„Изпробвано върху хора“ от Мая Пелевич, режисьор Петър Денчев, копродукция на Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора и Национален театър „Ливиу Ребряну“ – Търгу Муреш, Румъния. Превод на български Георги Коритаров, превод на румънски Ливия Нистор, сценография Петър Митев, музика Христо Намлиев, хореография Калина Георгиева
В началото на март в Националния театър на Търгу Муреш, град в историческата област Трансилвания, се състоя премиерата на българо-румънската копродукция „Изпробвано върху хора“. Спектакълът на режисьора Петър Денчев е изпълнен със свежа и неконвенционална енергия и е адресиран към младежката аудитория – тази, която се чувства по-комфортно в онлайн пространството и в риалити шоуто, отколкото в действителността. Копродукцията на Национален театър „Ливиу Ребряну“ в Търгу Муреш и Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора сблъсква фронтално две култури, два езика, четирима актьори от България и четирима от Румъния.
Авторка на „Изпробвано върху хора“ е известната сръбска драматуржка Мая Пелевич. В творчеството си тя често коментира актуални екзистенциални проблеми и социални феномени от неочаквана морална перспектива. Все още помня пиесата ѝ „Аз или някой друг“, която гледах на фестивал в Нови Сад през 2007 г. Тук похитител на дете е представен в позитивна морална светлина, защото откъсвайки го от средата му, го спасява от социална унификация и духовна смърт. Родителите на детето и цялото им обкръжение (полиция, журналисти, съседи) са представени като картонени двуизмерни кукли в човешки ръст, разхождани по сцената и озвучавани от актьори. Тези кукли говорят баналности или направо откровени глупости, занимават се с незначителни неща и като цяло си пропиляват живота. Единствено момичето и нейният похитител са от плът и кръв (нямат картонени дубльори), четат книги и гледат звездите (запазвайки духовността и човешкото в себе си, за разлика от „двуизмерните“). Този преобърнат морал, според който красивото и спасението се постигат чрез насилствено откъсване от баналното съществуване, тогава, през 2007 г., си го обясних с моралните и психосоциални поражения от войната в бивша Югославия през 90-те.
Новата пиеса на Пелевич „Тествано върху хора“ разглежда с доста въображение и чувство за хумор въздействието на виртуалната реалност и риалити шоуто върху човешката психика, поведение и взаимоотношения. „Ние, като цивилизация, твърди Пелевич, сме стигнали дотам да ни харесва постоянно да бъдем наблюдавани, но парадоксално, копнеем да бъдем свободни. Всички ние сме дигитални манекени.“
Отново на преден план е изведена идеята за изкуствения, ограничен, неавтентичен човек (манекен или картонен силует). Ето че след около 20 години търсене картоненият силует вече е открил начин да еволюира, да преодолее своята двуизмерност и неавтентичност, без да се налага някой да отвлича някого, нито да се вика полиция. Той придобива плът и кръв чрез… виртуалното пространство. Именно виртуалното се оказва новото „автентично“. Тук човекът става триизмерен, цветен, значим за себе си и интересен за другите, в риалити шоуто той става „реален“ и парадоксално валидира всичките си несъвършенства и глупости като натурален продукт, почти био, без добавки, без „Е-та“ и без културен филтър. („Гордея се, че бях себе си“, е мантрата, която заглушава всеки срам дори и от най-голямата простотия и излагация в ефир/онлайн/риалити). Извън шоуто няма живот и реалност, там е нищото. Но и да искат, персонажите на Пелевич не могат да излязат от света, в който са попаднали. Въртят се там „като мухи без глави“, както казва един от тях. Подиумът естрада, издигнат върху сцената, е многоцветен, почти цирков (сценография Петър Митев) – той лимитира едно неидентифицирано онирично пространство, в което всеки може свободно да се измисли, изкаже, изповяда, излекува от травмите си. Костюмите също са ярки, многоцветни и преобладаващо спортни, сякаш всички са се подготвили за състезание. Ритъмът на спектакъла е безкомпромисен като фитнес тренировка за напреднали, но актьорите самоотвержено го поддържат от начало до край, което не е лесна задача.
