Начало Идеи Враждуващите лагери и пропиляната енергия
Идеи

Враждуващите лагери и пропиляната енергия

2928
Максим Кантор, „Структура на демокрацията“, 2003 г.

Демокрацията започва да придобива извратена форма. Демократичните норми предпоставят необходимостта да се обсъждат важните теми, да се взимат предвид различните гледни точки, решенията да бъдат продукт на информиран избор. В актуалния български контекст тази тривиална постановка постепенно започва да губи своята изначална легитимност. Задълбочават се обществените разделения по всеки един въпрос. Пропилява се огромно количество енергия в ненужни дебати,  приличащи по-скоро на междуличностни пререкания, на спорове, чрез които се търси скандала, а не истината, PR-ефекта, а не дългосрочните стратегически последици. Отделните конфликтни линии торпилират реализацията на конкретните политики. Говоренето трайно измества действието. А действието от своя страна започва да става все по-мудно, неорганизирано и неефективно и носи допълнителни рискове за задълбочаване на нестабилността. Ще аргументираме тази теза с няколко примера.

Войната в Украйна

Темата стана повод за напрежението между президента Румен Радев и новото правителство, което промени радикално външната политика на държавата, следвана досега от служебния кабинет. Ценностният избор е ясен и няма кой да го постави под въпрос след неприятната сцена на разговора между Зеленски и Радев. Тук не е необходимо да анализираме същността на моралната дилема и ефектите от задълбочаващата се поляризация, тъй като медиите (в това число и Портал Култура) вече биха камбаната на възмущението. За съжаление, останаха подценени част от институционалните аспекти. Буди недоумение дребнотемието на българския държавен глава, който отправи апели за спазване на дипломатическия протокол в екстремната ситуация на кръвопролитна война. В НС „Възраждане” и БСП формираха монолитен опозиционен блок, който яростно отстоява позициите на руската пропаганда. Парламентарните прения доведоха до загубата на цял пленарен ден. Декларацията за членството на Украйна в НАТО беше приета на нож от социалистите, които хорово пригласяха на Костадин Костадинов, а и на Румен Радев, че правителството иска да вкара България във войната. Явно този лагер приема за меродавно твърдението, че Зеленски трябва да седне на една маса и да преговаря с Путин за мир. Оттук нататък всяко прокарване в пленарната зала на решение на кабинета, засягащо въпроса за Украйна, ще разпалва и нажежава страстите, ще предизвиква нови скандали, ще води до поредното ненужно пилеене на време. Намериха се достатъчно поддръжници на опорката, че ПП и ДБ ще вкарат България във война. Така тази опорка се вклини в общественото съзнание и срещна одобрението на средите, които са податливи на подобни манипулации. „Възраждане” осигури хляб за себе си и зрелища за своите избиратели. Тихата стратегия на Кирил Петков с тайната продажба на оръжия чрез посредници беше далеч по-добър ход, който създаваше усещане за стабилност. Впрочем една от причините, довели до падането на неговия кабинет, беше дадената широка гласност на шума в коалицията. Сега се очаква следващият дебат за Украйна в НС, който ще бъде добре дошъл за русофилските формации. Управляващите трябва да се замислят дали се нуждаят от циркове, или от бързи и ефективни решения.

Кандидатурата на Васил Терзиев за кмет на София

Ситуацията с номинацията на Терзиев провокира асоциации с близкото политическо минало. Това е така, защото кандидатът на ПП, от една страна, е бизнесмен, а от друга – има дядо, който е бил сътрудник на Държавна сигурност. Преките исторически аналогии невинаги са продуктивни, но и не си струва да се отказваме от шанса да извлечем от тях поуки за настоящето.

В съзнанието на масовия българин крупният бизнесмен е човек, който е натрупал богатството си по незаконен път. „Червеният капитал” е не само политическа реалия, оставила трайни ментални и лексикални натрупвания поради продължителната си употреба, а и част от новата народна митология, която е пуснала здрави корени в колективното несъзнавано и не се влияе от каквито и да било политически внушения. Още е жив споменът как точно преди двайсет години, през юли 2003 г. Надежда Михайлова оттегли кандидатурата на Пламен Орешарски след негова среща с Васил Божков. Пътят на Стефан Софиянски към победата остана открит. Но Софиянски предлагаше дясна алтернатива за управлението на София и беше популярно лице на СДС от деветдесетте години на ХХ в. Сега Вили Лилков по аналогичен начин може да бъде припознат като алтернативно решение в рамките на самото дясно, ала рискът е значително по-голям, защото дясното е твърде фрагментирано в структурен план, а от една строго формална идеологическа гледна точка неговото съществуване може да бъде поставено под въпрос.

