„Мадам Мрън“, Петя Кокудева, илюстрации Калина Вутова, издателство „Жанет 45“, 2025 г.
Какво ли ще е, ако думата „проблем“ се окаже не препъникамък, а неочаквано вдъхновение, за да продължим напред по пътя си? Какво ли ще е, ако има планета, където думата „проблем“ кара всички местни обитатели да ококорват очи от радост и с нетърпение да чакат да открият решението му? И какво ли ще е, ако някой истински мърморко попадне в свят, където всеки иска да разрешава проблеми, проблемчета и проблемища?
Вероятно от тези въпроси тръгва Петя Кокудева в новата си книга „Мадам Мрън“, когато създава образа на мрънкащата крава. И както се разбира от името, това е книга, в която има много ирония и в която мрънкащите герои не се упрекват – напротив, гледа се на тях с много симпатия и им се дава свобода да мрънкат на воля.
Главната героиня – Мадам Мрън, наистина е голямо мрънкало, защото обича да се оплаква от всичко – от студа и от топлината, от птицата, тръгнала да пее на двора, но и от чехлите, които я боцкат. Госпожата често упражнява хобито си и да се оплаква колкото си иска, но си намира майстора. Неочаквано кравата се оказва телепортирана на далечна планета, където проблемите не са проблеми, а само повод да се прояви въображение и дори талант, за да се намери хитро решение за всичко.
„Планетата е нещо като централа за идеи, а бомбето за телепорт е специален пратеник на Земята. То събира и доставя нови пратки с проблеми“, пише Петя Кокудева. И добавя: „Представяш ли си, не им стигат собствените проблеми и си внасят от други планети!“.
Няма нужда да се изброяват имената на местните обитатели от планетата Хрумея, нито да се спираме на всички техни фантастични способности – един умее да спори с радиото, друг подсеща твърде заетите да зяпат небето, трети носи горска тишина на изнервените, а друг пък рисува мустаци на твърде сериозните. Общото между всички тях е, че местните създания имат способността да измислят решения на съществуващи и несъществуващи още проблеми.
Това е и най-важното в тази книга – че в „Мадам Мрън“ Петя Кокудева обръща перспективата – създава чуден свят, където проблемите се посрещат с радост, защото са повод човек да фантазира. Защото решенията се оказват най-разнообразни и неочаквани – смели хрумвания, мигновени проблясъци, гениални изобретения и странни приумици. Като изобретяването на модерен моп с вграден фотьойл и закачалка за шапки – за вещица, която има проблем с метлата. Или летяща прахосмукачка за лятото с вентилатор и масичка за лаптоп… Или като чайник-тайник за изнервени майки, където могат скришом да пият кафе с приятелки…
Факт е, че за каквото и да пише, този различен поглед към света е типичен за историите, които Петя Кокудева разказва. Независимо дали пише пътеписи, стихове за възрастни, или истории за деца, световете, които тя създава, са пълни с парадокси, а героите ѝ винаги предприемат непредсказуеми ходове. Петя Кокудева сякаш притежава чистия поглед на дете, което умее да се удивлява и да открива парадоксите сред които живеем. И успява да предаде това удивление на читателя, независимо дали той е голям, или малък.
А колкото до мрънкането – от подобна смяна на гледната точка към оплакването, а май и към живота въобще, се нуждаят и децата, и възрастните. И ако добре знаем, че мрънкането е заразно, то в книгата на Петя Кокудева се оказва, че и търсенето на добри идеи за решаване на проблеми също може да бъде заразно. Нещо повече – дори се оказва, че има планета, където добрите идеи за решаване на проблемите се ценят изключително високо.
И сякаш с тази книга Петя Кокудева ни пита всички: И защо тази планета да не е Земята?
