Разговор с малийския блус китарист и певец Самба Туре преди първия му концерт в България на 26 май, посветен на наследството на Али Фарка Туре
Самба Туре не е пряк родственик на Али Фарка Туре. Но е отраснал от най-ранно детство около Краля на блуса от поречието на река Нигер и наред с Афел Бокум и Вийо Фарка Туре, сина на Али, е един от тримата най-изявени негови наследници в музиката. И по възраст е втори, роден през 1968 г. в Дире, Тимбукту, той е с 13 години по-малък от Афел Бокум и с 13 години по-голям от Вийо Фарка. Човек идва с името си, както се казва, защото значението на името „Самба“ на западноафриканските езици уолоф и мандинка е именно „втори син“.
Автор е на 8 албума, всеки от които си има своя тема. Последният, Baarakelaw (2025), разказва за живота на обикновените работници в прашния мегаполис Бамако, Albala („Опасност“, „Риск“) от 2013 г. изразява тревогата от трайно установилата се в малийския Север след 2012 г. ситуация на тероризъм и насилие, Songhai Blues (2009) е колекция от авторски песни, с които Самба отдава почит към отишлия си три години преди това Али Фарка Туре. Можем да чуем гласа на Самба Туре и в психеделик-блус албумите на Dirtmusic (Крис Екман и Хюго Рейс) Troubles (2013) и Lion City (2014), записвани в Бамако, в тягостната атмосфера на точно онези начални години на насилие. Оттогава датира и сътрудничеството му с лейбъла Glitterbeat на Крис Екман, за който са издадени последните му пет албума и чийто фокус е (по думите на самия на Крис Екман) „съвременната музика от точки на света, които не са Лондон, Париж или Ню Йорк“.
Самба Туре, също като Али Фарка, е от етноса сонгхай и повечето от текстовете му са на езика сонгхай и на официалния език в Мали бамбара. Като много хора в Африка обаче и той говори малко или повече още няколко местни езика. На закриването на фестивала „Ринг Ринг“ в Белград вчера пя дори на тамашек – езика на туарегите, представяйки класическата песен Amandrai („Малка сестра“) на Али Фарка… А ако искате да надникнете по-надълбоко в историята, можете да го направите, като гледате документалния филм на Марк Юро „На гости на Али Фарка Туре“, заснет в Ниафунке в края на 90-те и разказващ за всекидневието на земеделците, каквито са и Самба, и други сонгхай музиканти от Севера. В концертните записи във филма виждаме Самба на сцената с Али Фарка, както и Афел Бокум (двамата със Самба пеят вторите гласове), и Сюлеймане Кане, а накрая се мярка дори Вийо Фарка като тийнейджър.
На краткото турне, на което е в момента (Задар-Загреб-Белград и финал в София), Самба Туре е с триото си – Джиме Сисоко, племенник, ученик и духовен син на Баба Сисоко и майстор на нгони („прадядото на китарата“) и тамани („говорещо барабанче“), и Сюлеймане Кане на калабаш (перкусиониста на оригиналната група на Али Фарка Туре). Тримата свирят заедно почти две десетилетия и са си изградили собствен музикален език.
Какво означава за вас фактът, че от малък сте били в близкия кръг на Али Фарка Туре, а по-късно ставате част и от групата му?
За великия Али Фарка Туре мога да кажа само, че той беше мой учител. Заедно обиколихме целия свят. Неговата музика е музиката на нашия край – от северозападната и северната част на Мали. Всички ние я свирим, но именно благодарение на него, на големия майстор Али Фарка Туре, тази музика стана известна по целия свят. Днес той вече не е сред нас, но ние винаги ще останем негови ученици. Тази година се навършват 20 години от смъртта му през 2006. Затова с това турне искам да отдам почит на моя велик учител.
А помните ли първата си среща с него?
Али е като наш баща. Познаваме го от детството си. Може да се каже, че сме родени в ръцете му. Затова и не говорим за някаква първа среща. Това не е нещо, което си спомняме като „първи път“, а чувството е по-скоро, че винаги сме били с него. Дори Сюлеймане – перкусионистът, който свири с мен, е роден в неговото семейство. Усещаме Али Фарка така, сякаш той винаги е с нас. Затова всъщност няма такава „първа среща“.
Общото между него и вас е и родният ви език – сонгхай. Знаем колко трудна е ситуацията в момента на север в Мали. Какво е значението културата сонгхай в днешната музика на Мали и за какво се пее най-често в песните на сонгхай?
Посланието не може да бъде винаги едно и също, защото има послания, които вече са били чути, и тези песни са изпълнили ролята си. Сега и ние имаме нови послания, които хората трябва да чуят. Но във всеки случай ритъмът е тук. Ритъмът на сонгхай е нашата култура. Тези песни са нашата кънтри музика, която произлиза от нашия блус. Често, когато свирим, изпълняваме парчета, които великият майстор вече е свирил, за да покажем, че сме истинските ученици на Али Фарка. Но аз имам и свои собствени песни. Имам осем албума, в които работя и с доста чуждестранни музиканти. Музиката се развива. Това, което остава като основа, е духът ѝ. Темите и посланията, от друга страна, се променят.
