази, която на практика решава оцеляването или падането на кабинета, която задава решения и във външната политика, която държи ключа към всички кризи, разтърсващи страната. И отново главният прокурор – с насрещен ход към Конституционния съд и безпрецедентно огласяване на СРС-та – „неутрализира“ президента Румен Радев в деня на неговия отчет за тригодишния му мандат. Стигна се и до безпрецедентно комюнике на прокуратурата, в която тя заявява, че нямало да поддържа „никакви контакти“ с президентската институция, сякаш е дипломатическа служба.
И тук интерпретациите също се разделят. Оповестените от прокуратурата СРС-та става ясно, че водят към разследване по отдавна подаден сигнал от Николай Ненчев, който още като коалиционен партньор и министър на отбраната във второто правителство на Бойко Борисов обвини Румен Радев в „конфликт на интереси“ около назначението на бъдещата му съпруга във ВВС, както и в лобиране за закупуването на „Грипен“. Но това е отделна тема.
А в случая става дума за нещо различно. За целия този публичен цирк с разпращането от прокуратурата до медиите на въпросните „президентски СРС-та“ (въпреки наличието на чл. 103, алинея 4 на Конституцията, който постановява, че срещу президента не може да се повдига наказателно преследване). И въпреки съдебно решение от миналата година тъкмо по казус за оповестяване на СРС-та от Цветан Цветанов от парламентарната трибуна през 2010 г.
Проблемът на разядената от корупция държава освен всичко друго е и в податливостта на институциите. В това, че в даден момент един човек може да постави под контрол всички власти. „Залог“, който наистина е сериозен.
чудех се на къде ще задълбае един франкофонен хуманитар в чопленето на злободневието, дейност прекалено долна за дълги изречения и литературни аналогии. И ето треперещата ръка на инелектуалния изписа : Страх, наистина и сериозен, от автократорствоване. страх от Бойко. И едновременно с това… бойкободец.
хубав и умен бе. Активизирането на прокуратурата срещу руската държава, която бе инсталирана у нас, след окупацията, е опит за могъщество на премиера? главния прокурор явно не знае какво прави. руския имплантант на българския Олимп сам поиска доказателства, за питането до КС . и ги получи. ама били безпрецедентни. Все от некъде трябва да се почне. и мрън, мрън, мрън. Писачо, у нас започват да стават неща, които чакаме 30 години. И вмето да се кефим ние мрънкаме защото ги правят тези които не харесваме. захвърли красотата и многото си ум. и се моли нещата да не спират… аман от запалянковци.
watmark, не рекламирай практикуването на налуден разбойнически манталитет, който първо арестува по подозрение, слага белезници, затваря в килия без окончателно съдебно решение, конфискува пари и имущество, а после ще остави съдиите след година-две да определят, законно ли е всичко това. От всички действия досега най-много смърди случаят с Иванчева, която лежи сготвена в килията. Нямаме нужда от грозна дебела плешива мутра, която да малтретира безнаказано и безконтролно с помощта на въоръжена до зъби армия от двеста души, отиващи да разбият нечий дом и да го ограбят.. Който огласи СРС е абсолютен престъпник по закон, а който се опитва да свали, съди и арестува на своя глава държавен глава, без да се интересува от мнението на Парламента и избирателите, е изменник и предател и заслужава доживотна присъда.