За какво всъщност говорим, когато говорим за архитектура? Предлагаме ви откъс от монографията на i/o архитекти. Въвеждащата бележката е на Катя Атанасова.

Архитектурни истории

Това не е рецензия. Не защото обичайно пиша наблюдения върху художествени текстове. И не защото тази монография, която наистина си заслужава да видите, представя всъщност архитектурни проекти. Не е рецензия, защото не просто не мога да рецензирам отношението към средата, в която живеем, рядката способност наистина да я виждаш и да искаш да я променяш, не мога да рецензирам таланта, сам по себе си, отговорността към това, което правиш, и в точно този случай – умението да го разкажеш на другите. С истории. Малки, прибрани, приятни, визуални. Но истории. С което искам да кажа, че можете да прочетете написаното като увод към едни архитектурни истории. Които, когато ги видите, ще ви харесат повече от това, което аз ви пиша.

Авторите им, i/o архитекти, успяват да създават съвременна архитектура на границата между глобалното и локалното, при това в България. Неотдавна откриваха изложба, която се нарича „Във и извън контекста” и може да се види (до 7 декември) в галерия „Райко Алексиев” в София. Излиза и едноименна монография с техни реализирани или не проекти. Това си е книга, и то книга, която разказва. В нея могат да бъдат проследени намерения, усилия, радостни преживявания, да се видят красиво сътворени неща и… просто да се прочетат малки истории. В изчистен, минималистичен, характерен, поне според мен, за всичко, което правят, стил са и думите в книгата. Или албума, или…, както искате я наречете. Аз бих казала, че това е книга за преживяването на архитектурата.

Някои от проектите, както и монографията, могат да се видят на изложбата в галерия „Райко Алексиев” (в рамките на Architecture Week 2013).

Катя Атанасова

Вяра Желязкова и Георги Кътов (i/о архитекти) започват преди 10 години с реконструкцията на хотел в Банско (Вила Рока, завършен през 2004 г.), продължават с Каменната къща, „една от най-философските еднофамилни къщи в новата българска архитектура”, я наричат познавачите. Техен е различният жилищен блок в ж.к. Люлин. Имат 6 номинации за Европейската награда за съвременна архитектура Мис ван дер Рое, носители са на наградата за българска архитектура ВИЗАР, а през 2007 влизат във финалната селекция на Европейската награда за социални жилища Уго Риволта. Участват в единствения досега български павилион на Венецианското биенале на архитектурата през 2008 г. Георги Кътов е сред инициаторите на конкурса за Метростанция 20 в София и е сред основателите на Група Град.

Във и извън контекста

ВЪВЕДЕНИЕ

За какво всъщност говорим, когато говорим за архитектура? Въпросът е бил и все още остава отворен. Принципите на Витрувий – здравина, полезност, красота, със сигурност са валидни и днес. Може би са кратки, за да обхванат комплексността, до която е стигнала дисциплината заради развитието на начина на живот, повсеместното влияние на икономиката, непрекъснатото появяване на нови материали, развитието на строителните технологии, да не говорим за (триумфалното?) навлизане в медийния свят с неговите бързопроменящи се моди и течения.

Архитектурата е най-публичното от всички изкуства. Независимо дали е малка или голяма, добра или лоша, сградата е изложена пред очите на хората. Това я превръща в чувствителнa тема за архитектите, които като цяло са отговорни за изградената (или променена, както биха казали някои) от човека среда. Първата стъпка в подхода към даден проект на i/oархитекти е изключителното внимание към контекста, независимо дали е градски или не. Техните сгради се стремят да се слеят със съществуващия пейзаж и да осъществят с него една почтителна и изтънчена връзка. И така: концентриране върху връзките със заобикалящата среда в града и склонност за работа в природна среда с дискретни (най-често хоризонтални) силуети и/или плътно напаснати с топографията на терена (абсорбирайки наклон например). I/O архитекти са далеч от архитектурата на прехода в България, която се характеризира най-вече с неорегионализъм, показен псевдо хай-тек и трогателно нелепи екстравагантни икони, изникнали тук-там в пейзажа. Качеството на тяхната работа е много по-стойностно.

„Аз не се стремя да бъда необикновен, казва веднъж Мис ван дер Рое. – Аз просто искам да съм добър”. Изглежда Майсторът е бил напълно наясно, че съвършенството е необикновено само по себе си. Качеството е широко и нееднозначно определено понятие. I/O архитекти знаят добре това, когато се стремят да правят „качествени” сгради. Те знаят, че то е серия от отделни свойства, които формират цялото. Тяхното усещане за място вече беше споменато. Яснотата на плановете, която създава едри и богати пространства и обеми, е следващият очевиден избор, който правят. Той включва сериозно и разумно използване на прости, но изтънчени структури (най-напредничави, но приемливи по Раймонд Лоуи) в тон с най-доброто в момента. „Ние трябва да бъдем абсолютно модерни” е казал Артюр Рембо. Архитектурата на i/oархитекти е модерна в най-добрия смисъл на думата: напомня Мис ван дер Рое, калифорнийските експериментални къщи от 50-те и японската архитектура. Никак не е зле като препратки. Пътуването на i/o архитекти в Япония е като пътуванията на архитектите от XIX век до Италия. Те са се върнали с опит, който ги е лишил от всички догми на модернизма. Свободата, с която избират материалите – нови и стари, осъвременени – свидетелства за едновременно спокойно и изискващо отношение: камъни за приземния етаж, габиони върху бетонова конструкция, банална мазилка, скатни покриви, големи плъзгащи се дървени панели за капаци, плет за слънцезащита действат едновременно като „нормални” и отличителни елементи. В други времена това се наричаше „стил”.

I/O архитекти заедно с малка група от „млади” архитекти очевидно участват в радикално подновяване на българската архитектурна сцена, което не минава без борба със статуквото. Това е най-видимо в сферата на градското планиране и градския дизайн, където групата на новото поколение е особено активна с протести и публични акции. Това със сигурност не е лесно и изисква упоритост и отдаденост на каузата. Обезсърчаваща работа. Но някой трябва да я свърши. Градското планиране и дизайн, както и архитектурата, са бавни изкуства.

Оливие Боасиер, София, Октомври 2013

Парламент

2011, София, реконструкция, проект отворен конкурс

Двадесет и една години след подпалването й сградата на бившия Партиен дом все още има сериозен потенциал за поляризиране на обществото. Преместването на най-знаковото пространство на българската държавност – пленарната зала на Народното събрание, може да бъде осъществено само след категорична пространствена трансформация от непристъпен бастион в центъра на града в публична сграда, отворена към обществото.

Основната цел на проекта е пространственото разхерметизиране и свързване, както на залата със сградата, така и на цялата сграда с градската среда. Най-значимите намеси в съществуващата сграда са създаването на ново обществено пространство с нов вход на западната фасада и създаването на отворени пространства между периметъра на сградата и залата на трите нива, граничещи с нея. Те имат различен достъп и са предвидени за трите основни групи ползващи сградата – депутати, гости/журналисти и граждани. Всяко от нивата е третирано в един от цветовете на националния флаг.

Козирката/тераса/нов вход е единственият нов елемент, добавен към екстериора на сградата и околното и пространство. Той създава ново, издигнато във височина обществено пространство в центъра на композицията на Ларгото и позволява реализирането на новия представителен вход за граждани през голямата колонада на западната фасада, без да се разрушава съществуваща структура. Представителната приемна зала за граждани е разположена след новия вход с изглед към пространството и светлината на пленарната зала и общия двустранен герб.