0
2108

В Нощта на литературата

фотография Антонио Георгиев

Една есенна вечер София притихна и се зачете. По-точно: заслуша се. В деветнайсет гласа от деветнайсет „гнезда“, сгушени къде ли не из широкия център на града – между моста на Орлите и този на Лъвовете. Припадаше Нощта на литературата… С разтворени книги я посрещаха и в други тринайсет града на България. Идеята бяха дали чехите преди повече от десетилетие, за да се свържат хората от различни страни чрез преводите на книги.

У нас събитието беше част от пролетното пробуждане на духовете, но в тазгодишната му, девета, пролет над него надвисна опасността да бъде заглушено от епидемия. Не се получи истински от екраните, както ставаше на живо: с очите, вперени в четеца, и със споделената топлина на смълчаните примижали слушатели наоколо. И добре че бе намерено мъдрото решение Нощта на литературата да бъде прибрана в кашони, за да изчака ако не по-безопасно, то поне „по-безстрашно“ време.

И не в градски музеи, библиотеки или театри – като в другите градове на страната – нито в културните представителства на европейски страни – както беше организирано през минали години, а в малки средища на най-разнообразни творчески и образователни дейности бяха стъкнати гнездата за четене на 7 октомври. Това бяха ателиета и магазинчета за играчки от дърво и плат, уютни кафенета или пространства за социално общуване из търговски центрове, езикови школи и образователни средища, малки художествени галерии и дори студио за сито-печат, а и един фантастичен детски театър с международен репертоар. Те предоставяха pro bono своя дом с атмосферата и мебелите му, тук-там с чаша вино, чай или кафе, на всякакви хора, дошли да чуят слово, да съпреживеят с други непознати обединяващото ги любопитство към литературата. Всяка книга оживяваше с гласа и артистичното присъствие на четец доброволец. Това бяха актьори, писатели и поети, журналисти, преводачи, учители, активисти със социална мисия, студенти.

Съвсем произволно софийските читателски гнезда бяха скупчени в два обособени периметъра – около Халите и около бул. „Дондуков“, а за тазгодишните само три часа четене трябваше да пестя от времето за преходи. Така че тръгнах от Ларгото, където в едно от предоставените за културни дейности помещения – Детския информационен център към археологическата експозиция „Антична Сердика“ – преобладаващо невръстна публика слушаше за приключения с буквите на хитрушата Мелания от сръбската писателка Владислава Войнович, анимирани от артистичната Боряна Зафирова, позната на повечето деца като директорката на „Музейко“. Явно им беше по-интересно, отколкото в училище. Значи преводът на Теодора Карамелска им е звучал убедително.

За следващия половин час успях да се вмъкна (с маска и дезинфектант) в шахматно запълнената малка зала под прозрачните куполи, където чешката писателка Алена Морщайнова разказваше с гласа на актрисата Диа Мантова за съдбите на три поколения евреи преди и след войната. Сирачето Мира и леля му Хана, дала името на романа, носят белезите на преживяното, докато се срещат с неправдите на измамно мирния живот. В хубавия превод на Добромир Григоров някои случки ми звучаха като от моя живот.

В бар „Абордаж“ беше гнездото на посолството на Дания, фотография Антонио Георгиев

По пътя през опалената светлина на подкуполното пространство спирам пред самотно произведение на изкуството, ако се съди по изящната му форма. Оказва се, че това е анонсираната вече в „мрежата“ фотографска инсталация Сфера с природа на младата художничка и поетеса Йохана Траянова. Земното кълбо е образувано от находчиво сглобени летвички под покривало от парашутно платно. Пристъпилият във вътрешността се оказва заобиколен от няколко рамкирани триптиха със снимки акварели на пластовете природа – от тревичките през дърветата, та до облаците. В албумчето на дървения статив отвън прочетох двустишия към природните картини. После отстъпих мястото си на други хора.

Към следващите литературни „гнезда“ минах по един от катетите на триъгълника на властта, но не се почувствах подвластна нито на обитателите му (повечето глухи за литература), нито на обичайно разгневените пред каменните му стени, които като че ли поне тази вечер бяха отстъпили това място на писателите и читателите.

По стръмната улица „11 август“ четяха книги на три адреса. В последната минута имаше едно място до вратата на Little Bird Place. Там книгата беше италианска – „Тайната библиотека на Леонардо” от Франческо Фиорети, преведена от Милена Дякова. Разгръща я Невена Праматарова, радиожурналистка с разностранни интереси. Гласът ѝ пресъздава атмосферата и напрежението около загадъчна случка с великия художник, докато подготвял шедьовъра си с Тайната вечеря. Заинтригуващо!

Точно отсреща, на №10, в стара аристократична къща на някогашен герой от Сръбско-българската война, представят по необичаен начин една от най-интересните книги на вечерта. Домакини тук са преподавателки по чужди езици в Сугестопедична къща „7 ключа“, а събитието е организирано от Британския съвет. Директорката му Любов Костова е предложила книга на британска писателка от африкански произход. Авторката Тайе Селаси изглежда на снимката млада и красива като преводачката си Бистра Андреева, на която е съдействала за прекрасния текст на български, но и за находчивото заглавие от непреводимия оригинал – „Отивам си е възвратен глагол“. Г-жа Костова бе поканила и две млади дами, които четат с пръсти и чувства. Изразителните им гласове пренесоха затаилите дъх слушатели в далечна Гана при други хора, но с мисли и копнежи като нашите. Като свършиха с четенето, Анита Накова и Ралица Чалова от фондация „Синергия“ разказаха как се опитват да направят още много книги достъпни за незрящи, а и да им показват историческите забележителности на София с тактилни разходки. Поканиха и нас, слушателите, да участваме.

Вече долу на улицата установих, че последното четене за вечерта е започнало и няма как да стигна до гнездото му с името Кукли от тавана, работилничка за текстилни и хартиени пластики. Много ми се искаше да чуя как актьорът Марий Росен „броди“ с героя в книгата „Разходката“ от швейцарския писател Роберт Валзер, преведена от Мария Добревска. Ще трябва да си я купя.

„Сфера с природа“ на Йохана Траянова, фотография М. Мелнишка

Приятно замаяна от собствената си разходка из толкова много светове, побрани в една топла есенна вечер, се запитах защо не успях да прелетя над още няколко гнезда… Искаше ми се да чуя как Иглика Василева чете превода си на „Моят едипов комплекс и други истории“ от ирландеца  Франк О’Конър. А как ли Франсоаз Саган е разказвала с гласа на актрисата Силвия Лулчева за семейните драми в „Четирите кътчета на сърцето“, преведена от Красимир Петров? Но истински съжалявам, че не стигнах до близката улица „Врабча“, където младият дипломиран актьор и екскурзовод ентусиаст Станислав Кертиков е чел стиховете на също така младия и непримирим полски поет Тадеуш Домбровски от сборника му „Тишината в мен“, преведен от Вера Деянова.

И много други хора са слушали през тази вечер гласовете на автори от Белгия, Словения, Австрия, Хърватия, Дания, Швеция, Португалия, Испания, Северна Македония, озвучени на български, след това понесени над София с чувството на съпричастност, каквото само знанията за широкия свят могат да породят.