Помислете си къде ще бъдете утре
Напоследък в публичното пространство се сплитат гласове, белязани от удивление и отчаяние. Удивление от това, което се случва, и отчаяние, че то може да се случи. Мислещите хора за пореден път откриват, че не сме ударили дъното, защото в България няма дъно: всяко пропадане е предпоследно. А иначе удивлението е лишено от основания – случващото се днес можеше да се предвиди вчера. Тъй че е добре да сме наясно какво точно се случва, за да си дадем сметка и за своята собствена вина.
А се случва това: завладяната държава престана да мимикрира. Показа се наяве – с цялата си отвратителна, свински угоена физиономия. Престана да се крие в задкулисието и вече претендира да е нормалност. Скритата власт е вече недостатъчна за кукловодите – и те претендират за открита такава. Искат да бъде призната тяхната легитимност – и във вътрешен, и в международен план. Затова например Пеевски е впрегнал всичките си подопечни институции, за да се домогне до позицията премиер на България. Затова ВСС – при цялата си доказана нефелност и корумпираност и от позициите на прекрачен отдавна мандат, се готви скоростно да избере нов главен прокурор и председател на ВАС. Затова Конституционният съд бастисва крехките наченки на съдебна реформа в промените на българската Конституция. Затова прокуратурата и ДАНС се кипрят отново в битието си на полезни бухалки – и удрят все приближените на „старото“ ДПС в полза на тъй нареченото му „Ново начало“. Затова българските медии правят всичко възможно да отчаят българските граждани от политиците и политическото – защото, знайно е от началото на прехода, всички там са маскари. Затова копейките и агентите на Москва се вихрят с безподобна наглост, а за евроатлантик № 1 ни пробутват… Кой? Въпросният Шиши, разбира се.
И нещо, което е наистина тъжно. Отговорът на българските избиратели, отговорът на целия този бестиариум гласи: няма да им гласуваме на тия. Пълна слепота относно това, че за тях точно този отговор е най-изгодният. Че той всъщност означава: даваме ви България в ръцете, поднасяме ви я на тепсия – правете с нея, каквото искате. А е ясно какво искат те: искат да крадат безпрепятствено. Искат да стрижат малоумното стадо, което отказва да се погрижи за съдбата си, да я вземе в свои ръце. Искат да кривнат от евроатлантизма, защото той пречи на краденето и на тържеството на посредствеността, на възвисяването на простащината до онези нива, на които беше по времето на Тодор Живков.
Очаква се до урните да се отправят само към два милиона, че и по-малко избиратели. Което значи: само около 30 процента от българите поемат отговорност за съдбата си. Останалите искат да бъдат водени – все едно накъде, дори и в джендема. Което – съгласете се, не би могло да бъде гражданска позиция – би могло да бъде само атавизъм, народопсихологически обясним само със серията робства, през които е преминала историята ни, и особено с последното такова – онова, започващо на 9-и септември 1944 г. под шмайзерите на червената окупационна армия.
Още по-лошо: от тези два милиона повече от десет процента се готвят да гласуват с „не подкрепям никого“. Групата граждани с такава нагласа евентуално би могла да претендира за второ място в изборните резултати – и ако им беше скимнало да се организират в партия, можеха и да получат мандат за съставяне на правителство. На пръв поглед честна позиция: в днешната политическа класа наистина трудно могат да се намерят партии, заслужаващи подкрепа. Това гласуване обаче е де факто отказ от упражняване на политически права – от него не следва нищо, освен че улеснява поредния провал на бъдещия парламент, както и усилията на тези, които искат нормалността в страната ни да бъде окончателно провалена. Би било добре всеки, който гласува по този начин, да гарантира и собствения си отказ от това да бъде недоволен от бъдещото управление – чието и да било то.
Е, да – знам, че няма да го направят. Ще продължат да мрънкат отстрани, рамо до рамо с феновете на тъй наречения „наказателен вот“, които предпочитат да гласуват за разни политически уроди, за да „накажат“ своите избраници за това, че не са отразили техните очаквания при предишния мандат. Подобна наказателна логика впрочем се родее с друга една нагласа: да гласуваме абсурдно, та сеир да става. И наистина става сеир – точно на подобни нагласи дължим присъствието и на „Величие“, и на ИТН, и на ред други герои от по-далечното минало.
Не, не преувеличавам. Вземете примера само с ИТН: има ли друг такъв народ, който да гласува водената от националния чалгаджия партия да бъде първа политическа сила? Няма такъв народ. Впрочем не съм съвсем прав – в някои индийски щати така гласуваха упорито все за филмови звезди – но дребната подробност е, че там все пак грамотността беше някъде към 30–40 процента. Смея да предположа, че политическата грамотност в България варира около това ниво. Или даже под него.
Както се казва – това е положението. И е това не кога да е, а в един крайно напрегнат и опасен момент в човешката история – моментът, в който деградацията на моралните стойности достига своя пик, в който деспотиите от цял свят се обединяван срещу демокрацията и мирното съвместно съществуване, в който бушуват войни, които могат да прераснат в световен конфликт и ядрена катастрофа, в който самата съдба на планетата е поставена на карта заради алчността на потребителското общество, в който смисълът на живота е толкова неясно понятие, че всеки може да го тълкува, както си иска – и в който солидарността и човешката съпричастност могат да бъдат пометени от правото на силния – с всички възможни последици, видни от последните две световни войни.
Един по-скоро реторичен въпрос – какво правят в този именно момент политиците? Отговорът може да бъде синтезиран чрез думите на Тодор Живков по отношение на перестройката: „Да се снишим, другари, докато ни отмине бурята!“ Това, което довчера изглеждаше немислимо, днес като че ли минава незабелязано. Например: някакви политически бесове вилнеят из последния парламент – в последното негово заседание, и не допускат то да се проведе – въпреки че от неговия изход зависят милиарди, които България трябва да получи по линията на европейската помощ за възстановяване и развитие. Никакъв отзвук от другите политически сили – или поне такъв, който да има минимални шансове за ефективност. Повтарям: никакъв – дори и когато самият председател на НС обявява, че не смее да свика нова заседание по този повод, тъй като не е сигурна, че парламентарната сграда ще оцелее!
Никаква реакция и като арестуват депутат в сегашния парламент и кандидат за такъв в следващия – въпреки изричните законови, включително конституционни текстове, регламентиращи неговия статут. Дали си дават сметка настоящите и бъдещи депутати, че с всеки от тях може да се случи същото? Дават си, разбира се – и точно затова си мълчат – защото преклонената главица сабя не сече.
Мога да продължа дълго, очертавайки ненормалността, превзела днешна България. Няма смисъл – пък и мнозина други вече са го направили. Прочетете Евгений Дайнов, прочетете Калин Янакиев, прочетете Тони Николов. Мога само да обобщя, че това, което ще ни изяде главата, е същата тази позорна българска поговорка за преклонената глава: с преклонени глави национално достойнство не се отстоява. Не се отстоява и с политическо сеирджийство, нито с гражданско нехайство и укриване в частния живот. Отстоява се, когато всички заедно решим, че няма да го допуснем – както беше през 2013 г., когато същият този Шиши беше взел държавата на ръчно управление и се канеше да става шеф на ДАНС. Не знам какво ще правят българите, когато след изборите реши да става премиер – лично или в сянка. Това впрочем не е само обществен въпрос. Той е и личен – и на него всеки отговаря пред съвестта си. Аз лично ще бъде на улицата – помислете си къде ще бъдете вие.
Едвин Сугарев е поет, публицист, литературен критик и историк, общественик, дипломат. Старши научен сътрудник в Института за литература, БАН, и доцент в НБУ. Народен представител в 7-ото ВНС, 36-ото и 37-ото НС. Посланик на България в Монголия и Индия, генерален консул в Ниш, Сърбия. Бил е редактор на самиздатския алманах „Мост“ (1989), един от основателите и главен редактор на седмичника „Литературен вестник“ в периода 1991–1997 и 2002–2010 г. През 2023 г. започва подкаст за войната в Украйна: „24 февруари“.
