Размишленията, които ви предлагаме в рубриката „Мисли, следващи дните“, са повод да се изправим отново пред въпросите за човека и смисъла на живота, за времето, историята, изкуството, за онова, което е било и ще бъде и занапред предизвикателство за нашите съмнения и търсения. Това са мисли на философи, на писатели, на всички онези, които неуморно са търсили Истината. Те са пореден повод да се запитаме на свой ред кои сме и накъде отиваме. Мислите, които публикуваме днес, са от книгата на Ален „Изкуството да бъдеш щастлив“.  

*** 

Ален 

Eдин изтънчен дух винаги намира достатъчно основания да бъде тъжен, ако е тъжен, и достатъчно основания да бъде весел, ако е весел; едно и също основание често обслужва две цели. Паскал, чието тяло страда, се изплашва от безброя на звездите; величествената тръпка, която изпитва, когато ги гледа, се дължи безспорно на студа от прозореца, без той да забележи. Друг поет, който се чувства добре, ще говори за звездите като на приятели. И двамата ще кажат прекрасни неща, встрани от проблема.

***

… когато е нещастен, човек много трудно се изтръгва от ноктите на някои образи, които го измъчват сами по себе си.

***

Въображението е по-безмилостно от китайски палач; кара ни да го вкусваме на малки глътки.

***

Нашият враг винаги е въображението, понеже в него не намираме нищо, за което да се заловим. Какво можеш да сториш срещу предположения?

***

Най-древната идея за Бога, както и най-изтънчената, идва винаги от това, че хората се чувстват осъдени и обречени.

***

Да се разчита на миналото е също такова безумие, както да се съжалява за миналото. В онова, което е направено, нищо не е толкова грозно, че да не може да бъде спасено.

***

Понеже не разбира добре връзката на всички неща и последователността от причини и следствия, човек е потиснат от бъдещето.

***

Ако добре познаваме постоянната промяна около нас, разнообразието и разцъфтяването на малките причини, това ще бъде достатъчно, за да не вярваме сляпо в предопределението.

***

Хегел казва, че непосредствената или естествената душа винаги е обвита с меланхолия и е сякаш претоварена. Стори ми се, че в тези думи има красива дълбочина. Щом като размишлението върху себе си не вразумява, това е лоша игра. Който се пита, винаги си отговаря лошо. Мисълта, която само се съзерцава, е или отегчение, или тъга, или безпокойство, или нетърпение.

***

Във възхитителния „Вилхелм Майстер“ от Гьоте има едно „Общество на Отричането“, чиито членове никога не бива да мислят нито за бъдещето, нито за миналото. Стига да може да се следва, това правило е много добро. Но за да можеш да го следваш, ръцете и очите трябва да са заети. Да възприемаш и да действаш – ето истинските лекарства. Обратно – ако бездействаш, скоро ще изпаднеш в страх и в съжаление. Мисленето е един вид игра, невинаги много здравословна. Обикновено човек се върти в кръг, без да напредва.

***

Истинското знание никога не се връща към някоя дреболия току пред очите; защото да знаеш означава да разбереш как най-малкото нещо е свързано с всичко; нищо няма своето основание в самото себе си и движението ни отдалечава от самите нас; това е не по-малко здравословно за духа, отколкото за очите.

***

Миналото и бъдещето съществуват само когато мислим за тях; те са мнения, не факти. Навличаме си голяма беда, създаваме съжаления и страхове. Видях един еквилибрист, който стъкми много кинжали един над друг; получи се някакво страшно дърво, което той крепеше на челото си в равновесие. Точно така носим нашите съжаления и нашите страхове – неблагоразумни артисти. Вместо да ги носим една минута, ние ги носим цял един час, носим ги цял ден, десет дни, месеци, години.

***

… мисли за настоящето; мисли за своя живот, който продължава всяка минута; всяка минута идва след друга; възможно е да живееш така, както живееш, защото си жив. Но бъдещето ме ужасява, ще кажеш. Говориш за онова, което не познаваш. Събитията никога не са такива, каквито очакваме; а колкото до сегашната ти мъка, защото е твърде остра, можеш да бъдеш сигурен, че тя ще намалее. Всичко се променя, всичко минава. Тази максима доста често ни натъжава; добре е поне, че ни утешава понякога.

