„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.

В сферата на културата личността е всичко: в сферата на политиката – тя е „нещо”, а в сферата на икономиката – почти нищо.

Предполагам, че мнозина сериозни театрални дейци много пъти са си задавали въпроса – как би изглеждал театърът на бъдещето? Мен лично много ме блазни идеята да изправя театралната сцена, да я направя от хоризонтална – вертикална.

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

Защо „класите, които се издигат с изпити“, предизвикват толкова силно възмущение във време, когато сложността на света предполага, че обществото ще има най-голяма нужда от тях?

Какви са различните проявления на популизма и антиелитизма, как се отразяват кризите върху политическите режими и гражданските мобилизации – Антоний Тодоров, Анна Кръстева, Нано Ружин, Евелина Стайкова, Илдико Отова.

Книгата на лорд Бетел разказва за насилственото репатриране от Германия на 2 милиона „съветски“ военнопленници. Английски и американски войници конвоират милиони хора към тяхната смърт.

Един човешки живот е прекалено и недопустимо висока цена за разплащане между две държави. Подобно разплащане ни сродява с варварството, превръща ни в народ от Ердогани.

Днес сме подложени на нови техники на манипулация и се влияем от подвеждащи цени на продуктите, тенденциозно изопачаване на информацията, пропагандни стратегии…

Наративът от времето на Студената война е склонен да разглежда всяка подмолна дейност като дело на друга държава. Резултатът е нарастваща опасност от конфликт.

Стопард великолепно пародира искането на партията към нейните членове да бъдат преди всичко партийци, а след това хора. Но над всички, като някакъв дядо Боже, стои могъщият полковник от Държавна сигурност, който също има докторска титла, но предпочита да се движи в офицерската си униформа.

Във втората си книга, „Иракският Христос“, Хасан Бласим събира 13 разказа в стила, познат ни от „Лудият от площад „Свобода”. Писателят ще бъде гост на Международния литературен фестивал в София: на 16 декември, петък, от 19 часа в НДК.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ на британския режисьор Дейвид Йейтс излиза от сянката на литературния си първообраз.

Разговор с Ян Микулашек, един от най-оригиналните режисьорски гласове на съвременния чешки театър. Неговият спектакъл „Сага за семейство Маркс“ ще се играе на 16 юни от 20 часа в Сатиричния театър.

„Проектът“ на Едвин Сугарев не е изкушен от дионисовското; той е аполоновски, винаги устремен към божественото, независимо от името на бога. Тази устременост е осъзната хуманистична кауза.

Новата книга на Станчо Пенчев има сложносъставно заглавие, което отразява нейната полижанрова природа. И това е белег на художествен подход, който съчетава актуалност със стремление за непреходност.

Не трябва да бъдеш нетърпелив. Не трябва да искаш да наложиш единство на всяка цена. Защото така ще постигнеш унизително единство, извън единяващата любов. Практикът отчита съпротивите на материята: той знае, че няма да спечели нищо със „сила“. В още по-голяма степен трябва да се отчитат личностните съпротиви. По-добре трудно постигнат ред и по-дълго изграждане, отколкото привиден успех, постигнат с цената на потискането на най-доброто.

Няма как да мамиш дълго време: само езикът на вярата поражда вяра, само жестът на любовта поражда любов.