0
1529

В зоопарка

Писах някакъв репортаж за зоопарка навремето. За осиновените от видни хора животни. Помня, че царят например беше осиновил лешоядите. И оттогава помня маймунката.

Тя беше сама в клетка. Отпред имаше ученици, цял избягал от училище клас. Маймунката правеше разни непристойни неща. И учениците много се забавляваха. Момичетата пищяха, а момчетата се избиваха един през друг да й дават съвети.

От вътрешното помещение излезе един работник. Дръпнах го настрана.

– Какво й става на тази маймунка? – попитах го.

– Това е маймунката на един бандит – и каза името му. (Бандитът беше застрелян като куче няколко години преди това.) – Домашната му маймунка. Той и охранителите му започнали да я дрогират. И я научили да прави тези неща.

– Аха. Това е онзи, дето беше приятел на един главен прокурор.

Аз пък познавах племенника на онзи главен прокурор. Бяхме заедно учители в една гимназия. И той носеше същата фамилия. Беше добър учител. Страдаше от някаква лека парализа на долните крайници. Но с цената на неистови усилия – караше велосипед, караше ски, катереше се по планините – това почти не се забелязваше. Той загина много нелепо. Една зима компанията му отишла в Родопите на някаква хижа да карат Нова година. По някое време всички се преместили в друга хижа, на половин километър от първата. Бил навалял голям сняг, извила се и буря. Той тръгнал последен. Бил сам. И си останал там, в снега.

Защо не пишеш с имена, може да попита някой. Защо винаги героите ти сякаш плуват в супа от фиде.

Защото онзи бандит има деца, ще отговоря, ако ме попита някой. И защото не имената са важните. Прокурорът може да не е онзи прокурор, който другаруваше с бандитите, а да е друг. Например Вишински. Бандитът може да не е онзи бандит, който другаруваше с прокурорите. А да е съвсем друг бандит.

Тук те не са толкова важни.

Важна е маймунката. Историята е за нея.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияЕвропейският съюз след Брекзит
Следваща статияВизуалните спомени на Кирил Чолаков