***

Да чувстваш означава да размишляваш, да си спомняш.

***

Декарт казва, че нерешителността е най-голямото зло.

***

Песимизмът е лошо настроение; оптимизмът е воля. Всеки, който се оставя на течението е тъжен; но това е доста слабо казано, той скоро ще бъде раздразнен и разярен.

***

Всъщност изобщо няма добро настроение; настроението, за да бъдем точни, винаги е лошо, а всяко щастие е воля и контрол. Във всички случаи разсъждението е роб.

***

Управлението на собственото „аз” е част от съществуването; нещо повече – съставя го и го подсигурява. Преди всичко действието.

***

… ако поради настроение оцветим хората в черно и обществените дела в тоновете на разрухата, тази карикатура на свой ред ще ни хвърли в отчаяние; често най-интелигентният човек най-добре мами себе си, защото неговите декламации имат вид на нещо разумно.

***      

Първият лек срещу мисловните болки е рязането на дърва. Добре разбудената мисъл е вече умиротворяваща сама по себе си;
Избирайки, тя отстранява.

***

Всяка тъжна мисъл трябва да се смята за измамна. Защото ако не правим нищо, правим от нещастието нещо естествено.
Мисълта или се употребява напълно, или изобщо не се употребява, опитът показва, че всички мисли без управление са неверни.

***

Никога да не говорим на другите за нашите собствени нещастия, настоящи или отминали.

***

Тъгата е като отрова; човек може да я обича, но не се чувства добре с нея; винаги най-дълбокото чувство накрая побеждава.

***

Ако човек остане в положението на безучастен зрител, очаквайки щастието само да влезе през отворените порти, ще влезе тъгата. Истината за песимизма е, че обикновено лошото настроение, което не се контролира, води до тъга или до раздразнение.

***

Мисля, че ние не можем да желаем това, което не можем да правим, и че ако не ѝ се помогне, надеждата е винаги тъжна. Затова частният живот е винаги тъжен, ако всеки чака щастието като нещо, което му се полага.

***

Дори и без някоя от онези малки беди, които почти никога не липсват, идва скуката.

***

Никога не бъди дързък освен по силата на обмислено волево решение и само спрямо човек, по-силен от теб.

***

Удоволствието да мислиш трябва да се плати с изкуството да решаваш.

***

Всички страсти, всички безплодни пориви се обясняват с нерешителността.

***

От страх винаги страда онзи, който прекалено мисли. В злочестините от този род, също както при скуката, най-лошото е, че човек се смята за несвободен да се освободи от тях.

***

Колкото повече излизаш от самия себе си, толкова си самият себе си, толкова по-добре усещаш, че живееш. Не оставяй твоята гора да изгние в мазетото ти.

***

Сигурно е, че всеки от нас има колкото си иска налудничави мисли като фантасмагории или комични асоциации между образите. Вътрешният говор особено залита и чрез погрешно произнасяне често ни тласка към някоя абсурдна мисъл. Само че ние не оставаме при тази мисъл. При нормалния човек се извършва постоянна промяна на мислите, като при летежа на мушици.

***

Нека развържем духа. Бих посочил като правило на хигиената: „Не допускай никога да имаш два пъти една и съща мисъл”.

***

Трябва само да си променяме мислите; а това никак не е трудно, ако човек го е тренирал. Има две безпогрешни практики за прочистване на ума. Едната е да гледаме наоколо и да си създаваме душ от зрелища; те никога не липсват. Другата се състои в изкачване от следствия към причини – това е сигурно средство да изпъдим мрачните картини.

***

Ще поставя доброто настроение на първо място сред задълженията. Не зная коя свирепа религия ни е втълпила, че тъгата е велика и красива и че мъдрият трябва да размишлява върху смъртта, копаейки собствения си гроб.

***

Твърде лесно охкаме и стенем, при това поради съвсем нищожни причини. Дори когато обстоятелствата ни поднасят една истинска мъка, смятаме, че сме длъжни да я демонстрираме. По този повод се впускаме в погрешни съждения, които намирисват на клисар.

