0
2773

Всички страхотни неща

За изплъзващото се време, срещите със зрителите и за една зелена поляна – интервю с актьора Бойко Кръстанов.

Без съмнение всеки си прави списъци – със задачи за деня, с нещата, които да напазарува, с уроците и заниманията на децата, с планове за бъдещето, с обещания какво да промени през новата година и какво ли още не. Но дали имаме списък за живота – в кратка или дълга форма, с онези неща (предмети, усещания, преживявания), които са толкова страхотни, толкова удовлетворяващи, толкова сладки, че правят живота ни такъв, че да искаме да го живеем пълнокръвно и непрестанно.

„Всички страхотни неща“ от Дънкан Макмилан и Джони Донахоу е една от най-поставяните през последните години пиеси. За първи път стъпва на българска сцена под режисурата на Владимир Пенев, в Народния театър и съвсем скоро (на 21 септември) ще можем да  гледаме представлението като част от програмата на Sofia Summer Festival.

Бойко Кръстанов влиза под кожата на неназован разказвач, когото срещаме като малко момче. Баща му го взима от училище един ден и му казва, че майка му е направила „нещо глупаво“. Съвсем скоро ще научим, че тя всъщност страда от депресия… Нашият герой по детски наивно, но много трогателно започва да прави списък на страхотните неща, заради които си струва да живееш. Това са първите седем:
1. Сладолед.
2. Бой с водни пистолети.
3. Да стоиш буден след часа за лягане и да ти дават да гледаш телевизия.
4. Цветът жълто.
5. Неща на райета.
6. Скоростни влакчета.
7. Някой човек да се спъне.
С напредването на живота и в различните моменти от него героят се връща към този списък и нещата в него стават все повече и повече. Постепенно в дейстието влизат и зрителите, които стават герои в пиесата и допринасят за споделянето на следващото страхотно нещо с всички присъстващи.

Когато си на 7, има 7 страхотни неща, заради които си заслужава да живееш. А когато си на 32, колко са тези неща?

Със сигурност са повече от 32.

„За да можем да живеем в настоящето, трябва да можем да си представяме бъдеще, което ще е по-добро от миналото.“ Така ли е? Това ли е страхотното на живота?

Една от любимите ми реплики в пиесата. Да, определено, без надежди и мечти животът би бил съществуване. Мисля, че щастието не е статично състояние. То е в различни неща, които се променят с времето. Никога не сме дълго щастливи в неподвижност и застой. Затова трябва да можем да си представяме бъдеще, което ще е по-добро от миналото.

Един британски физик твърди: „Ако се опитате да вземете времето в ръка, то винаги ще се изплъзва през пръстите ви“. Упорито и изплъзващо се ли е времето, особено в тази шантава пандемична ситуация, в която се намира цялото човечество?

Старая се да възприемам времето в кайрос, не само в хронос. Да бъда достатъчно сетивен, за да мога да отделя едното от другото. То винаги ще се изплъзва, но гледам да забавям процеса. Ситуацията в света е доста шантава много преди пандемията. Това по-скоро е поредната чудноватост. Живеем във време, в което всеки има право на своя реалност и истина.

Точно сега иска ли ти се да върнеш времето назад или да имаш повече от него?

Не бих върнал времето назад. По-скоро искам да имам повече от него, за да видя как ще се развие човечеството. Докъде ще стигне технологичният ни напредък, какъв ще е бъдещият социален строй.

„Да ти взема болката.“ Така бих описала лаконично това, което твоят герой се опитва да направи през цялото действие на пиесата. Поне такова е моето усещане като зрител. Твоето не актьорско, а чисто човешко усещане за „Всички страхотни неща“?

На едно непрекъснато усилие, движение, борба за щастие. Харесва ми този позитивизъм, без да има захаросана сантименталност в него. Има някакво достойнство в него.

След като осъзнаеш, че всъщност отговори няма, се научаваш да живееш с въпросите. Има ли много въпроси, на които не си намерил отговорите и с които си се научил да живееш?

Разбира се, на големите въпроси и теми, които вълнуват човечеството, никой не е намерил отговор. Или ако е намерил, то този отговор не е единствен и общовалиден.

В един филм („Добра година“) чичото на главния герой казва, че „от победата не се учи нищо, но загубата води до мъдрост“. Ти повече победи или повече загуби си преживял в театъра?

Не знам. Факт е, че човек се учи от грешките си, но това далеч не значи, че задължително се научава как да не ги повтаря. По-скоро може да ги отчете, да се справи с тях в бъдеще е съвсем различно. Аз съм правил доста грешки и в живота, и на сцената. Криво-ляво се старая да се справям с тях.

Зрителите след края на представлението имат възможността да оставят в писмен вид своите страхотни неща. Предполагам, че си ги чел всичките. Има ли такива, които много те изненадват и много те вдъхновяват?

Много са и са страхотни! Толкова е вдъхновяващо, когато хората останат след края на спектакъла и напишат нещо от тяхно име. Тогава разбирам, че е имала смисъл нашата среща. Че ще остане нещо от тая вечер у тях. Разбирам, че съм ги провокирал по някакъв начин, не са останали безучастни. Това е истинско щастие за един артист. Изкуството му да ангажира. Едно от любимите ми неща го написа дете на моя приятелка: „Да гледам зелена поляна и да си представям, че почти целият свят изглежда така“.

За финал – ако точно сега трябва да формулираш 5-те страхотни неща, заради които си струва да го живееш този живот, кои биха били те?

Бъдещето. Пет пъти бъдещето. Искам просто да се будя всяка сутрин и да мечтая.