0
2546

В деня Петдесетница

Това удивително обстоятелство, че „Царството Божие”, за което Христос говори на Тайната вечеря, има да дойде не в някакво неопределено далечно бъдеще – едва когато настъпи краят на „този свят”, но влиза в самия този свят, ни е засвидетелствано най-изразително в книгата Деяния на светите апостоли, в главата, която описва случващото се в „деня Петдесетница”.

Да припомня, че разказвайки ни за станалото тогава, св. Лука – авторът на книгата, ни е предал едни забележителни думи на св. ап. Петър, които имат пряко отношение към въпроса кога според библейските източници е „оня ден”, когато „Царството Божие” идва и Христос, както е казал на последната вечеря, е пак на трапезата и споделя пасхалната чаша с учениците.

Обръщайки се тогава към насъбралото се множество, недоумяващо по повод внезапно заговорилите „на други езици” апостоли, св. ап. Петър му заявява: не, тия (сиреч апостолите, б.м.) не са пияни, както вие мислите… но това (което виждате да се случва днес, б.м.) е реченото чрез пророк Иоиля: … в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват, младенците ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух и ще пророчестват. И ще покажа чудеса горе в небето, и личби долу на земята… (Деян. 2:15-19).

Както виждаме, случващото се в този момент Петър абсолютно убедено идентифицира с реченото чрез пророк Иоиля за последните дни. Не означава ли следователно това, че апостолът възвестява на събралото се множество: онова, на което ставате свидетели днес вие, партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния… дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити (Деян. 2:9-10), т.е. от всички краища на света, е… настъпването на увенчанието на историята; настъпването, собствено, на… Царството. Защото нима не е било известно на всички събрани, че пророчеството на Иоил, за което св. ап. Петър заявява, че – ето – то се сбъдва сега, е пророчество за месианското Царство Божие, увенчаващо цялата земна история; пророчество за обещаното от Бога и само смътно (в образи и гадания) представяно и лелеяно от израилтяните месианско царство, което – те знаят това – ще възцари най-накрая Бога Израилев над народите на света и ще въздигне Сион над „езиците”.

И тъй, нека да повторя: „това е”, казва св. ап. Петър на събралите се в този „велик и славен ден Петдесетница” в Йерусалим, предсказаното, че ще дойде в последните дни – Царството на Бога, Царството Божие. Именно то, предреченото, се сбъдва сега пред очите ви – казва апостолът. Днес то се сбъдва, днес идва Царството Божие, днес е последният ден от царството на „този свят”.

И веднага, след като недвусмислено е заявил това на множеството, Христовият ученик започва да му разяснява защо е така уверен във възвестяваното. Нека обърна внимание тук колко пряко се съгласува разясняваното сега от апостола с онова, което Христос е говорил на учениците за Жертвата Си в Своята последна беседа с тях на Тайната вечеря: Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте – казва апостолът – Бог възкреси, като Го освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи (Деян. 2:24), и след като Го възнесе и Той прие обещанието на Светаго Духа (срв. Иоан. 16:7), изля това, що вие сега виждате и чувате (Деян. 2:33). Тогова Иисуса – заключава апостолът – Бог направи Христос и Господ (Деян. 2:36), а това направо означава – направи Го „Месията”, помазания, очаквания последен есхатологичен Цар, за Когото сте слушали и от другите пророци, че има да дойде и да се възцари над света. Възцари Го отвъд смъртта и изпрати чрез Него на света Утешителя на света, Освободителя от „царството на света”, Възвестителя на есхатологичното и вече окончателно „Царство Божие”, което идва днес – както вие виждате и чувате – с всички белези на казаното чрез пророк Иоиля.

Не може да не се види, че проповедта на ап. Петър диша с убеждението, че „великият и славен ден Петдесетница” е не нещо друго, а именно изпълнението на онова обещание, което учениците са чули от Господа в прощалната Му беседа с тях в Сионската гòрница. Онова „малко” време, в което светът е престанал да вижда пожертвалия се Христос, е минало и – ето – сбъднало се е обещанието, че пак след малко и ще Ме видите; сбъднало се е обещанието, че няма да ви оставя сираци; пак ще дойда при вас, защото, заминал при Отца Си, ще ви пратя „Утешителя” и „в него ден” вие ще разберете, че Аз съм в Моя Отец и вие сте в Мене, и Аз във вас. Следователно, казва св. ап. Петър, това, което тогава ние чухме от Господа в Сионската гòрница като Негово тържествено обещание (и тогава едва разбирахме); това, което обаче спазихме в сърцата си и днес познахме в случващото се в Йерусалим – ви възвестяваме, че се изпълни.

И ако вие, слепите йерусалимски граждани и пришълци (макар за вас да е обещанието, за вашите деца, вж. Деян. 2:39), все още не разбирате, че „днес” се сбъдва, че „днес” вече се извършва „изходът” от „земята на робството” на един нов, състоящ се все още само от нас дванайсетте (от нас седемдесетте) Израил, то това обаче с увереност го знаем ние – свидетелите на Разпнатия и победил смъртта Месия, защото Сам Той ни каза в навечерието на Своите страсти, че е не някой друг, а онзи истинен, първоòбразен пасхален Агнец, благодарение на Чиято Жертва великият „изход” в Царството ще бъде извършен. И ето днес, когато Утешителят, Духът на истината, обещан от Бога още чрез пророк Иоил, е вече тук, ние сме напълно уверени в това. Уверени сме, защото събрали се, както ни заварихте днес, на трапезата, която Той ни завеща; преломявайки хляба и вдигайки чашата, които Той ни остави, познахме в тях именно Него. Той е пак – осезахме, вкусихме ние – „посреде нас”, както ни каза на Тайната вечеря, когато подавайки ни този същия хляб и тази същата чаша, ни рече: Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си (вж. Мат. 26:29).

Трябва да си дадем сметка следователно, че учениците Христови, когато всичко, казано от Него, точно се е изпълнило, ясно са си спомнили и до дъно са проумели онова, което Иисус им е възвестил в прощалната Си беседа. А това им е помогнало и точно да разпознаят тоя „ден”, когато пак са Го осезали на трапезата и са разбрали, че вече седят с Него в „Царството” – денят Петдесетница.

Да, казвам, учениците са разбрали, че „Царството Божие”, за което Христос през цялото време на Своето земно служение им е благовестил, че вече е „близо”; за което им е предрекъл дори, че тук, сега, с Него стоят някои, които няма да видят смърт, докле не видят царството Божие дошло в сила (Марк. 9:1; срв. Лук. 9:27), идва с пределното завършване на Жертвата Му, обявена им на Тайната вечеря. Идва, т. е., не едва при завършването на този временен свят с Второто и страшно Негово пришествие, но в този временен свят, в деня Петдесетница, правейки с това учениците Църква – общност, с която Христос още тук споделя Пасхата Си и те я споделят с Него на трапезата си в изпълнение на обещанието оттук насетне.

И като встъпват в пределите на този „есхатон” от Петдесетница нататък, с благодарност издигат глас и свидетелстват: „Благословено е Царството на Отца и Сина и Светаго Духа”.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа–Паметта– Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Предишна статияДобре че са лошите
Следваща статияРазмисли върху един политически модел