Начало Идеи Гледна точка В морето от народна любов
Гледна точка

В морето от народна любов

31004

Излезе от парадния вход на президентството и се гмурна в морето от народна любов. Очаквах да се качи на „семейната Шкода“, с която пристигна за срещата си с унгарския президент, но мизансценът беше променен. Типовите плакати подсказваха, че народната любов не е спонтанна, но има време и тя да бъде организирана.

В момента се работи по оформянето на мита Радев, доизмислят се детайлите, щрихите, акцентите, защото в общи линии Радев е познат, от девет години го гледаме и слушаме. Но сега влиза в нова роля и трябва да се дооформи – според вкуса на публиката, но и според новия образ. Ако трябва ще му залепят мустаци, ще му сложат перука, очила, грим и пр. Това вече се прави от бъдещите членове на екипа му с активното участие на медиите.

Кои ще са в екипа му? Тези, които казват, че още не са получили покана. Тоест очакват покана. Но кръгът е много по-широк. Това е проект, който се подготвя отдавна, на високо ниво и в голям мащаб. Някои намекват, че влизането му в партийната политика може да е станало под външно въздействие. Има известна логика, като се знае колко дълго се колеба. Накрая каза, че ще го направи, когато най-малко очакваме. А в деня, в който го направи, нямаше нищо неочаквано.

До деня на абдикацията централен въпрос беше датата, която ще бъде подбрана за нея. След като стана „обикновен гражданин“, вече се коментира партията – ще учредява ли своя, или ще ползва чужда. Изтече информация, че бившият втори човек в ГЕРБ е ангажиран да гради новите партийни структури. Бил голям изборен майстор. Но другата хипотеза по-добре подхожда на образа на кукувичката от часовника, която не строи свое гнездо, а снася яйцата си в чуждо.

Политическата му програма обаче трябва да бъде собствена. Макар че както виждаме до този момент, неговите привърженици го аплодират, без да са видели програма, а и като че ли не проявяват особен интерес към нея. По-интересни са другите, които засега се обозначават като конкуренти, но го правят предпазливо. Именно те заявяват, че не могат да се произнесат по ключовия въпрос – ще се коалират или ще се конкурират с него, защото още не били чули програмата му. Оставят вратата открехната. Готвят се да влязат през нея, но засега не могат да го заявят открито. Да чуели програмата му. Сякаш той не я е рецитирал в продължение на девет години. Или пък се подготвя нова редакция – нов костюм, грим, брада, перука и каквото още трябва. Нямало нито едно изказване на Радев, с което да се докаже, че той е проруски и пропутински. А на какво беше опозиция в продължение на девет години? Нали именно на европейския курс на страната. На Шипка европейски или руски знамена се развяваха около него?

Но сега това трябва да се забрави с оглед на новата коалиция, която се мъти. Като употребих този глагол, се сетих, че той е омоним. Мъти се яйце, но също така се мъти и вода. В случая, за да се измъти яйцето, трябва хубаво да се размъти водата. Това наблюдаваме в момента и то ще продължи до изборите. Само в добре размътена вода ще може да се измъти бъдещата коалиция, която очевидно ще бъде доста непрозрачна, тоест мътна. Дано след това да не стане мътна и кървава.

Но за каква коалиция изобщо става дума? Нали бъдещата партия на Радев, или с каквото там се яви на изборите, ще „помете“ или ще „измете“ всички. В момента, в който включиш телевизора, някой от екрана те уверява, че за него ще гласуват най-малко един милиард избиратели. Нали вълната, заради която той напусна президентския пост, е толкова мощна, че никой не може да я спре. Нали всички социологически проучвания отдавна доказват, че той е безалтернативен на политическия терен. А и самото напускане на президентството го доказва най-убедително – такова действие не се предприема, ако то не е жизнено необходимо за страната и ако успехът не е гарантиран. Тоест той ще спечели с такова мнозинство, че няма да има нужда от никакви коалиции. Коалициите са за онези, на които не им стигат силите да се справят сами. А незнайно защо всички – и леви, и десни, и проруски, и проевропейски, взеха да кроят хипотетични коалиции. Точно както се прави една кройка – чертае се с креда, боде се с карфици, разпаря се и пак, и отново…

Бившият президент девет години беше опозиция на всички, които са управлявали, включително на лансираните и протежирани от него самия. Сега е малко нелепо да ги търси за коалиция. Те самите нямат проблем, но на избирателите трябва много да се обяснява и да се носи вода от девет кладенеца. Това наблюдаваме в момента.

Констатират се леки несъответствия, но те са неизбежни при всеки изкуствено генериран образ. Разчита се те или да останат незабелязани, или в процеса на работата да бъдат изчистени. Нинова, която го направи президент, казва, че тя му пишела изказванията, а той ги учел наизуст, че го е виждала да говори пред Борисов срещу едните, после с другите срещу Борисов, според ситуацията, че иска той да е алтернативата, да е корективът, да е единственият, че когато е с важните хора в света, гледа да се хареса на тях, а когато е в България, гледа да се хареса на българските избиратели, че има двойствена позиция и по отношение на войната, когато е на външни, международни срещи той заема проевропейска, пронатовска позиция, когато дойде в България казва обратното. И т.н. Подобни характеристики с още конкретика и пикантерия му направиха и други бивши негови сътрудници.

От деветгодишното му президентство най-запомнящ се ще остане отговорът на въпроса, който му зададе неговият опонент проф. Анастас Герджиков: „Чий е Крим?“ – „Руски, чий да е!“. Той определя ориентацията на самия Радев – „Руски, чий да е!“. Някои от най-видните политици обаче чакат да се определял по оста Изток-Запад. Колко още да се определя?

Дали ще „помете“ всички партии, или ще прави коалиции с тях – двете тези са взаимоизключващи се. Нонсенс. Подминаваме го. Най-важното е, че Радев е очакван като поредният спасител. Някой може ли да изброи кой по ред? Друго може и да нямаме, но в новата ни история спасителите изобилстват. Явно търсенето на спасители е национална черта. Сценарият, по който те идват и си отиват, е един и същ – силна подкрепа, последвана от грозно разочарование и никакви поуки. (Само)излъганите стават прелетни птици към следващия спасител. Сега поредният политически приют за изпаднали десета, бекапета и московски мекерета ще бъде „партията на Радев“. Очаква се да спечели минимум 121 места в парламента. Поне още две-три партии очакват същия резултат. Няма значение, че математиката не излиза. На такива дреболии не обръщаме внимание.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора