Поляризация, блокиране, парализа…Тези термини идват най-често в устата на политолозите в опит да характеризират следизборната ситуация в България. Спечелила доверието на около 30% от гласоподавателите (31,8 % според частичните резултати,обявени от ЦИК), консервативната партия на власт – ГЕРБ – излезе като победител от изборите, изпреварвайки с няколко процента своите основни съперници – социалистите (27,34%). Двете други политически формации, успели да спечелят билет за парламента, са партията на турското малцинство (ДПС) и ултранационалистите от „Атака”.
Несигурност витаеше дълго време около резултатите на движението „България на гражданите”, която се оказа обаче под 4% бариера. Резултатите на тази партия се следяха отблизо, защото дясноцентристката формация, основана през 2011 г., от бившия еврокомисар Миглена Кунева, се смяташе за единствената, чието влизане в парламента може да предложи изход от политическата безпътица.
В съответствие със социологическите сондажи, нито една от големите партии не можа да събере достатъчно гласове, за да управлява сама страната – независимо, че мнозина бивши министри на ГЕРБ обявяваха, че са готови да поемат кормилото на властта. Но, освен със симпатизантите на г-жа Кунева, техните възможност за коалиция са крайно ограничени, да не кажем нереални, особено, ако се има предвид дясно-лява коалиция „по немски”, за която съветва Европейският съюз. „Разликата обаче е там, че в Германия лидерите на тези партии не са наричат взаимно престъпници”, пояснява политологът Огнян Минчев. Отношенията между ГЕРБ и ДПС – партия, традиционен съюзник на социалистите, също са непримирими. А един официален съюз с депутатите от „Атака”, която често поддържаха правителството на ГЕРБ при предходния мандат, биха били погледнати с много лошо око от европейските партньори-консерватори. Един представител на БСП – Янаки Стоилов, беше единственият, който си представи своята партия „в центъра между два национализма”, тоест в рамките на съюз, който тутакси беше определен като „абсурден”, защото би трябвало да обедини ДПС и ислямофобите от „Атака”.
Служебното правителство остава до септември?
В тази ситуация има риск служебното правителство, оглавявано от бившия посланик в Париж Марин Райков, да продължи още известно време да ръководи страната – поне до месец септември, когато биха могли да се проведат нови избори. Много погледи са обърнати и към президента Росен Плевнелиев, който произлиза от ГЕРБ и има ограничени правомощия, но който добре овладя кризата след падането на правителството в средата на февруари и създаде „полюс на надеждата за проевропейски ориентираните хора”, според колумниста и блогър Иво Инджев.
Ала ситуацията в София изглежда по-скоро напрегната, след като група протестиращи, въоръжени с факли и развяващи български знамена, провокираха сблъсъци пред Националния дворец на културата, където трябваше да се проведат пресконференциите на отделните партии. На своя глава някои от самозваните лидери на зимния бунт обявиха, че не признават резултата от изборите. Те обещаха нови протести и един „особено горещ” септември.
Le Figaro
Превод: Тони Николов
