Начало Идеи Гледна точка В зоопарка
Гледна точка

В зоопарка

2452

Писах някакъв репортаж за зоопарка навремето. За осиновените от видни хора животни. Помня, че царят например беше осиновил лешоядите. И оттогава помня маймунката.

Тя беше сама в клетка. Отпред имаше ученици, цял избягал от училище клас. Маймунката правеше разни непристойни неща. И учениците много се забавляваха. Момичетата пищяха, а момчетата се избиваха един през друг да й дават съвети.

От вътрешното помещение излезе един работник. Дръпнах го настрана.

– Какво й става на тази маймунка? – попитах го.

– Това е маймунката на един бандит – и каза името му. (Бандитът беше застрелян като куче няколко години преди това.) – Домашната му маймунка. Той и охранителите му започнали да я дрогират. И я научили да прави тези неща.

– Аха. Това е онзи, дето беше приятел на един главен прокурор.

Аз пък познавах племенника на онзи главен прокурор. Бяхме заедно учители в една гимназия. И той носеше същата фамилия. Беше добър учител. Страдаше от някаква лека парализа на долните крайници. Но с цената на неистови усилия – караше велосипед, караше ски, катереше се по планините – това почти не се забелязваше. Той загина много нелепо. Една зима компанията му отишла в Родопите на някаква хижа да карат Нова година. По някое време всички се преместили в друга хижа, на половин километър от първата. Бил навалял голям сняг, извила се и буря. Той тръгнал последен. Бил сам. И си останал там, в снега.

Защо не пишеш с имена, може да попита някой. Защо винаги героите ти сякаш плуват в супа от фиде.

Защото онзи бандит има деца, ще отговоря, ако ме попита някой. И защото не имената са важните. Прокурорът може да не е онзи прокурор, който другаруваше с бандитите, а да е друг. Например Вишински. Бандитът може да не е онзи бандит, който другаруваше с прокурорите. А да е съвсем друг бандит.

Тук те не са толкова важни.

Важна е маймунката. Историята е за нея.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ „Комуна“, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в „Марица“, „Новинар“, „Експрес“, „Отечествен фронт“, „Сега“ и „Монитор“. Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) – Награда в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“; „Конско евангелие“ (1992), „Ловец на хора“ (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в Норвегия през 1997; „Клането на петела“ (1997), „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“; „Градче на име Мендосино“ (2009); „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011); очерци за писатели: „Хора на перото“ (2009); християнски есета: „Народ от исихасти“ (2010), „Българчето от Аляска“ (2012). През 2008 г. австрийското издателство „Дойтике“ издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България“. През август 2010 г. лондонското издателство „Портобело“ публикува на английски сборника му с избрани разкази „Цирк България“. Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: „Малката домашна църква“ (2014) и „По закона на писателя“ (2015).

Свързани статии

Още от автора