Начало Книги Библиосвят В къщата на Жоржи Амаду и Зелия Гатай
Библиосвят

В къщата на Жоржи Амаду и Зелия Гатай

Лора Трайкова
22.12.2014
2740

2a

Домът на най-почитания бразилски писател и неговата съпруга е превърнат в музей, който посрещна първите си посетители на 7 ноември 2014 г.

Домът на една семейна двойка, преживяла 37 години в него, отвори врати, за да прикани познати и непознати. Да сподели не просто „бюрото и пишещата машина” на известния писател – половинка от двойката, а разбирането за света на обитателите на къщата. Това, естествено, е трудна задача, особено когато говорим за един от най-популярните и обичани бразилски майстори на словото и неговата спътница, също писателка. Но архитектът, трансформирал дома в музей – Гринго Кардиа, се е справил блестящо.

Един следобед в Къщата в Рио Вермельо – както е известен домът на Жоржи Амаду и Зелия Гатай, е достатъчен, за да се убедите, че желанието им да го покажат на поколенията след себе си не е било прищявка на суетата. Двамата са споделяли всичко в продължение на повече от половин век и тяхната къща говори – буквално с кратки филми, които се прожектират във всяка стая – за важните гари в живота и на единия, и на другия, както и за общите им пътувания, работа, грижи за семейството, общуването им с хиляди утвърдени или прохождащи местни или световни творци, религиозни лидери, политици и обикновени хора. Именно тези обикновени хора, които изпълват 32-та романа на Амаду, хора от различни раси, религии, етноси, всички изграждащи заедно дълбокото, богато, синкретично море на многообразната бразилска култура. И всички те по някакъв начин присъстват в дома на автора на „Червената жътва” и „Дона Флор и нейните двама съпрузи”.

През 1960 г. с парите от авторските права за филмирането на „Габриела, карамфил и канела”, които получава от Метро-Голдуин-Майер, Жоржи Амаду купува терен в квартала Рио Вермельо в Салвадор – столицата на родния щат на писателя, Баиа. Три години по-късно той се нанася в новопостроената къща след повече от десетилетие доброволно изгнаничество в Париж, Прага и Рио де Жанейро. То е предизвикано от официалната забрана на Бразилската комунистическа партия, чийто член е той и с гласовете на чиито поддръжници е избран за депутат. „Къщата в Рио Вермельо”, както е и заглавието на мемоарната книга на Зелия Гатай от 1999 г., е мястото, където децата на Амаду растат спокойно, където и той се чувства най-уютно – в земята, където е роден.

Това е не само дом на едно семейство, но и културен център – място за творчески срещи и лежерни купони на творческата интелигенция от Баиа и отвъд нея. В едноетажната постройка от 1000 кв. м. Жоржи Амаду създава някои от своите книги и всеки начинаещ писател може да докосне една от двете изложени пишещи машини, за да получи вдъхновение или трансцендентална благословия от писателя. В библиотеката сега са подредени издания на книгите му на много от 49-те езика, на които са преведени. Има и български, разбира се. Докато очите ви обхождат лавиците с книги, можете да чуете и кратката история на написването на всеки роман.

Един поглед през прозореца на библиотеката ви потапя в дзен спокойствието на трансформираното в Езеро на жабите басейнче. Около него се разполага колекцията на писателя от фигурки на жаби, а в мътните му води крякат истинските им братовчедки. От уредба звучи детската приказка за лъжливия котарак и лястовичката, която Жоржи измисля като подарък за сина си Жоао Жоржи на първия му рожден ден.

В миниатюрна стаичка, скрита зад тъмна завеса, можете да изгледате 120 видеа или 10 часа, в които известни бразилски личности четат любимите си откъси от книгите на писателя. Сред тях са певиците от Баиа Ивет Сангало и Даниела Меркури, музикантите Каетано Велосо и Паулиньо да Виола, актрисата Соня Брага (изиграла на големия екран три от героините на Амаду, сред които легендарната Габриела), актьорът ветеран Милтон Гонсалвес, дъщерята на Амаду – Палома (също писателка), дори боксьорът Попо.

