На 15 ноември, на сцената на Музикалния театър, Балет Арабеск ще представи част от спектакъла „Нощите“(Les Nuits) на френския хореограф Анжелен Прелжокаж, едно от най-известните имена на съвременната танцова сцена.

„Нощите“ на Анжелен Прелжокаж е чувствено-еротична интерпретация на „Приказки от 1001 нощ“, спектакъл, в който диалогът между Изтока и Запада заема ключова позиция. „Искам да изследвам източните култури, където телата стават символи – калиграфия на чувства и настроения. Все още има мистика и омая в Изтока, което афектира нашето колективно подсъзнание“, казва хореографът, за когото Шехерезада е първата феминистка на Изтока.
Предстои ни среща с най-високото ниво на танцовата мисъл, с един чувствителен съвременен майстор на танца, който за пръв път ще бъде изпълнен от българска трупа.
За него и трупата му е разговорът с Наталия Найдич, асистентката на Прелжокаж, която пренася хореографията на „Нощите“ на сцената на Арабеск.

Наталия Найдич е родена в Аржентина. Там започва развитието си като професионална балерина, след което продължава обучението си в школата на Морис Бежар в Швейцария. По-късно изучава в Париж „системата Венеш“ за записване на танц, създадена от англичанина Венеш през 1950 г. Заедно с метода на Лабан, това са двата универсални езика за записване на танца. Наричат се хореология.

„Записваме спектаклите на Прелжокаж, независимо в коя част на света ги създава“

Как попаднахте в трупата на Прелжокаж?

Аз работех в една компания в Буенос Айрес и хореографът-директор ми каза за „системата Венеш“ и за възможността да я изучавам в Париж. Той знаеше, че съм била във Франция и говоря френски, и тъй като имах проблеми с колената, заминах за Париж да уча. Там започнах да работя за различни хореографи като хореолог и влязох в трупата на Анжелен като асистент-хореограф. Всички негови асистенти трябва да знаят тази система, за да записват спектаклите му, независимо в коя част на света той ги създава.

Това говори за голям респект към работата на хореографа…

Да, Прелжокаж обича точността и перфекционизма. Ние използваме тези партитури, за да възпроизведем точно това, което е създал. Записваме точно всички негови обяснения и това, което той иска от танцьорите. Дали те го изпълняват, е отделен въпрос. Има творби, които не спират да се поставят и танцуват, има нови танцьори, които набързо влизат в някоя роля, има много обстоятелства, при които хореографията може да се развали и измени, и ние винаги се връщаме към основната, към началната партитура. Ние сме с него до последния момент, до премиерата и записваме всичко подробно. След това пътуваме с него и ако нещо промени, ние също го записваме в партитурата, след което го изпращаме на всички негови асистенти, за да коригират. Така че всички имат последната информация. Този начин на комуникация между нас е много ценен.

Когато аз пристигнах в компанията, Анжелен ми каза: „Наталия, искам да препоставя две творби, много стари…“ и ми даде партитурата. Аз ги разучих и ги показах на танцьорите. И след като пиесата беше поставена и вече я имаше базата, той дойде да работи с нас. Затова хореографските партитури в нашата компания са много полезни и много важни.

„Всички жени са Шехерезада“

Известно е, че в тази своя творба Прелжокаж се обръща към Изтока и по-специално към арабската култура, и то в една чувствено-еротична светлина. Според него Шехерезада е първата феминистка на Изтока… Как това се отразява на езика на хореографията?

Тази творба беше поръчана от организаторите на „Марсилия 2013 – Европейска столица на културата“. Анжелен беше вдъхновен от това и мислеше за Средиземноморието, респективно за връзката с Ориента, за срещата на различни култури. Той ни обясняваше, че тази култура – източната, ориенталската, е била най-напредничава и развита в един момент от историята – била е импулс за развитие. И каза, че ще работи върху „Хиляда и една нощ“ и върху важността на Шехерезада като жена, която се появява в творбата, в образа на всички балерини – всички те са Шехерезада. За да създаде своята творба, той искаше да работи не върху приказките в „Хиляда и една нощ“, а върху усещането и чувствата, които той е изпитал, когато е прочел книгата.

Интересен аспект в „Нощите“ е конфликтът между половете – до какво води този конфликт, има ли решение?

Мисля, че в работата на Анжелен този конфликт винаги се появява, връзката между мъжа и жената, женският и мъжкият свят винаги присъстват и аз бих казала, че конфликтът няма решение и винаги се оставя отворен.

„Пространството между танцьорите трябва да танцува“

Спектакълът работи върху образите – колкото хореографски, толкова и визуални, поради което го сравняват с картините на Делакроа и Енгр. Този ефект специално ли е търсен, или е спонтанно произведен?

