0
802

В затвора на яростта

„Рейнско злато“, реж. Фатих Акин

Мястото на златото е на дъното на река Рейн (примерно край бреговете на Бон), в противен случай проклятие грози онзи, който го притежава… Живар Хаджаби знае легендата за рейнското злато от именития си баща, който дирижира Вагнер. Но нима човекът, кръстен от майка си „Роден от страдание“, ще го е грижа за някакво си проклятие? Особено след като сам си е извоювал името Хатар, т.е. „Опасен“ (от кюрдски)… Толкова „поличби“ се кръстосват в новия филм на Фатих Акин, че хем е интересно да задълбаеш, хем може да ти стане „байгън“.

За неправдоподобната достоверност на сюжета в „Рейнско злато“ се грижи автобиографичната книга „Всичко или нищо“ на един от най-известните представители на немския гангста рап Живар „Хатар“ Хаджаби, а за „облицовката“ на фабулата се е потрудило въображението на един от най-добрите съвременни режисьори в Германия. Чувствителен към всяка емигрантска съдба, Акин отново сменя жанровия подход, за да предложи свой „прочит“ на един необикновен живот, изпълнен с лавина от лоши решения, неочаквани стечения на обстоятелства и изненадващо съчетание от музика и престъпна дейност.

Екранният път на Хатар започва пред строго охраняван затвор в Сирия от 2010 г., с предизвестие за военно-политически филм, което трае няколко минути, но е подложено на съмнение още в първата от тях с въвеждането на персонажите с надписи а ла Гай Ричи. После преминаваме към епичните перипетии на кюрдското семейство Хаджаби – изгнаници от иранската ислямска революция, през Ирак и Париж към обетованата Германия. Неусетно навлизаме в екзистенциалната драма, която бележи завръщането на Фатих Акин на терена на социалния реализъм. Но жанровата динамика далеч не спира дотук…

„Рейнско злато“, реж. Фатих Акин

След натуралистично студенокръвния „паноптикум на човешката мизерия“ „Златната ръкавица“ (2019) с неговия „убиец по неволя“, немският режисьор отново насочва вниманието си към предпочитаните от него образи – бунтарите. В сравнение с уродливия Фриц Хонка, напереният Хатар е почти герой, дори когато пребива хора. Интелигентен, амбициозен, агресивен, гневен, неподдаващ се на контрол, но при все това човек, провокиращ емпатия, заслужил своя втори шанс. Съпоставими в изблиците си на ярост (характерна черта на много от персонажите, изследвани от Акин – по скалата от саморазрушението до отмъщението), тези две превъплъщения на „действителни лица и събития“ може би отварят нова глава във филмографията на твореца. Или просто са се оказали подходящ материал за психологическа дисекция.

За разлика от дистанционното наблюдение в „Златната ръкавица“ и отказа да търси оправдание за поведението на Хонка в преживени травми обаче, „Рейнско злато“ до голяма степен се явява (само)анализ на житейските обстоятелства, предопределили съдбата на Хатар. Отново без морални оценки от страна на режисьора, но все пак в присъствието на одухотворен индивид, който оценява тежестта на падението и градивната сила на изкуплението. В хода на тази своеобразна равносметка, направена на доста ранна възраст, тъй като книгата е публикувана, когато  Живар Хаджаби е на 33 години, всеки обрат в живота на Хатар, обусловен от социалните обстоятелства или от неукротимия му нрав, е ознаменуван от Фатих Акин с… промяна в жанра.

От изгнанически епос с политико-социален привкус към гангстерски екшън с чувство за самоирония, естетическите завои се вписват непринудено в драматургичната структура на филма и в никакъв случай не изглеждат самоцелни, а звучат просто като смяна в тона на разказа. Така, редом с обществено-социалното „разобличаване“ – от  сцената в сирийския затвор, отключваща първия детски спомен в иракски затвор през 1982 г., до разговора с дъщерята четиридесет години по-късно, – Акин доста умело балансира между усещането за предопределеност у Хатар (включително бащата, избягал със „златото“) и поддържането на енергията на наратива.

„Рейнско злато“, реж. Фатих Акин

В известен смисъл на нивото на кинематографичния език „Рейнско злато“ е като алманах на всички стилови похвати, характерни за киното на Фатих Акин. Друг е въпросът, че събрани в един-единствен филм, многожанровите елементи създават известен дискомфорт от „пресищане“, което, съчетано с леко зацикляне на екшъна във втория час от историята, води до неочакван спад в ритъма. Както и до разконцентриране на зрителското внимание, когато препратките към чужди режисьорски естетики стават натрапчиво познати. В този момент на помощ се притичат „нескопосаните“ сюжетни решения, както и самоиронията на Хатар, която Акин на драго сърце заимства, винаги когато жанровата стилистика го позволява.

„Рейнско злато“ е необичаен биографичен филм, на моменти толкова причудлив, колкото и асоциацията със зъболекарското злато, пазено от русалки на дъното на Рейн. Заслуга за това безспорно имат падението и възходът на чешита Живар „Хатар“ Хаджаби (в превъзходното изпълнение на Емилио Сакрая), но без творческата намеса на Фатих Акин (в чието творчество на сценарист и режисьор образът може да си съперничи по емоционална наситеност с този на Джахит от знаменития „Срещу стената“, 2004), киноразказът би изгубил много в нюансите и фасетирането на гледната точка.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияОлив Китридж отново
Следваща статияПосивяване на черно-бялото