„Три зрънца от нар. Есета от подземията на подсъзнанието“, Роуз Мари Салюм, превод от испански Вера Дончева, издателство „Скайуей Пъбликейшънс“, 2022 г.

В сферата на културата личността е всичко: в сферата на политиката – тя е „нещо”, а в сферата на икономиката – почти нищо.

Предполагам, че мнозина сериозни театрални дейци много пъти са си задавали въпроса – как би изглеждал театърът на бъдещето? Мен лично много ме блазни идеята да изправя театралната сцена, да я направя от хоризонтална – вертикална.

Как се случва така, че цивилизовано поруганото достойнство на човешката личност все пак успява да се запази и отвъд предела на безсрамното й унижаване? Как е възможно да се случи такова чудо?

Защо „класите, които се издигат с изпити“, предизвикват толкова силно възмущение във време, когато сложността на света предполага, че обществото ще има най-голяма нужда от тях?

Какви са различните проявления на популизма и антиелитизма, как се отразяват кризите върху политическите режими и гражданските мобилизации – Антоний Тодоров, Анна Кръстева, Нано Ружин, Евелина Стайкова, Илдико Отова.

Книгата на лорд Бетел разказва за насилственото репатриране от Германия на 2 милиона „съветски“ военнопленници. Английски и американски войници конвоират милиони хора към тяхната смърт.

Един човешки живот е прекалено и недопустимо висока цена за разплащане между две държави. Подобно разплащане ни сродява с варварството, превръща ни в народ от Ердогани.

Днес сме подложени на нови техники на манипулация и се влияем от подвеждащи цени на продуктите, тенденциозно изопачаване на информацията, пропагандни стратегии…

Наративът от времето на Студената война е склонен да разглежда всяка подмолна дейност като дело на друга държава. Резултатът е нарастваща опасност от конфликт.

Стопард великолепно пародира искането на партията към нейните членове да бъдат преди всичко партийци, а след това хора. Но над всички, като някакъв дядо Боже, стои могъщият полковник от Държавна сигурност, който също има докторска титла, но предпочита да се движи в офицерската си униформа.

Във втората си книга, „Иракският Христос“, Хасан Бласим събира 13 разказа в стила, познат ни от „Лудият от площад „Свобода”. Писателят ще бъде гост на Международния литературен фестивал в София: на 16 декември, петък, от 19 часа в НДК.

„Фантастични животни и къде да ги намерим“ на британския режисьор Дейвид Йейтс излиза от сянката на литературния си първообраз.

Със „Стълб от сол“ Явор Гърдев, Никола Тороманов и черногорският им екип дават майсторски уроци – в не само една дисциплина. „Стълб от сол“ на Цетинския театър е културно постижение с извънредна мощ.

Неизтриваемото всекидневие и тъмната материя на миналото в творчеството на унгарския поет. 

Вече втори сезон Соня Йончева представя пред българската публика със стилни камерни програми някои от най-известните в момента оперни певци.

Книгата „Пилат и Иисус“ под авторството на Джорджо Агамбен е посветена на срещата между временното и вечното, разкрита в евангелския епизод на разговора между римския прокуратор и Спасителя. „Иисус, Чието Царство не е от този свят, приема да се подложи на осъждането на един съдник – Пилат, който отказва да Го осъди. Дебатът – ако изобщо става дума за дебат – трае шест часа, ала накрая съдията не произнася присъда. Той просто Го „предава“ на първосвещениците и палачите“, пише италианският философ.

Поредицата от книги под общото название Homo Sacer е едно от най-влиятелните начинания в политическата и социалната философия през последните десетилетия. На този проект италианският мислител Джорджо Агамбен посвещава 20 години от живота си. Откъс от заключителната за поредицата книга, обозначена с IV.2. Преводът е на Валентин Калинов, изданието на „КХ – Критика и Хуманизъм“.

Месианството не е край на времето, а времето на края. Или, ако предпочитате, времето, което остава между времето и неговия край.