Начало Идеи В началото бе агонията
Идеи

В началото бе агонията

4231

Ходът на Слави Трифонов не подлежи на рационално обяснение. Най-напред трябва да се започне от формалния повод. Кирил Петков във всички свои публични изяви опровергава тезата на ИТН, че България води две външни политики по отношение на Северна Македония. Нещо повече, той твърди, че правителството няма да даде зелена светлина на преговорния процес без санкцията на НС. От последното му интервю стана ясно, че е делегирал на Теодора Генчовска и на ръководеното от нея Министерство на външните работи да взема всички важни решения и да осъществява дипломатическите контакти по темата. Премиерът не предприема никакви инициативи, не се намесва в дейността на Генчовска и дава висока оценка на резултатите, които постига външният министър. Малцина обърнаха внимание и на другата съществена подробност. Преговорите за присъединяване на РСМ към ЕС ще се водят по 35 глави, нито една от тях не може да бъде отворена или затворена без съгласието на България. Следователно опасенията на ИТН са неоснователни. Партията е застрахована на две нива. Първо, имайки предвид позицията на ГЕРБ, парламентарно решение за промяна на следваната досега външнополитическа линия на практика е невъзможно да мине. Второ, преговорният процес е продължителен и дори теоретично не се вписва в мандата на един редовен кабинет, т.е. опцията за вето е по-мощна, отколкото изглежда на пръв поглед. Споменатите подробности са известни от медиите. Обаче те не са достатъчно широко дискутирани, на тях не им се отделя необходимото внимание. Слави Трифонов адресира своите послания до аудитория, която не е достатъчно запозната с фактите. Следователно той манипулира и Северна Македония не е реална причина, а е формален повод за оттегляне от управлението. Уточнението е важно, то е неизбежна предпоставка за обективност на анализа.

Оттук нататък съществените въпроси засягат последствията от настъпилата промяна, политическото бъдеще на държавата като цяло и на ИТН в частност.

България за пореден път навлиза в период на дългосрочна нестабилност и непредвидимост. Ако съдим по официалните изявления на парламентарно представените политически сили, няма как да не се съгласим с прогнозата, че предсрочните избори през есента са неизбежни. Всеки сам може да си направи изводите за преките последици. В рамките на една година се развива трета политическа криза, предизвикана от ИТН. Тя съвпада по време с предстоящата актуализация на бюджета, с инфлацията и с войната в Украйна. Месеци наред няма да имаме работещ парламент, а и процедурите по конституирането на следващия и по съставяне на ново правителство ще отнемат ценно време, в което законодателният процес ще бъде блокиран. Няма да се приеме в срок законодателството, което е необходимо, за да се усвоят средствата от Плана за възстановяване и устойчивост и да се задвижи процедурата по кандидатстване в еврозоната. Вероятността да имаме редовен кабинет е поставена под въпрос. Съдебната реформа ще бъде стопирана изцяло.

Държавата се намира в специфично състояние, в което се намесва ролята на задкулисието. Етимологията на думата подсказва, че са видими само процесите, протичащи на сцената, но не и тези зад нея. Конфликтните линии между партиите не позволяват да се удължи животът на настоящия парламент. Кирил Петков даде ясно да се разбере, че не желае подкрепата на ГЕРБ и на ДПС. „Възраждане” постави пет неизпълними условия. ДПС отговори реципрочно, използвайки всички онези атрибути на омразата, които заклеймява вербално в политическите си послания. Ако то хипотетично се беше превърнало в крепител на коалицията, трите партии в нея щяха да претърпят катастрофален електорален срив. Вотът наесен е единственото спасително решение за тях. Няма полезен ход нито на институционално, нито на партийно ниво. Ако все пак изборите бъдат избегнати, коалицията в името на националното спасение ще се намира в състояние на политическа нечистоплътност, което би се оказало дори по-лошо от настоящото. Слуховете, че ИТН работи в полза на ГЕРБ, не подлежат на доказване с факти, рационалните аргументи остават изцяло в тяхна полза.

