0
1767

Възпитание на чувството четене

 

 

 

 

 

 

 

 

Алисън Дейвид, „Да отгледаш читател“. Фондация „Детски книги“, 2021 г., превод от английски – Мила Петрова

Битката между екранното и хартиеното време изобщо не е млада битка. Бойният арсенал на монитора покорява чувствителни територии от детското време, докато армията на книгите разчита единствено на старата си слава. Изглежда, че всичко е загубено. Но книгата на Алисън Дейвид всъщност е за това, което все още може да бъде спасено.

Авторката пише тази книга като изследовател на процеса четене при децата. Според нея най-ценният подарък, който родителите могат да направят на детето си, е да го научат не просто да чете, а да възпитат любов към четенето за удоволствие.

Много харесах как е преведено заглавието – „Да отгледаш читател“(оригиналното заглавие е „Help Your Child Love Reading“), защото именно в отглеждането е отговорът. Алисън Дейвид пише за детето си, споделяйки личен опит: „Гледах как Луис напъпва, избуява и разцъфва чрез силата на четенето.“  Все едно описва етап от развитието на цвете. Намирам, че метафорите тук никак не са случайни. Защото преди да се случи химията с опрашването между душата на детето и душата на книгата, първа е биологията. Да си припомним как преди всяко отглеждане, е засаждането: семето на четенето за удоволствие се нуждае от специална среда. Или, с думите на авторката: четенето се нуждае от тишина, за да пусне корени и да израсне.

Оказва се, че малко родители си дават сметка за шума и за шума като наркотик, който превръща децата в зомбита. Инвазията на различни дигитални игри, постоянно включените екрани – всичко това е онзи невидим шум, който краде от времето на детето, от възможността да развива въображение и концентрация. Цитирано е проучване сред 4000 ученици в Англия, което е установило, че при децата, които имат телевизор в стаята и собствен мобилен телефон, се наблюдава значителен спад на постиженията им в четенето. Книгата няма за цел да заклейми новите технологии. Според авторката трябва да си представим, че четенето в конкуренция с екраните, е като баланса при здравословното хранене: децата не бива да бъдат лишавани, а само ограничавани. „Както ограничаваме количеството бонбони и чипс или пък времето, в което през лятото детето се излага на слънце, така трябва да постъпваме и с екранното време.“

Когато родителят чете на детето си, той уплътнява идеята за семейна идентичност и превръща четенето в част от семейните ценности. Децата се превръщат в читатели именно в скутовете на своите родители – думите са на писателката Емили Бухвалд. Едно лонгитюдно изследване на ранното детство в САЩ достига до извода, че за децата, в чието семейство някой чете поне по три пъти на седмица, е почти два пъти по-вероятно да са сред първите 25% по четене, в сравнение с децата, на които се чете по-рядко.  Авторката се стреми да дава насоки за различните етапи от възрастовото развитие на децата. Така например много е важно да се знае, че не бива да се разчита на училището да възпита у детето удоволствие от четенето. Защото училището поставя акцент върху четенето като техника, а не като чувство. Друга грешка на родителите е да „изоставят“ детето, когато то се научи да чете само – да спрат да му четат на глас. Оказва се, че това е възраст, в която децата все още не са автоматизирали процеса четене и ако са сами в него ще им бъде по-трудно да осмислят страниците, дълго ще четат механично и това ще бъде четене без разбиране.

Книгата изобилства с практически примери, статистически данни и ситуационни предложения. В края ѝ ще намерите и препоръчителни списъци с книги за четене.  Може да ви се стори, че общата интонация на текста е като поредица от съвети. Все пак подзаглавието е Наръчник за родители. Написан е за родителите от Обединеното кралство, но универсалността на идеите не се спира пред никаква география, макар да си мисля че, за съжаление, тази книга е единствено за родители на деца в цивилизования свят. Защото четенето е предимно маркер за цивилизация. 

Фондация „Детски книги“ е основана през 2013 г. в обществена полза. Учредител на фондацията е Валентина Стоева – носител на званията „Рицар на книгата“ и „Посланик на библиотеките“, а изпълнителен директор е Лора Филипова, също носител на званието „Посланик на библиотеките“. Сред целите на фондацията са да насърчава четенето сред децата чрез различни инициативи; да променя нагласите на възрастните спрямо важността на четенето от ранна възраст,  да изследва промените в обществените нагласи спрямо детските книги, като поставя фокус върху интересите на децата; да работи активно за развитието и популяризирането на българските автори, илюстратори и преводачи чрез различни кампании.

От 2017 г. фондацията е член на европейската мрежа за насърчаване на четенето EURead.

Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“. Книгата ѝ с разкази „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда „Хеликон“, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019. Най-новата ѝ книга е сборникът с разкази „Таралежите излизат през нощта“ (2022).
Предишна статия„Лулу“ като симулакрум
Следваща статияНеизгарящите книги