Началото на спектакъла прилича на час по аеробика, но залогът не е добрата физическа форма, а виртуалното удовлетворяване на жаждата за забогатяване. (Екстравагантният метод на това психофизическо упражнение изисква да си представим как харчим пачки фалшиви пари, докато реалните физически упражнения дублират превъзбудата на съзнанието от харченето на реални пари.) Четиримата български актьори – Иван Калошев, Борче Манев, Яна Божанин, Яна Бобева, и четиримата им румънски колеги – Михаела Михай, Раду Анастас, Дана Панку, Серджу-Андрей Щефанаке, са научили необходимия минимум от „езика на другия“, така че да водят диалога свободно и с удоволствие, да комуникират реално на сцената и да създават смисъл, съспенс и емоция в мистериозната затворена територия, предложена от Мая Пелевич. Българският и румънският език се преплитат естествено, без напрежение на сцената, а различните актьорски индивидуалности получават възможност да се разгърнат свободно пред публиката, да покажат въображение, техника, чувство за ритъм и хумор. Едри субтитри на български и румънски покриват цялата задна стена, сливайки се с декора и допълвайки ониричното пространство на тази фитнес зала, сцена, естрада или риалити шоу.
В началото на спектакъла актьорите ни се представят с реалните си имена и дати на раждане. Така те създават достоверна рамка на разказа, внушават доверие у публиката, като същевременно запазват дистанция от своите персонажи. Това създава усещане за емоционална мобилност, свобода и откритост. В нито един момент не забравяме, че това са актьори, а ролите и ситуациите, през които преминават (без да дават възможност на публиката да си поеме дъх), напомнят на динамични рекламни клипове. Музикални и танцови интермедии затвърждават впечатлението за безкрайна развлекателна шоу програма, която тече на живо (музика Христо Намлиев, хореография Калина Георгиева). Без почивки и паузи. Периодичното допитване до публиката, която чрез гласуване трябва да реши съдбата на не един риалити персонаж, демонстриран/рекламиран от актьорите, внася нотка на непредвидимост (фалшива като пачките пари, както ще се окаже накрая).
Не ми се случва често да гледам спектакъл, в който толкова естествено, леко и без усилие съжителстват два езика, отвъд всякакви езикови бариери, а актьорите с видимо удоволствие изграждат истински диалог помежду си. В спектакъла на Денчев се усеща професионално, емоционално и интелектуално единомислие, творческа концентрация, истинска екипна работа. В пиесата на Пелевич не са добавяни текстове, писани от актьорите, но те изпълняват репликите си така, сякаш в момента ги импровизират, сякаш са техни лични изповеди и мисли, факт, който демонстрира удоволствието от играта и сплотеността на екипа около текста и режисьорската идея. Очевидно е, че провокацията на този „артистичен и социален експеримент“ (както е обявен спектакълът в прес материалите) е била приета от целия екип; очевидно е желанието да се създаде нещо провокативно, неконвенционално и живо, което да събуди сетивата на публиката. Спектакълът се вписва много добре в опитите на съвременния румънски театър да докосне младия зрител. Липсата на линеен разказ, бързата смяна на ситуации и истории съвпадат с модела на сърфиране из социалните мрежи и потока от истории, клипове и новини, които ни заливат. Появата на Новата (Дана Панку) – мистериозен персонаж, приличащ на робот или галактически пришълец, непознаващ конвенциите на шарения подиум, ще смути шампионите по себеизмисляне, но не за дълго. Скоро Новата ще възприеме много от техните черти, а тъй като е непозната и още не ги е разочаровала с нищо, ще бъде провъзгласена за лидер. От нея ще се очакват всякакви чудеса и спасение от този затворен свят. Фалшиво спасение, фалшив свят и фалшив спасител, разбира се, който не знае повече от това, на което са я научили нашите участници в шоуто без край… Преобърнатият свят на Пелевич тук е доста по-убедителен, социално достоверен и морално предвидим.
От една страна, „Изпробвано върху хора“ е подчертано забавен спектакъл, говорещ на езика на младия зрител, с музикални и танцови интермедии, с много хумор и сценична динамика, а от друга, ни предлага сериозни въпроси, по които да разсъждаваме, ако имаме желание. Както споделя и режисьорът: „Театралната сцена се превръща в реалност сама по себе си, в която всеки индивид се изправя пред собствените си дилеми, страхове, неудовлетворености, надежди и радости. Осем персонажа еволюират на сцената“.
Проектът е финансиран от Европейския съюз, NextGenerationEU.