Не знам дали знаете, но Анжелен рисува, правил е изключителни изложби на своите творби, освен това работи страшно много, за да се зареди той самият и след това да създаде творбите, да се подхрани с изкуство, литература, много чете, много пътува, ходи на изложби. И работи задълбочено, преди да започне постановка. Мисля, че в творбата изникват неща, които не са търсени. Също много обича и следи киното. И това се отразява върху образите и върху начина, по който вижда пространството, цветовете… Движението, музиката и придвижването в пространството имат огромно значение. В студиата, където работим, подът е разграфен с линии. Танцьорите през цялото време на спектакъла, който обикновено е час и половина, знаят точната амплитуда на стъпките, дължината и отстоянието от лентата. Цялото пространство е много точно разчертано като хореография, която стриктно се изпълнява в пространството. Анжелен винаги казва, че пространството между танцьорите също трябва да танцува. Не е същото, ако това пространство е хаотично и ако е непроменливо и еднакво – всичко това е още едно задължително условие за визията и емоцията, която получава публиката.

Коя част от „Нощите“ пренасяте в Арабеск и как тя отразява цялостната идея на спектакъла?

Сега ще направим една част, която се казва „Пламъкът“, една част, „Наргилетата“, един дует, „Килимчетата“ … Независимо че са части, в тях са концентрирани идеите на творбата. Има съвсем различни моменти – чувствеността, за която говорихме, връзката между мъжа и жената и в същото време забавни моменти… Така че, можем да кажем, че в тези фрагменти има различни цветове и различни вселени.

„Мисията на хореографския център е да създаде чувствителност към културата“

Разкажете за компанията на Прелжокаж – какъв е маниерът на работа на хореографския център и как се финансира?

Започвам с финансовата част. Във Франция има 21 хореографски центъра, създадени през 70-те години на ХХ век. Идеята е, че на 21 хореографи се осигурява структура – сграда и администрация, която е готова да поеме една танцова компания и да направи всичко необходимо, за да се продадат спектаклите. На всеки три години хореографите се сменят, за да се стимулира съвременното хореографско изкуство. В действителност те не се сменят точно на три години – някои остават по-дълго, други по-кратко. Това е едната част, която касае държавата, но тя е много малка. След това идва икономическото участие на общината и региона, ако искат и ако могат. Например в хореографския център в Екс ан Прованс регионът, областта и градът са много горди, че Прелжокаж е там и затова го подкрепят по различни начини. В замяна хореографският център има обучаваща мисия, която е много важна. Например група от компанията на Прелжокаж през пролетта, лятото и есента танцува в училищата, по площади, в затвори, в старчески домове. Когато репетираме, сме свикнали хората да минават – от съвсем малки деца до възрастни – идват, сядат и наблюдават моменти от нашата работа, след това си излизат – има специален човек, който ги посреща и настанява. Освен това има хора, които правят ателиета в различни училища или други структури. Мисията на хореографския център е да създава чувствителност към културата, към танца в региона. Тъй като участието на държавата във финансирането на нашата трупа е много малко, ние се самофинансираме от продажбата на спектаклите. Освен това хореографският център има един малък театър, ние сме домакини на този театър, който си има програма. А всеки театър, който сключва договор с компанията, има договор за минимум между 90 и 100 спектакъла, които трябва да изиграем през годината, за да можем да се самофинансираме.

„Прелжокаж от самото начало поиска всички танцьори да бъдат на постоянни договори“

Колко танцьори има в трупата?

Хореографските центрове работят с малко танцьори на постоянен договор – двама-трима, и ако има проекти, работят с допълнителен каст и приемат на граждански договори танцьори за самия проект. Прелжокаж от самото начало поиска всички танцьори да бъдат на постоянни договори. В компанията на Прежокаж има 24-26 танцьори на постоянни договори, но не ни стигат, защото от 2007 г., откакто са в т.нар. от него „Черен павилион“ (хореографския център в Екс ан Прованс, построен специално за трупата на Прелжокаж, б.р.), се правеха паралелни турнета на две групи от по 12 танцьори – когато има голяма творба, се събираха всички заедно. Но днес има толкова голямо търсене, че понякога се получават съвпадения – когато има турне с голяма творба, успоредно с него се налага да има и турне с 12 танцьори, така че танцьорите не достигат и ние взимаме допълнително. Освен това от няколко години имаме и „джуниър балет“ – млад балет от 6 танцьори, на които им предстои да започнат професионалната си кариера. Те все още ходят на училище, работят с нас на договор и танцуват в спектаклите на компанията.

„ Енергията и желанието правят така, че да не се усеща липсата на средствата“

Няколко думи за танцьорите на Арабеск?

Струва ми се, че те се срещат с необикновен стил на работа, който тепърва откриват. Те носят добра енергия и имат респект, уважение към работата, която им предлагам. Има нещо, което ме вълнува много, към което съм чувствителна – очевидно е, че удобствата за танцьорите са малко, особено ако сравняваме с това, което ние във Франция имаме, но това като че ли се превръща повече в мотивация, отколкото в проблем и спирачка. Не за първи път виждам това, например в Буенос Айрес, в едно от най-добрите училища, се работи в едно малко пространство с две колони в средата на залата, но независимо от това става дума за най-добрата школа в Буенос Айрес. Енергията и желанието правят така, че да не се усеща липсата на средства.