В Къщата в Рио Вермельо Жоржи Амаду събира неизброимо количество предмети, които днес са подредени на безопасно разстояние от посетителите – зад витрини. Насред сувенирите от цял свят има и две български кукли в национални носии, които двойката е купила или получила като подарък по време на посещението си в София през 50-те години. Да, и то е отбелязано с архивна черно-бяла снимка на „Александър Невски” в кътчето, посветено на пътешествията им. Освен това позлатен тракийски ритон, монголски ботуши, матрьошки, статуйки на хиндуиски богове, предмети от бразилски занаятчии, рисувани плочки азулежу, икони и какво ли още не, придружени от думите на Амаду: „Тези предмети са абсолютно безполезни, но не мога да живея без нито един от тях.”

Тук са гостували Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар, с които семейството се сприятелява по време на изгнаническите си години в Париж, Пабло Неруда, бразилският режисьор Глаубер Роша, Марчело Мастрояни (който участва в „Габриела, карамфил и канела”), Джак Никълсън, Роман Полански, Каетано Велосо, композиторът Доривал Кайми и още, и още…

В подобно на килер тясно помещение са подредени снимки, дрехи, обувки и други предмети, принадлежали на Зелия. Видео разказва историята на тази очевидно скромна, но забележителна жена – дъщеря на италиански емигранти анархисти, която публикува първата си книга, когато е над 60-годишна, без да се страхува от сянката на знаменития си съпруг. Като спътница на Жоржи в продължение на 57 години, тя е негов фотограф, редактор и биограф. Повечето й книги са мемоарни, а след смъртта на Амаду е поканена да заеме мястото му в Бразилската литературна академия (с което той е удостоен още в началото на 60-те години на ХХ век.).

Къщата е много шумна, една истинска говорилня, пространствата – малки и големи, светли или затъмнени, – сякаш се съревновават едно с друго, за да разкажат за своите дългогодишни обитатели. Странно е усещането, което тя предизвиква – хем надничате в личния свят на тази двойка, хем нямате усещането, че навлизате твърде много в нечия интимна територия. Разходката се просмуква във вас с някаква плътна тежест, подобна на тази, която носи типичната за региона яхния с морски дарове мокека – заради богатството от съставки и подправки се чувствате сит, но и изпълнен с нещо ново, чуждо, с категоричен вкус и енергия. Краката ви сякаш са пълни с олово, а главата шуми от всички непознати неща, които сте погълнали. Изглежда личностите, отбивали се тук през годините, са оставили частица от себе си, микроатом енергия, която продължава да трепти във въздуха.

За разлика от говорещата къща, градината е оазис на спокойствието. Въпреки че и в нея има две беседки с видеа за увлечението на Жоржи Амаду по афрорелигията кандомбле, която той защитава ревностно до края на живота си, както и на писатели, които споделят отношението си към неговите романи. Когато Зелия умира през 2008 г., нейният прах е положен до този на Жоржи, в сянката на мангово дръвче под двете пейки, декорирани с азулежу от приятеля на писателя – големия бразилски художник и скулптор от аржентински произход Карибе. Домакините са у дома си и продължават да посрещат гости.

Къщата в Рио Вермельо е затворена през 2003 г. – две години след смъртта на Жоржи Амаду. Съпругата му прави първите опити да я превърне в музей, години се бори с бюрокрацията, но не се отказва. Проектът за музей е на архитекта Гринго Кардиа. Той се възползва максимално от всяка стая, коридор, килер и ниша, за да помогне на посетителите да съпреживеят вселената Жоржи Амаду. След като прекарал година в изучаване на света на известния баианец, той установил, че Амаду е бил не само писател, но и антрополог, философ, хуманист, изключително ревностен защитник на бразилската култура и на смесването на различни раси в нея. Следвайки идеята на Зелия, Кардиа се е стремил чрез къщата, която сама по себе си е музей на народното изкуство на Бразилия, да помогне на посетителите да надникнат във въображението на писателя, да се докоснат до книгите му, изпълнени със звуци, аромати и усещания. Ремонтът е погълнал 6 млн. реала (3, 6 млн. лв) на кметството на града, а билетът струва 20 реала (12 лв.) Специално за откриването дъщерята на двойката Палома е направила букет от хартиени цветя – традиция, оживявала всеки път, когато семейството очаквало важни гости.

Лора Трайкова
22.12.2014

Свързани статии

Още от автора