Решението на Слави Трифонов има своето логично теоретично обяснение, което едва ли би донесло някаква практическа полза. Този път Трифонов разви класическа стратегия за популистка мобилизация. Ситуацията на натрупване на поредица от кризи направи възможно доближаването на теорията до практиката. Отново наблюдаваме типичното отклонение в български условия, при което кризата възниква по институционален, а не по извънинституционален път. Респективно образът на врага и на корумпирания елит е търсен навсякъде – както във властта, така и в средите на опозицията. В изявлението си лидерът на ИТН обвини кабинета, че не отстранява от държавни постове корумпираните представители на ГЕРБ. Темата за парите за регионалното министерство застана в основата на сблъсъка с Кирил Петков. Гроздан Караджов и Тошко Йорданов вкараха в политическите си изказвания по адрес на премиера универсалните квалификации и оценки, които популистите използват неотклонно в аналогични ситуации. Природата на подобен тип оценки е изяснена отдавна и едва ли би предизвикала допълнителен интерес. Вниманието трябва да се насочи към инструменталната им употреба с оглед на поставените цели, които влизат в пряка корелация с постигането на определени резултати. Именно тук изглежда меродавна хипотезата, че стратегията е тотално сгрешена поради ред причини: Трифонов не разполага с авторитета на харизматичния лидер, който е способен да спечели доверието на широките маси. Разграничението от партиите на статуквото моделира изчистен политически образ. Така лидерът бива привидян от народа като спасител, като месия. Слави Трифонов беше натоварен на два пъти с отговорната задача да състави правителство и се провали. Последните събития доказаха, че той е способен да разтуря парламенти, но не и да управлява. И тук идва мястото на фундаменталната грешка: оттеглянето на ИТН превръща партията в нежелан партньор във всеки следващ управленски формат. Ако съществува възможност коалицията да бъде сглобена без Трифонов, тя със сигурност няма да бъде пропусната. Такъв важен стратегически ход се предприема само когато знаеш, че имаш шанс да спечелиш от него. Сега вероятността от загуба е висока. Електоралният срив на формацията спрямо представянето ѝ в предходните два състава на НС показва докъде води деструктивното поведение. Натъкваме се на логическо противоречие. От една страна, са вкарани в употреба всички формални средства на популистката мобилизация. От друга страна, аналитичното осмисляне на актуалния контекст сочи, че реалната последица ще бъде електорална демобилизация за ИТН и за довчерашните му партньори и покачване на подкрепата към номиналните опоненти. Само допреди ден Слави Трифонов имаше шанса за четиригодишен безоблачен престой във властта. Изявлението постави под съмнение влизането му в парламента. 

Въпросителните не свършват дотук. Перспективите пред следващото НС ще бъдат още по-неблагоприятни. Ако се сбъднат социологическите прогнози за възход на „Възраждане”, ще се стигне до непреодолимо състояние на фрагментация, което би предизвикало институционален блокаж. (Изследванията на електоралните нагласи дават моментна снимка на обществените настроения. Съществува определен период от време между провеждането на емпиричното проучване, обработката на резултатите и тяхното публикуване, който е достатъчен, за да се случат нови политически събития и респективно данните да загубят част от актуалността си. Същевременно рискът за грешка съставлява допълнителен субективен елемент особено когато стойностите на партиите се разминават в рамките на десети от процента и теорията не допуска да се изчисли реалното съотношение на силите. Не на последно място, определени агенции използват пристрастен подход и преследват политически цели, но острата реакция на гилдията тушира потенциалните негативни ефекти.) И все пак, по всичко изглежда, че формацията на Костадин Костадинов ще покачи своите проценти. Ако влезе и „Български възход”, в НС ще има силно русофилско присъствие. Политическият консенсус е единствената ефективна формула в разпокъсан парламент. Действителността обаче предначертава обособяването на няколко конфликтни лагера. Към русофилския вероятно ще се причисли и БСП, за да прекрати процеса, в който електоралните ѝ конкуренти изсмукват свежа кръв от червените редици. ГЕРБ и ДПС ще останат в изолация, тъй като засега (имайки предвид уговорката за социологическите проучвания) е малко вероятно да вземат властта. ПП и ДБ ще следват досегашната си линия на поведение, евроатлантическата ориентация ще ги доближава идейно до ГЕРБ и ДПС, но вътрешнополитическите различия ще изключват коалиция. ИТН ще се нареди някъде между антисистемните играчи, ще продължи да търси врагове, докато окончателно се превърне във враг на себе си. Отскоро е модно да се говори за агония. За Слави Трифонов тя започна в мига, в който той се опита да постави нейния край. Лошото е, че цялата държава навлиза в това състояние и прогнозите за бъдещето са  песимистични.

Атанас Ждребев е доктор по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи в Института за исторически изследвания към Българската академия на науките. Автор е на монографията „Популизмът като фактор за дисфункция на политическите институции в България (2001 - 2018)” и на сборника с публицистични публикации „Разпадането на политическата система в България”.

Свързани статии