Нова книга от Кристин Димитрова, роман – това е добра новина. Независимо, че най-голяма част от творчеството ѝ са стиховете, тя е автор и на чудесни сборници с разкази, както и на романа „Сабазий“, преведен на няколко чужди езика.
Кристин Димитрова е поетеса, преводачка и писателка със свое силно и утвърдено място в литературата ни. Както в други свои прозаични творби, така и в новия си роман „Ще се върна за теб“ тя избира да разказва днешни сюжети, героите са хора, които всеки от нас е срещал или среща, реакциите и постъпките им не са кой знае колко странни, нито пък изключителни. От друга страна, писателката е не само внимателен наблюдател, който вижда зад повърхността на нещата, но и успява да предаде в прозата си именно неправилностите, неравномерностите, обратите, без които пътят на човека не е възможен. В живота ни има и смешно, и тъжно, по-малки и по-големи трагедии, често се сблъскваме с какви ли не парадокси, попадаме в ситуации, в които не сме си и помисляли, че е възможно да попаднем. Но всичко това ни се случва, защото такъв е животът. Сложен, шарен и непредвидим.
Сюжетът на романа проследява отрязък от житейското време на 37-годишен мъж, живеещ извън страната – сменял град след град и накрая позадържал се в Брюксел, бил шофьор, барман, треньор по тенис, не особено работлив, с лековат нрав или поне така изглежда, с успехи сред жените, с красива и успяла приятелка, който се завръща в България само за да погребе майка си и с твърдото намерение после да се върне обратно в света, с който вече е привикнал. Името на героя е Лазар и асоциацията с библейския сюжет, без изобщо да се натрапва, само „осветлява“ случващото се с него тук. Много съществен за „хващането“ на читателското внимание е изборът на писателката постепенно, но без да нарушава динамиката на разказа, да вкарва в повествованието малки допълнителни сюжети, разкриващи все повече и повече от миналото на героя, от живота на неговото семейство, от характера му. Постепенно образът се усложнява, без да се „натоварва“ чрез психологически обяснения, а естествено, чрез мислите и поведението на героя и така читателят го среща в неговата естествена човешка нееднозначност.
„Ще се върна за теб“ може да се чете като семеен роман, в който чрез разгръщането на сюжета се „изследват“ връзките между родители и деца, между съпрузи, гради се семеен „свят“, в който нещата се оказват не на местата си, мисленото едно е било съвсем друго.
В движението по своя си път Лазар ще се сблъска със стари тайни, ще се „взриви“ приеманата за даденост семейна принадлежност. Какво се случва, когато почти на средата на житейския път откриеш, че друга жена те е родила. Преобръщането води не само към търсене на истинската майка, то дава начало и на опит за ново себепознание. Търсене на онова, което е вътре в човека, което е най-важно за него, дава му смисъл, спокойствие и пълнота.
Романът държи читателя до финала в неяснота какво точно ще се случи, не се движи равномерно по намерения „нов“, но съвсем не утъпкан път. Героят ще срещне по него различни хора, те имат своите си драми, своите си постижения или загуби, своите си избори. Лазар също ще трябва да стигне до своя избор.
Не трябва да пропускаме и способността на Кристин Димитрова майсторски да бяга от тривиални описания и назовавания, от познати ни психологически определения. Всичко това – чрез богатството на езика и стила си на разказване. Нейният роман е съвременен, случващото в него може да бъде „съдба“ на всеки от нас. Така както всеки от нас, мисля си, би искал да се разбере по-добре, да намери нещо, което да е смислено именно за него, да намери мястото, на което иска да се задържи, и хората, с които би искал да споделя всичко това.