***

След като ме е връхлетяла истинска мъка, нямам друго задължение, освен да се държа като мъж и здраво да прегърна живота; да съединя моята воля и моя живот срещу нещастието като воин, изправен лице срещу лице с неприятеля.

***

Да не се разкъсваме с трагични декламации, нито да заразяваме с тях околните.

***

Да не разказваме дребните беди в живота, да не ги излагаме на показ, да не ги уголемяваме. Да бъдем добри с другите и със себе си.

***

Ако човек е под заплаха, той си вярва; той вярва на всичко.
Човек трябва да се владее, ако иска да каже каквото мисли.

***

Аз самият, който съм така внимателен към другия, не съм същият спрямо мен.

***

Човек, това ще рече, животно, натоварено с ум, което винаги се приема или за твърде висше, или за твърде нисше, което не може да направи дори един жест, без да направи още десет, нещо повече, което жестикулира цялата си личност, без да може да избере.

***

Няма човек, за когото не можем да кажем и да си помислим много лоши неща; няма човек, за когото не можем да кажем и да си помислим много добри неща. Човешката природа е така устроена, че няма нищо страшно някой да не ни харесва; раздразнението, което дава кураж, много отблизо следва плахостта; и чувството, че си неприятен, веднага влошава нещата.

***

По-лесно е пряко да управлявате настроението на другите, отколкото своето собствено; който деликатно ръководи настроението на своя събеседник, е лекар и на своето собствено настроение; защото при разговора, също както при танца, всеки е огледало на другия.

***

Като премахнеш съждението, премахваш болката.

***

Ако разглеждаме това, което е, само по себе си и без да работим, истината за него е песимизмът; защото ходът на човешките неща, щом бъде изоставен на произвола, веднага тръгва към най-лошото; който например се остави на своето настроение, тутакси става нещастен и зъл. Това е неизбежно поради структурата на нашето тяло, което обръща всичко в зло, щом не го надзираваме и управляваме.

***

Всеки, който се хвърли да говори, начаса изрича достатъчно глупости, за да проклина после собствената си природа и да се отчае от самия себе си.

***

Онзи, който познава злото чрез причините, ще се научи да не проклина и да не изпада в отчаяние. Несръчността е законът на всеки опит, независимо в каква област.

***

Трябва да разбираме нещата чрез причините.

***

Гневът и отчаянието са първите врагове, които трябва да бъдат победени. Трябва да вярваме, да се надяваме и да се усмихваме; и така да работим. Човешката участ е такава, че ако не приемем непобедимия оптимизъм за правило на правилата, най-черният песимизъм веднага се превръща в действителност.

***

Има бъдеще, което ни е дадено, и бъдеще, което създаваме. Реалното бъдеще се състои от двете. Що се отнася до бъдещето, което ни е дадено като буря или слънчево затъмнение, човек няма какво да се надява, трябва просто да знае и да наблюдава с безстрастни очи.

***

Отчаянието и надеждата се предават от един на друг много по-бързо, отколкото се променят облаците.

***

Плахостта е огромно препятствие и често единственото препятствие.

***

Човек няма други врагове, освен самия себе си. Той винаги е най-големият враг на самия себе си чрез своите неверни преценки, чрез своите напразни страхове, чрез своето отчаяние, чрез потискащите спорове, които води със себе си. Кажете просто на един човек: „Вашата съдба зависи от самия вас” – това е съвет, който си струва десетте франка; на всичко отгоре получавате и флуид.

***

Една от тайните на щастието е да бъдеш безразличен към своето собствено настроение; така пренебрегвано, настроението изпада до животинското, свива се като куче в своята колибка. Ето според мен една от най-важните глави в истинския морал; да се отделиш от своите грешки, от своите съжаления, от всички злощастия на размишлението. Кажи си: „Този гняв ще мине, когато поиска”.

***

„Не самите неща разстройват хората, а техните възгледи за нещата”. Така говори Епиктет.

***

Човек трябва поне малко да се обича и да бъде добър със себе си. Тъй като често всичко зависи от първата нагласа. Един древен автор е казал, че всяко събитие е като делва с две дръжки и че не е мъдро да избереш да го носиш с онази, която наранява ръката.

