Начало Идеи Гледна точка Вятърът прелистваше страниците на Евангелието
Гледна точка

Вятърът прелистваше страниците на Евангелието

1829

В деня, когато си разменяме пасхалния поздрав „Христос воскресе!“, папата умря.

Когато се говори за възкресението на Христос, мнозина задават въпроса: „А защо хората умират?“. Невинаги този въпрос се задава провокативно. Някои питат искрено. Отговорът не е лесен. Всеки, който вярва, че Христос е възкръснал, трябва да има отговор защо хората умират. Със смъртта си точно на Възкресение Христово папата по своя директен начин ни задава този въпрос. Сякаш усмихвайки се по детски, ни провокира: „Хайде да ви видя какви християни сте!“. Сякаш иска да ни попита, както св. апостол Павел пита коринтските християни: „Ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви?“.

За погребението на папата в Рим се събра елитът на планета – религиозни лидери, монарси, президенти, премиери – десетки държавни глави и стотици хиляди християнски сърца. По време на ковид-пандемията от празния площад „Свети Петър“ папата каза, че „всички сме в една лодка“. Сега, когато „всички пътища водят към Рим“, този площад стана една препълнена лодка. Такова събиране изисква специални мерки за сигурност, които журналистите наричат „драконовски“. Това показва, че папата е оставил следа след себе си. Енцикликите, обръщенията, посещенията, диалозите са оказали въздействие върху световната политика, без понтифексът да е политик. Той се стараеше да покрива това понятие със смисъл и да бъде „строител на мостове“. Да не си правим илюзии – това е неблагодарна мисия. Когато някой тръгне със завоевателна цел, той поставя динамит най-напред под мостовете. И докато пали фитила на динамита, обсипва строителя на мостове с любезни ласкателства. А когато си по средата на моста, има две посоки – наляво и надясно. Папата смяташе, че неговото място е да стои по средата.

Хората на висока позиция влизат в роля, която смятат, че съответства на позицията, и започват да играят тази роля. Изгубват пред самите себе си представата за себе си. Не се смущават от това, защото така правят всички. Папата беше от малцината, които нямат този проблем, защото знаеше, че Бог не ни оценява по ролята. И сега се явява пред Него с човешкото си лице, а не с публичния си образ. Пред Божия съд никой не се ползва със специален статут. Словото Божие казва, че „Бог не гледа на лице“. Според католическата доктрина папата е непогрешим, когато говори ex cathedra, но пред Божия съд застава като всеки един човек грешник. Затова на саркофага му пише само „Франциск“. Ще почива в базиликата, в която светите братя Кирил и Методий са служили заедно с папа Адриан ІІ.

Той беше човек на своето време. Той не беше човек на своето време. Двете твърдения са еднакво верни. Животът на единствения от 266 папи с име Франциск изобилства от парадокси. Единственият папа от Латинска Америка изненадваше с думи и с действия. Той е първият папа йезуит, но приема името на основателя на Францисканския орден св. Франциск от Асизи. Неговият понтификат започва след оставката на папа Бенедикт XVI. Така за първи път в историята на църквата има двама папи. За първи път се въвежда титлата „Почетен папа“ (Papa emeritus) и предшественикът му е такъв от 2013 г. до смъртта си през 2022 г. Дълго време беше между живота и смъртта. Дори се появиха хейтърски съобщения, че е починал. Но „възкръсна“ за Възкресение Христово, отправи последен пасхален поздрав и рано на другата сутрин предаде духа си на Бога.

Смъртта на папата съвпадна не само с Великден, но и с подготвяната от него канонизация на „Божия инфлуенсър“ Карло Акутис – италиански тийнейджър, роден във Великобритания, който създава уебсайтове, за да разпространява вярата. Карло умира от левкемия, едва 15-годишен, на 12 октомври 2006 г. Последните му думи към майка му са: „Мамо, не се страхувай. Откакто Иисус стана човек, смъртта се превърна в път към живота и не е нужно да бягаме от нея. Нека се подготвим да преживеем нещо необикновено във вечния живот“. В деня, в който трябваше да се извърши канонизацията на Карло, беше извършено погребението на Франциск. Дошлите от цял свят поклонници за прославата на новия светец присъстваха на погребението на папата. Думите, с които Карло утешава майка си, в този ден стават негова молитва за папата.

На герба на папа Франциск можем да прочетем неговия девиз „Miserando atque eligendo“. Специалистите казват, че е трудно преводим. Свързан е с избирането за апостол на митаря Матей, за когото св. Беда Достопочтени казва, че след като Иисус го вижда с очите на милостта, „той повежда след себе си цяла тълпа грешници по пътя към спасението“. Да води грешниците по пътя към спасението беше призванието на папата.

Спасението е синергия между нашата вяра и Божията милост. Когато живеем в тази синергия, посрещаме и смъртта по-спокойно, защото знаем, че „ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод“. Вятърът прелистваше страниците на Евангелието, поставено върху ковчега на папата, в което са написани тези думи на Христос.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора