Начало Музика Личности Вълшебникът на валдхорната
Личности

Вълшебникът на валдхорната

Соня Александрова
09.04.2024
1330
проф. Владислав Григоров

Пада лист от календара.
Времето над нас расте.
Как нещата се повтарят!
Как не се повтарят те!

„Рожден ден“, П. Караангов

На 9 април професор Владислав Григоров отбелязва 80 години. А на 10 април от 18 часа в НМА „Професор Панчо Владигеров“ ще се състои юбилеен концерт в негова чест на Академичния симфоничен оркестър. Солисти са Виктор Теодосиев, Екатерина Маринова, Самуил Златев, Ясен Теодосиев, Теодор Благоевич. Ще прозвучат произведения на Моцарт, Вебер, Щраус, Глазунов, Боца и др. 

Кога отлетяха над 30 години от онази лятна вечер, когато цигуларят Боян Лечев ми представи на прочутата „Пиаца дел кампо“ в Сиена група наши инструменталисти, сред които и професор Владислав Григоров. Елегантният валдхорнист, съсредоточен преди началото на концерта, веднага ме спечели със своята непосредственост. Впечатли ме неговият авторитет сред колегите и студентите му, с които работеше заедно в академията „Киджана“. Те се трупаха около него, очакваха с нескрит респект мнението му как е минала поредната им репетиция за курса по обучение на млади диригенти, в който всяко лято участваха. Доверяваха се безусловно на неговия професионален опит. А той е изграждан и обогатяван с десетилетия. Още от студентските  години, когато завършилият Пловдивското музикално училище младеж има късмета да попадне в Държавната музикална академия в класа на професор Кирил Карел Стари – чех, поставил основите на българското валдхорново обучение. От него той попива всичко, доразвива най-вече педагогическата му дейност, като внася и свои черти в нея. И днес се носят легенди, че Владислав Григоров е един от преподавателите, скъсал най-много студенти. Неведнъж ми е споделял, че държавата му плаща, за да изгражда стойностни музиканти, а не те да харчат парите на родителите си и да си губят напразно времето в Академията. И въпреки това професорът е обожаван. Неговите заръки за чистота на тона при свиренето и дисциплина на поведението са в основата на преподавателската му дейност.

Владислав споделя опита си в теоретичния труд „Методика на обучението по валдхорна“ (1989). Един от  най-важните моменти в него ми се струва новаторската идея за ранната възраст на обучението и без предварителното преминаване през клавишен или духов инструмент. Професорът настоява, че най-добре е обучението по валдхорна да започне в първи клас, на 7-годишна възраст, за да се избегне ненужният стрес от прехвърлянето от друг инструмент.

С наближаването на годините за пенсия педагогът прояви далновидност и отрано подготви своя заместник, един от най-добрите си ученици, Ясен Теодосиев, днес и той професор. В своята книга „Владислав Григоров – поет на валдхорната“ (2014), посветена на 50 години творческа дейност и 70 години от рождението на учителя му, Ясен посочва, че професор Григоров винаги е държал особено много на артистичното въображение. Неговото кредо като педагог е, че фундаментално условие за изграждането на един бъдещ инструменталист е да се развие интерес към инструмента и да се открие свободата да свириш на този инструмент.

Днес учениците на професора свирят освен в България, в Испания, Аржентина, Бразилия, Германия, Мароко, ЮАР…

Аз съм пленена от педагога, но се възхищавам и от солиста, инструменталиста и камерния изпълнител Владислав Григоров. Над 40 години той е водач на валдхорните в Симфоничния оркестър на Българското национално радио, където постъпва с конкурс веднага след дипломирането си. Свири меко, ненатрапчиво, за да постигне красота на изпълнението. Вае образи, стилът му – и в професията, и в живота, е разпознаваем. Всички музикални критици отбелязват виртуозната техника, финеса на тона и гъвкавостта на фразата. Обширният репертоар на професора обхваща всички стилови направления, неизменно е застъпена и българската музика. За валдхорната на Владислав Григоров са съчинявали специално произведения редица композитори, с които той е бил и личен приятел. Един от най-добрите беше фаготистът Марин Вълчанов. Той е автор на „Диалози“ за четири валдхорни и щрайх. Специално за 60-ия юбилей на Владислав Марин написа „Фрагменти за четири валдхорни, щрайх и ударни“. Помня прекрасно разговорите между двамата в Сиена и в София, тяхното разбирателство и съмишленичество. Те, заедно с флейтиста Георги Спасов, кларнетиста Петко Радев и обоиста Георги Желязов, бяха членове на прословутия Академичен духов квинтет, за който Вълчанов създава творбата „Духов квинтет“. Заедно с този състав, както и с други оркестри или пък като солист и преподавател в майсторски клас Владислав е обиколил света – от Япония, през Корея, цяла Европа, та чак до Южна Америка. Но градът, който му лежи на сърцето, е несъмнено Париж. Там е за тримесечна специализация с френска стипендия при Даниел Бург. Гордее се, че е специализирал и в Лятната академия в Ленк, Швейцария, при световноизвестния валдхорнист професор Херман Бауман.

Владислав Григоров е единственият наш валдхорнист, спечелил  награди на три международни конкурса – Женева (1969), Мюнхен (1973) и Прага (1974), които му донасят и международна известност. За своя безспорен принос към българската култура и изкуство той е носител и на най-престижни национални отличия – Кристална лира, Кристално огърлие, Златно перо.

Стилът на Владислав Григоров се познава и вписва в  афоризма на Римски-Корсаков: „Валдхорната е поетът на симфоничния оркестър“. На многая лета, професоре! Търсенето на поезия в музиката продължава!

Соня Александрова
09.04.2024

Свързани статии

Още от автора