Като втора аналогия може да се посочи също толкова неуспешната кандидатура на Мартин Заимов, който отново беше обременен от миналото на своя дядо. Важно е да се направи едно разграничение, което сякаш убягва на днешните десни политици. Те конструират и публично лансират определена логика, по която би следвало да протече политическият дебат, без изобщо да си задават въпроса дали тази логика съответства на настроенията и на нагласите на техните потенциални избиратели. Бедата не е само в перманентното повторение на еднотипни грешки. Тя се изразява преди всичко в неспособност да се прояви адаптивност към нагласите и настроенията на „десния” човек. (Тук кавичките са особено важни, защото те ни позволяват да си дадем сметка, че в България автентично дясно никога не е съществувало и вероятно няма да се роди и в бъдеще. Представете си само какво щеше да се случи, ако правителството беше внесло, а НС беше приело истински консервативен бюджет, с който държавата да приключи годината с излишък.) Бихме могли да говорим за двупосочен примитивизъм на нагласите и на очакванията, който се проявява както от страна на т.нар. „градска десница”, така и от страна на нейния електорат с присъщата му склонност да поднася в синя опаковка левите си искания. Така се получава цялостно разместване на политическата гама – „сините” избиратели преследват своя „червен” идеал и проявяват недоволство срещу „синия” кандидат Васил Терзиев, защото считат, че той е „червен”. Общият извод от цялото това объркване е, че политическата комуникация на ПП и на ДБ е тотално сгрешена и липсва воля за корекция в стратегията.

Ехото от протестите през 2020 г.

Обществената енергия, необходима за съзидание и реформи, се пропилява и в спора за характера и смисъла на „сглобката”. Ако беше останал служебният кабинет, крайните гласове щяха да се надигнат срещу неговата проруска позиция. Сега се отправят укори във връзка с взаимодействието с ГЕРБ и с ДПС. Лошото е, че и политическият елит, и обществото като цяло не са в състояние да осъзнаят, че политиката не се изчерпва с борбата за власт, а смисълът на упражняването на властта е в реализацията на конкретни политически цели – в дадения случай правосъдната реформа, Шенген, Еврозоната и ПВУ. Между другото, темата за законите по ПВУ вече премина в периферията на вниманието и ако тенденцията продължи, нараства рискът да не се съберат приходите в бюджета на Асен Василев. Парламентът пилее ценното си време в изслушвания, декларации и пазарлъци за постове, а законите ги няма. ПП и ДБ повтарят в обяснителен режим, че „без подкрепата на колегите от ДПС са невъзможни промените в Конституцията”. Мудните действия не обещават нищо добро. Гълъб Донев наскоро се беше похвалил, че на първото заседание на неговия служебен кабинет са били назначени всички заместник-министри и областни управители. Правителството на акад. Денков още не е успяло да се справи с тази задача. За три месеца от конституирането на НС са приети два закона по ПВУ. По единия от тях президентът наложи вето, което беше прието от парламента. Другият в момента подлежи на ревизия, а и самата ситуация с избора на Борислав Сарафов за временно изпълняващ длъжността главен прокурор донесе доста разочарования. „Възраждане” и БСП превръщат в скандал всяко заседание на Комисията по правни въпроси, която е натоварена с основната тежест по законодателния пакет на Плана. Промените в Наказателния кодекс буксуват вече повече от месец. Антикорупционният закон отново е в задънена улица поради разногласията между ГЕРБ и ПП-ДБ.

Същевременно темата за въвеждане на еврото е мощен стимулант за напомпване на мускулите на „Възраждане”. Грешката в гласуването на решението за референдума подкопава институционалния авторитет на парламента. Ситуацията остава несигурна, очакват се становището на КС и реакцията на президента. Дебатът беше продължителен и се фокусираше върху ползите и загубите на България от присъединяването ѝ към Еврозоната. Вместо това депутатите трябваше да обсъдят конституционосъобразността на предложения проект за решение и да внимават какво точно гласуват. Урокът с елементарния начин, по който мнозинството се хвана на процедурната уловка на „Възраждане”, е поучителен от гледна точка на цялостната стратегия на управляващите да влагат повече усилия в артикулацията на позициите си, отколкото в реализацията на конкретните политики. Единственото логично обяснение на тази абсурдна ситуация е, че техният поглед е насочен към местните избори и те правят всичко възможно, за да спечелят мащабната пропагандна война, която се води срещу тях от всички страни – от нежелания, но неизбежен съюзник ГЕРБ, от „Възраждане”, което се бори да стане първа политическа сила, от БСП и ИТН, които всячески се стремят да възстановят изгубените си електорални позиции.

ПП и ДБ са избрали правилната посока, но засега се затрудняват да намерят верния път, за да достигнат до крайната си цел. Множеството лутания, забавяния, изслушвания и дебати не работят в тяхна полза. Кризите и злободневните проблеми забавят изпълнението на законодателната програма на НС. Тези дни очакваме и програмата на правителството. Време е да се постигат реални резултати, ала нестабилността перманентно генерира препятствия и напрежения. Постоянно изникват нови теми и проблеми, които изместват приоритетите. Войната в Украйна се отразява негативно и на България. Кабинетът трябваше да възстанови накърнения международен имидж на страната. Румен Радев торпилира всяко действие на правителството, дори направи опит да осуети съставянето му още в момента на връчването на мандата. Задачите са твърде много, не е лесно и самото им приоритизиране. В тази ситуация правителството на акад. Денков е поставено под обстрела на всички враждуващи лагери и трябва да намери възможност за кръгова отбрана, да устои на натиска и да преодолее предизвикателствата.

Атанас Ждребев е доктор по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи в Института за исторически изследвания към Българската академия на науките. Автор е на монографията „Популизмът като фактор за дисфункция на политическите институции в България (2001 - 2018)” и на сборника с публицистични публикации „Разпадането на политическата система в България”.

Свързани статии