***

Марк Аврелий казвал всяка сутрин: „Ще срещна любопитни, неблагодарни, надменни, коварни, завистливи хора, ще срещна егоисти. Станали са такива, защото не знаят какво е добро и какво – зло”.

***

Ние сме прекалено слаби и прекалено непостоянни в нашите собствени очи; прекалено сме близо до себе си; не е лесно да намерим добра гледна точка към себе си, която да представя всичко в истинските му пропорции. Има ли радетел на справедливостта, който постоянно мисли за справедливостта, която желае?
Да живееш означава да отговаряш на ударите на околния свят; това ще рече всекидневно и всекичасно да забравяш какъв си се клел да бъдеш.

***

Всичко зависи от хода на мислите, а човек не мисли така, както иска; с пълно основание можем да се освободим, без да знаем защо, от мисли, които не са никак приятни.

***

Мъката и утехата кацат и отлитат като птици. От това човек се изчервява; изчервява се да каже като Монтескьо: „Никога не съм имал такава мъка, която да не се е разпръснала след един час четене”; ясно е, че ако човек чете истински, той е погълнат изцяло от четивото.

***

Онзи, който съсредоточи цялото си внимание върху един достатъчно сложен акт, е съвършено щастлив. Онзи, който мисли за своето минало или за своето бъдеще, не може да бъде напълно щастлив. Когато носиш бремето на нещата, трябва да бъдеш щастлив или да загинеш; но щом носиш с безпокойство своето аз, всеки път е изнурителен. Миналото и бъдещето те спъват по пътя.

***

Ние сме егоисти само в компания чрез сблъсъка на индивидите, чрез отговора на един към друг, отговор от устата, отговор от очите, отговор от близко сърце. Едно оплакване развихря хиляди оплаквания; един страх отприщва хиляди страхове. Цялото стадо се втурва след всяка овца. Ето защо чувствителното сърце винаги е малко мизантроп.

***

Онова, което ни ранява в обърканите мисли, не са обърканите мисли, а по-скоро един вид борба и съпротива срещу самите тях, или, другояче казано, – желание нещата да не бъдат такива, каквито са. Мисля, че във всеки порив на страстта има съпротива срещу непоправимото.

***

Когато един крах е неизбежен и добре знаем това, страстта иска да се надява и някак си заповядва на мисълта да поеме отново по същия път, за да открие разклонение, което отвежда другаде. Но пътят е извървян, ние сме точно там, където сме; по пътищата на времето не можем нито да се върнем назад, нито да извървим два пъти едно и също разстояние. Смятам, че силният характер казва на самия себе си къде се намира, какви са фактите, какво точно е непоправимо и какво сочи към бъдещето. Но това не е лесно и трябва да се упражняваме в дребните неща; иначе страстите ще бъдат като лъва в клетка, който часове наред снове зад решетката, сякаш винаги таи надежда да се измъкне: когато се намира в единия край, той не вижда добре другия. Накратко, тъгата, която се поражда от съзерцаване на миналото, е напълно безполезна и дори е твърде вредна, защото ни кара да размишляваме напразно и да търсим безплодно. Спиноза казва, че разкаянието е втора грешка.

***

Да възприемаш и да действаш – ето истинските лекарства. Обратно – ако бездействаш, скоро ще изпаднеш в страх и в съжаление. Мисленето е един вид игра, невинаги много здравословна. Обикновено човек се върти в кръг, без да напредва. Именно затова великият Жан-Жак пише: „Човекът, който размишлява, е покварено животно”.

***

Отварям очите при събуждане и всичко, което виждам, е лъжовно; моята работа е да разсъдя, да оценя и да препратя нещата към тяхната дистанция. Всеки първи поглед е моментна илюзия, а илюзиите несъмнено са кратки събуждания без съждение. Защо тогава искате да преценявам по-добре моите непосредствени чувства?
Хегел казва, че непосредствената или естествената душа винаги е обвита с меланхолия и е сякаш претоварена. Стори ми се, че в тези думи има красива дълбочина. Щом като размишлението върху себе си не вразумява, това е лоша игра. Мисълта, която само се съзерцава, е или отегчение, или тъга, или безпокойство, или нетърпение. Опитайте. Задайте си въпроса: „Какво да прочета, за да мине времето?”. Вече се прозявате. Трябва да се заемете с четене. Желанието отпада, ако не се работи с воля.