Ако сравним културата на сонгхай с други култури от Мали, кое е най-отличителното за нея? Ето, за туарегите това е номадският начин на живот, за догоните – приказната им, почти извънземна митология… Кое е характерното за сонгхайската култура?
Ние сме основно земеделци и рибари. Отдаваме голямо значение на образованието. Всичките ни песни са посветени на културата, образованието, труда, мира. Днес всички по света се нуждаят от мир. Смятам, че като артист трябва да предаваш добри послания на публиката си, да казваш това, което чувстваш в сърцето си. Всеки артист има свой начин да възприема нещата. Аз, като Самба Туре, искам да покажа правилния път такъв, какъвто го виждам. Дори и да не мога да направя всичко сам, споделям това, което имам в главата си: искам хората да живеят добре, децата да учат добре в училище, да уважаваме жените, да уважаваме другите, да не правим глупости… С тези песни също насърчавам работниците да изкарват прехраната си с труд. Всичките ми песни са в този дух. Може би не всички хора го усещат по същия начин, но аз се опитвам да предам идеята за уважение, образование и мир. Това, от което най-много се нуждаем, е мир.
Последният ви албум се нарича Baarakelaw (в превод от бамбара „Работниците“). Как изглежда град като Бамако от гледна точка на тези работници?
Темата вълнува и засяга много хора. Направих този албум за работниците, които нямат фиксирана заплата. Заварчици, зидари, дърводелци, продавачи на прясна вода по улиците, дребни търговци на портокали, манго, корени… Всички тези хора излизат сутрин, без да знаят колко ще спечелят. Те имат деца в училище, наем за плащане, разходи. И дори не знаят колко ще изкарат за следващия ден. Аз също съм един от тях. Нямам фиксирана месечна заплата. Ако нямам турне, трябва да се оправям сам. Понякога печеля нещо, понякога нищо. Преживял съм това, за което разказвам в албума. Исках да пея за всички тези работници, които се борят, за да оцелеят… В Африка и в Европа нещата стоят по различен начин. В Бамако мога да предложа да изхвърля кофата ви за боклук, обсъждаме го, договаряме се колко ще ми платите и го правя. В Европа всичко е по-организирано. Реалността не е същата.
Кое предопредели пътя ви на музикант, освен че майка ви е пяла в ранните групи на Али Фарка Туре и му е помагала в организирането на неговия фестивал?
Когато пристигнах в Бамако през 80-те, бях много млад, на четиринайсет години. Работех при зидарите. През 1987 г. имаше групи, които свиреха всякаква музика, танцувахме. Така започнах. Пеех в група, която имаше голям успех. В Мали има много етноси и в тази група бях единственият сонгхай. Но музиката, която свирехме, не ми подхождаше напълно. Имах нужда от музика, която да ми прилича. Всъщност точно Али Фарка Туре ми каза: „Трябва да правиш своя собствена музика“… И така, малко по малко, започнах с китарата. В някои семейства я има традицията на грио (потомствен музикант и пазител на паметта на общността, церемониална фигура, б.а.). Аз не съм грио. Музиката дойде при мен по друг начин, аз съм артист.
Макар да сте работили и с други музиканти, а и в по-разширени групи, сякаш „най-вашия си звук“ сте постигнали именно с Джиме Сисоко и Сюлеймане Кане. Как стигнахте до тази конфигурация през годините?
Много е просто – тримата се разбираме. Музиката не е въпрос на брой. Дори да сме само двама или трима на сцената, винаги можем да предадем това, което имаме в сърцата си. Сюлеймане е роден в музикално семейство. Също и Джиме. И аз, защото майка ми работеше около биеналето на Али Фарка. Обичаме дълбоко музиката… Когато излизаме заедно на сцената, хората може би се чудят какво ще направят само трима души. Но когато започнем да свирим, те веднага се убеждават колко богато можем да звучим.
Преди няколко години едни мои приятели – Tapi Project от Гуджарат, Индия – ми разказаха как са ви срещнали на концерт някъде в Европа и в един момент просто сте засвирили заедно. Помните ли този случай?
Да, с хората от Северна Индия усещам, че имаме много общи неща. Дори в облеклото има прилики. Израснахме, гледайки индийски филми. Затова усещам тази близост. По време на един фестивал в Швейцария свирихме заедно с тези музиканти спонтанно. Чух тяхната музика на сцената, те чуха нашата и веднага се усетихме взаимно. Чувството беше, че сме едно семейство. Музиката няма граници. Тя е едно семейство. Беше прекрасно.
Превод Милица Ганева
Първият концерт на триото на Самба Туре с Джиме Сисоко и Сюлеймане Кане в България е на 26 май 2026 г. (вторник) в Зала „Сингълс“ на НДК. Вратите отварят в 20.30 часа, а групата ще излезе на сцената точно в 21.30. Билети (https://epaygo.bg/1552755678) все още има в системата на EpayGo и на касите на EasyPay.
