Случват се удивителни събития, които напълно отсъстват от информационния поток. Не сме длъжни и не е възможно да знаем всичко, но има събития, които са определящи за нашето съ-битие в света.
Тази седмица в сайта на Евронюз попаднах на пленителна информация за съдбата на едно семейство. В протестантската църква Бетел в Хага от 26 октомври се провежда непрекъснато 24-часово богослужение. То се извършва в защита на арменското семейство Тамразян, което от девет години живее в Холандия и наскоро е получило заповед за екстрадиция в Армения. Семейството е емигрирало по политически причини. Ако то се върне в родната си страна, съществува голяма опасност бащата да бъде убит заради политическите си позиции.
Семейството е избягало от Армения през 2009 година, когато бащата е получил заплаха да бъде убит заради политическата си активност. Бащата и майката с трите си деца потърсили политическо убежище в Холандия, подали заявление и преминали през необходимите процедури. Холандското правителство обаче обжалвало в съда и през септември семейството е уведомено, че статутът им за предоставяне на убежище е отменен. Потърсили подслон в Реформираната църква в град Катвейк, на която преди три години станали членове и били приети с отворени обятия. Впоследствие се оказва, че това не е пречка полицията да ги изведе и да бъдат депортирани. В този момент се намесила църквата Бетел в Хага, като предложила на семейството по-добра защита – решили да извършват непрекъснато денонощно богослужение. Органите на реда в Холандия нямат право да влизат в храмовете по време на молитва. По този начин протестантските пастори и вярващите християни чрез службите и молитвите оказват реална защита на заплашеното семейство. Те отправят апел към политиците да дойдат и да разговарят с тях, да търсят спокойно решение за съдбата им.
Пастори от цялата страна идват в църквата в Хага, за да вземат участие в непрекъснатата служба, която продължава повече от 700 часа. Те са решени да продължат своята постоянна служба, докато властите не преразгледат решението си. Подкрепата за семейство Тамразян се усилва. Участниците в молитвата описват атмосферата в църквата като топла и приветлива. Стотици християни както от Холандия, така и от други страни посещават непрекъсващата служба и отправят молби към правителството чрез интернет. Хаштагът #KerkasielBethel е широко използван в социалните медии, създадена е и петиция, която вече е събрала над 200 000 подписа. Тъй като службата навлиза в петата седмица, църквата търси още пастори доброволци, които да вземат участие в „щафетата“, особено за молитвите, извършвани през нощта.
„Църковното убежище“, което арменското семейство е получило в Холандия, е без прецедент. Братската подкрепа на църквата идва на фона на засилените анти-имиграционни настроения в Европа. „Семейство Тамразян буквално живее в защитна къща, построена от молитви и поклонение“, казва Аксел Вике, пастор на църквата Бетел.
Именно тези думи, тази метафора на пастора най-силно ме трогнаха. Да, наистина молитвата е защитна къща – „Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия, и казва Господу: Ти си мое прибежище, защита моя, Бог мой. Комуто се уповавам!“ Но когато ние казваме молитвите си само с уста, те губят силата да бъдат реална защита. Холандските християни показват каква реална сила има молитвата на дело. Такава молитва оправдава името на църквата.
Бетел в българския превод на Библията ни е познат като Ветил – град, свързан с древната история на Юдея и в превод означава „Дом на Бога“. Името Ветил – Дом Божий му дал Яков, който на това място видял знаменития пророчески сън със стълбата, върхът на която стигал до небето и ангели Божии се качвали и слизали по нея, а отгоре стоял сам Господ. Там Яков дал обет – от всичко, което Господ му дава, да Му дава десетата част. Столетия наред градът е процъфтяващ. През 69 г. е превзет от император Веспасиан. Днешното име на града е Тел Бейтин, на 19 км северно от Йерусалим. А грижовната подкрепа на християните от Хага ни убеждава, че Ветил е навсякъде, където има състрадание, милост, любов и подкрепа.
По същото време у нас няколко човека започнаха щафетна гладна стачка с искане да бъдат осигурени по-човешки условия в ареста на Десислава Иванчева и Биляна Петрова. Стачкуващите не твърдят, че задържаните са невинни. Не отправят никакво искане, свързано с процесуалните действия или решението на съда. Настояват единствено за по-човешко отношение, по-цивилизовани условия в килиите на задържаните. Мнозина реагираха на тези искания с неприязън, с ирония, с подигравки, с упреци и обвинения. Само защото призовават условията в килиите да са човешки и отношението към задържаните да не е унизително. Явно стачкуващите си дават сметка в колко огрубяло общество живеем и са се старали да не дразнят съотечествениците си, „да не прекаляват“ в исканията си за човешко отношение. Въпреки това бяха обругани, сякаш самите те са престъпници. Подобна беше реакцията и към гладната стачка на Николай Колев-Босия.
Вероятно подобна ще е реакцията и към отношението, което изразявам с този мой текст. Наближават празници, всички се втурваме да купуваме подаръци, за да зарадваме близките си. В празничната еуфория пропускаме да се замислим, че Коледа е и за арестантите, и за затворниците. Даряването на левче за Българската Коледа е полезна кампания, но състраданието и милостта са добродетели, когато не са само за кампанията.
Християните с топли сърца от холандската църква знаят, че ако само за час прекъснат молитвата си, полицията ще нахлуе в храма и ще арестува арменското семейство. Затова молитвата не трябва да прекъсва. Както и любовта. Както и състраданието. Тогава са добродетели. Тогава живеем под покрива на Всевишния.