***

Човек не може да отсъди за нещо, което не притежава.

***

Човек няма друг ресурс, освен своята собствена воля; тази идея е древна като религиите, чудесата и нещастията; в замяна на това, тя е идея, която по своето естество бива побеждавана едновременно с волята; защото силата на душата се доказва чрез действията.

***

Ако добре познаваме постоянната промяна около нас, разнообразието и разцъфтяването на малките причини, това ще бъде достатъчно, за да не вярваме на сляпо в предопределението.

***

Мисля, че в страха няма нищо друго освен безрезултатно вълнение и че размишлението винаги увеличава страха.

***

Да чувстваш означава да размишляваш, да си спомняш.

***

Да се върнем отново към страстите: те не пускат онзи, който иска да се освободи от тях; човек може да го постигне само чрез коренна промяна на своето виждане.

***

Да реагира срещу настроението не е работа на разума; той не може да помогне; трябва да се промени нагласата и да се извърши подходящото движение; защото нашите двигателни мускули са единствената част от нас самите, над която имаме власт.

***

Всеки факт, колкото и да е лош, има една добра страна – слага край на играта с възможности, оттам нататък не може да стане нищо повече, показва ни ново бъдеще с нови цветове. Страдащият човек се надява, като на чудно щастие, на онова средно състояние, което преди това може би щеше да смята за свое нещастие. Ние сме по-мъдри, отколкото смятаме.

***

Цялата скръб, която струпвате в даден момент, се изнизва по пътя на времето; нещастието на настоящия момент ще роди следващия миг. Един стар човек не е младеж, който страда от старостта; един умиращ не е живият, който умира.

***

Човек трябва да мисли с всички сили за настоящия момент, вместо да разиграва трагедия.

***

Нашите себеподобни имат огромна власт върху нас чрез самото си присъствие, чрез самите прояви на своите емоции и страсти.

***

Дълбоката тъга винаги произтича от болестно състояние на тялото; но доколкото мъката не е болест, тя скоро ни отпуска мигове на умиротворение, при това много повече, отколкото смятаме. Самата мисъл за нещастие по-скоро слисва, отколкото натъжава, докато умората или някакви камъни, загнездили се тук-там из тялото, не влошат нашите мисли.

***

Когато е нещастен, човек много трудно се изтръгва от ноктите на някои образи, които го измъчват сами по себе си.

***

Причините, които карат човек да бъде щастлив или нещастен, са без значение; всичко зависи от вашето тяло и неговите функции; дори най-здравият организъм всеки ден преминава от напрежение към депресия и от депресия към напрежение, при това многократно – според храната, разходките, усилията за съсредоточаване и времето навън; вашето настроение ту се повдига, ту спада, като лодка върху вълните.

***

Спиноза казва, че човек не може да няма страсти, но мъдрият дава в душата си такъв простор за щастливи мисли, че на този фон неговите страсти са нищожни. Без да го следваме по неговия труден път, можем по негово подобие да си създадем голямо количество желани щастия, като музика, живопис, разговори, които, при сравнението, ще накарат всичките ни дребни меланхолии да избледнеят.

***

… винаги е трудно да бъдеш щастлив; това е битка срещу много събития и срещу много хора; възможно е да се окажеш победен; има, без никакво съмнения, непоносими събития и съкрушаващи нещастия, по-силни от чирака-стоик; но може би най-ясното задължение е никога да не казваш, че си победен, преди да си се борил с всички сили. И най-вече, струва ми се очевидно, че е невъзможно да бъдеш щастлив, ако не искаш да бъдеш; трябва да искаш своето щастие и да го сътвориш.

Ален, „Изкуството да бъдеш щастлив“, превод Дончо Христов, издателство „Кибеа“, 2007 г. 

Ален, чието истинско име е Емил Огюст Шартие (1868–1951) e френски философ и есеист. Автор е на „Система на изящните изкуства“, „Разговори“, „Идеи и възрастово развитие“, „Разговори върху щастието“ и др. На български са превеждани и негови есета от Лидия Денкова, поместени в сп. „Етически изследвания“.