„Огънят на омразата отстъпва място на пепелта на скръбта.“ Докато водата свързва всички неща, огънят ги разделя и след него остава само пепел. Така символично „Аватар“ 2 прелива в „Аватар“ 3. Дните са сиви и фабулата се потапя в тяхната меланхолична мрачност, засягайки сложни теми като тези за загубата, скръбта, отмъщението, наследството от колонизацията и необходимостта от обединение пред изпитанията. „Аватар: Огън и пепел“ изследва най-тъмните аспекти на своите персонажи – да откриеш мястото си, да запазиш равновесие, да оцелееш на всяка цена в омагьосания кръг на отмъщението, където пепелта на последствията предизвиква нова огнена вълна от гняв и насилие…
Филмът прелива от забележителни сцени, всяка по-впечатляваща от предишната. Умелата режисура на Джеймс Камерън – винаги прецизна, никога показна, издига хореографията и каскадите (коя от коя по-луди и спиращи дъха) на най-високо кинематографично ниво. При все визуалното пиршество, „Аватар“ 3 би трябвало да остави и трайно впечатление в сферата на душевното преживяване с чувствата и плътността на образите – толкова по-впечатляващи, когато става дума за зрелищен фентъзи епос.
С третия филм на Пандора ситуацията вече ни е ясна, героите са представени, историята може директно да започне. Изглежда въпрос на авторски избор дали ще се разгърне повече като епос, или като драма. Предвид факта, че е пряко продължение на събитията от втора част, решението на Камерън и неговите съсценаристи е да се съсредоточат върху личната трагедия на персонажите и това прави „Огън и пепел“ много по-интересен от „Пътя на водата“, що се отнася до разгръщането на интригата (и не, фабулата определено не е бедна откъм изненади, нито пък диалозите – „клиширани“, както може да се прочете тук-там в чуждата преса).
Критиците на „Аватар“ 3 са малко изостанали – те определят филма като „все така визуално зашеметяващо пътешествие“, което страдало от усещане за déjà-vu. Дежавю-то беше в „Пътят на водата“, в „Огън и пепел“ вече сме отвъд, в самостоятелните дълбини на интимната драма, където инициативата е в ръцете на децата (и това със сигурност не е възпроизвеждане на друг епизод от „Аватар“). Така, докато Нейтири страда от загубата на първородния си син и се изпълва с омраза срещу „розовокожите“, а Джейк се опитва да поеме вината за всички злини, сполетели на’вите, по-младите членове на семейство Съли се стремят да съхранят надеждата и да продължат напред, дори да се погрижат за родителите си. Ло’ак сдобрява тулкуните, поправя лъка на майка си и доказва на баща си, че на него може да се разчита. Спайдър се превръща в обект на научен експеримент, но не спира да се бори за честта да бъде Съли, без да избягва сблъсъците с родния си баща. Кири упорства в опитите да се свърже с Великата майка Ейуа, за да спаси близките и народа си, търсейки причините за своята „различност“. Дори малката Тук се включва на помощ на семейството…
И това е само една част от действието в „Аватар: Огън и пепел“. Сюжетните линии са мултиплицирани до предела на проследимостта, никоя не е нахвърляна формално, просто за пълнеж и е някак несериозно точно този филм от сагата на Пандора да получава обвинения за възпроизвеждане на сценарни ходове. Акцентът в епизод 3 е върху тъмната страна на индивида и ако Нейтири претърпява своеобразно символично прераждане, а полковник Куорич преживява наистина любопитна трансформация по схемата „добрият, лошият и злият“, то новият злодей – Варанг, цахик от Пепелните хора, е истинско откритие за историята.
Мангкуан или Пепелните хора са ново, войнствено, на’ви племе, с което е въведена друг тип заплаха за Пандора и мирните ѝ обитатели. Бясната им жена вожд Варанг, вманиачена по огъня и оръжията на Небесните хора, е като разрушителна природна стихия, която помита всичко по пътя си. С нея в „Аватар“ нахлува неконтролируема вълна на мрак и разрушение, която предизвиква различни „вторични вълни“ като сцената (изскочила сякаш от „Снежанка“), в която Спайдър е отведен в гората, за да бъде убит от човека, когото цени най-много… Единственото, което може да обърне енергията, е намесата на Ейуа, която Варанг ненавижда.
Обтегнатите отношенията в семейство Съли, младото поколение, което се бунтува срещу остарелите конвенции и постоянно оспорва авторитетите, неодобрението на на’вите от Меткайина, упорството на тулкуните, превръщането на Спайдър в „морско свинче“, бащиното самолюбие на Куорич, мащабната ловна операция, която хората подготвят, протестът на един океанолог – „Огън и пепел“ е изпълнен с толкова събития, че не ви остава време да усетите над трите му часа екранно време.
Сценарият успешно съчетава индивидуални сътресения и колективна драма, като дори позволява на екологичната тема да мине на втори план, за да изтъкне нов набор от послания за толерантността, културния обмен и важността да бъде зачетено правото на народите на самоопределение. Ако случайно спре дотук (защото следващите филми зависят от бокс-офиса на този), „Аватар“ ще е завършил с драматургия, която настигна визуалното предизвикателство на сагата.
