0
1577

Все още криворазбраната цивилизация

„Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най-силни впечатления. Следствието е взето вместо самата причина, отражението – вместо самата същност. Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъждения.“

Прекрасен и точен предговор е написал Добри Войников към „Криворазбраната цивилизацiя“ – своята прекрасна и неостаряваща, гротескно-тъжна „смещна позорищна игра въ петь действiя“. Удивлявам се, възхищавам се и недоумявам как е могъл да се появи на българска почва такъв драматург и тази удивителна комедия през далечната 1871 година, без да имаме никаква школа и никакъв опит в драматургията и театъра! Той самият е възхитително опровержение, че „нововъзрождающий са народ“ не всичко разбира накриво и че има хора, които не само от „вънкашната лъскавина“ се впечатляват. Войников гениално е пренесъл сблъсъка на цивилизациите в едно българско семейство през епохата, оспорвано назовавана „турско робство“.

Най-трудната работа е да критикуваш своя народ, най-неблагодарната дейност е да изобличаваш недъзите му, най-безнадеждното занимание е да осмиваш чуждите слабости. Още по-трудно е, когато осмиваш българските недъзи, защото българинът има много двойствено отношение към недъзите си – самият той често иронизира и осмива общоизвестните национални несъвършенства, но когато му ги посочи друг, особено ако някой чуждоземец ги посочи – о, тогава българинът се гневи и веднага изтъква неговите трижди по-големи пороци.

Не може да не е познавал Войников тази черта и въпреки това се е захванал да пише именно своята „смещна позорищна игра“, а не някоя патриотична драма, възхваляваща геройствата, подвизите, достойнствата и добродетелите на народа ни. Дали пък осмиващата позорищна игра не е по-патриотична, дали подбудите за написването ѝ не са по-народолюбиви, отколкото ако беше се захванал да възхвалява нововъзрождающий са народ?

Но най-гениалното на възрожденската комедия е това, че става все по-актуална. Ако днес ние се плъзнем по архаичния език на героите, диалозите ще ни звучат много смешно, но това ще бъде същото повърхностно впечатление, което авторът осмива. Зад смешките той казва много по-сериозни и тревожни неща, затова ми се струва, че когато е започнал да пише своята комедия, съвсем не е имал намерение да пише развлекателен новогодишен мюзикъл, в какъвто някои съвременни режисьорски интерпретации го превърнаха. Изследователката на Войников Николета Пътова казва, че „комедията „Криворазбраната цивилизация“ по същество е драма за подменената идентичност“. Европейски драматург е Войников, но дори само предговора към комедията да беше написал, пак щеше да влезе в историята наравно с Алеко и с Хаджийски.

Наложило се е убеждението, че Бай Ганьо е събирателният образ на българската недоправеност, в него виждаме карикатурата на себе си, която като всяка карикатура е уловила, хиперболизирала и типизирала някои недъзи на характера и поведението, причиняващи социални и обществени язви. Непросветеността на Бай Ганьо, компенсирана от нахалство и агресивност, все го изкарва на преден план и все където не му е мястото, и все не както трябва. И при него има криворазбрана цивилизация и сблъсък на цивилизациите. Особено когато Алеко го завежда у Иречека, който в обиколките си из Българско е видял Байганьовското у нас и е написал: „Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си“. Бай Ганьо е смешен, когато го гледаш отстрани, но никак не ти е до смях, ако попаднеш в близкия му периметър.

Героят на Алеко се сблъсква с цивилизацията, като броди из Европа, докато Войников я довежда в дома на Хаджи Коста и го заобикаля от криворазбрана цивилизация. Ежеминутният контакт с нея го прави сприхав, нервен, заядлив, но безпомощен. Жалките и смешни доводи на криворазбраната цивилизация го заливат от всички страни. Той се брани и отстоява позициите на здравия разум, но е безсилен пред настъпващия цивилизационен бум. Много от доводите му са наистина ретроградни и отживели, те и затова са така безсилни пред жена му и дъщеря му. В семейството му не може да се води смислен и полезен диалог, защото всеки е пристрастен към своите разбирания, никой не вижда и не разбира позицията на другия, всеки живее в своя свят и това превръща живота им в безкрайни и безплодни крамоли.

Именно този начин на взаимоотношения се е пренесъл през годините до наши дни и това прави нашия спор за цивилизацията днес все така безплоден. Кривото ѝ разбиране днес е отбелязало несравним технически напредък, но нравственото ниво на дебата е същото като в Хаджикостовия дом.

Добри Войников пише комедията в епоха, когато светът се променя с бурни темпове. Индустриализацията настъпва във всички сфери на живота и води до радикални промени в обществото и нравите. Различното у нас е, че всички промени стават с няколко десетилетия закъснение, идват отвън, много от тях се присаждат на неподготвена почва. Тези фактори са предпоставка за криво разбиране на цивилизацията и изкривено пригаждане към нея. Само няколко години след написването на комедията България се освобождава и започва бурно да се развива и променя, като постига забележителни успехи. Много от недъзите, осмени от Войников, са преодолени, но други се задълбочават. А много показват все още забележителна устойчивост.

Най-остарял в комедията е езикът. Днес ние вече не можем да говорим така, а много от думите и изразите даже не разбираме. Но нравите се променят много по-бавно. Днес на съвременен език биха могли да се развият почти същите диалози и най-вече да се възпроизведат почти същите конфликти. Днешните застъпници на националните традиции виждат в европейската цивилизация същата заплаха, но и проводниците на европейски ценности изпадат в не по-малко комични ситуации в безкритичното си и неадекватно подражателство на модерното. Като осмива тези, които под цивилизация разбират сляпо подражание само на „модите“, Войников казва: „Ама европейците знаяли да правят фабрики… знаяли да правят вапори и железни пътища – нека ги правят, а ний ще им плащаме и ще са носим“. Затова ние още пътуваме по железни пътища от XIX век в най-мръсните вагони и най-бавните влакове в Европа. Какво да говорим – даже плочки не сме се научили да редим като в Европа. Оказва се, че цивилизацията не е проста и лесна работа. Днес по реките и океаните на света плават модерни кораби, а „вапорите“, които имахме допреди няколко десетилетия, ние един по един нарязахме на скрап. Неизброими са примерите, които показват колко различна е цивилизацията у нас от тази в цивилизования свят. Защото непроменено остава това, което е впечатлило някога Иречек – „За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата“. Написал го е пет години след като Войников е издал „Криворазбраната цивилизация“.

Добри Войников е учител. Чрез пиесите си той също е учител. И до днес е учител. Николета Пътова озаглавява една своя статия „Войниковата драматургия в търсене на българската самоличност“. Оттам започва проблемът. Когато престанем да криворазбираме цивилизацията, това ще означава, че сме намерили своята самоличност.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияЕвропа накратко
Следваща статияЧувството, че си дете