Изложбата „Не знам за какво говорите“ на Правдолюб Иванов продължи до края на юли 2023 г. в галерия „Сариева“ в Пловдив
Правдолюб Иванов е от онези автори, с които срещите никога не са достатъчни, а знаковото му за българското съвременно изкуство творчество винаги се откроява. Произведенията му съчетават в себе си образност, която има за основа минималистична визуалност. Битовите ситуации и сцени винаги са пречупени и напомнят за теорията за паралелните вселени. Сякаш материята и времето са се прегънали на погрешното място и надникваме в друго измерение, почти същото като нашето, но с няколко променени детайла, обръщащи с главата надолу новооткрития свят. Фотография, рисунка или обект, Иванов запечатва „бъгове“ в системата, сенките и изкривените силуети в периферното зрение, които изчезват веднага след като се опитаме да се вгледаме в тях. Авторът успява да деконструира образите, които всеки познава, и да изгради ново битие във и около тях.
В творчеството си Правдолюб Иванов представя редица гледни точки. В желанието ни да търсим фабула и смисъл най-просто бихме ги определили като песимистични и оптимистични, но те имат редица други етически нюанси. Тези две основни контрастни гледни точки кореспондират умело и съжителстват хармонично в парадоксалния творчески свят на автора. Песимизмът е двигател за вглеждане в себе си и парадоксите около нас, за нов вид самоанализа, която подканва публиката да се изправи срещу неудобните истини на съвремието и да постави под въпрос установените норми.
Двойствеността в произведението се крепи на сложен баланс в смислов, предметен и визуален план. Иванов успешно преминава отвъд разглеждането на една художествена перспектива, приканвайки зрителите да не я възприемат директно, но да огледат творбата отпред, отстрани, да почукат по нея, да се запитат как е „слепена“, да потърсят повече информация в интернет, да задвижат механизма, който превръща учудването във възможност за културно и етическо обогатяване. Спомняме си творбата Natural Fear, 2014–2016 г., от изложбата „На грешната страна“ в SARIEV Contemporary през 2016 г. Публиката е подканена да постави слушалки и да надникне под бюрото в галерията, като по този начин се разчупва представата за най-първичното „консумиране“ и възприятие на изкуство. Сблъсъкът със запис от фронта, заснет от гледната точка на войник, криещ се от обстрелите на врага, отваря онзи „портал“ към друго измерение, който вече бе споменат. Авторът успява да въвлече не само емоционално, но и физически зрителите в конкретен откъслечен момент, така че да бъдат напълно потопени в контекста на новооткритата реалност.
Сенките на скептицизма позволяват на радостта и оптимизма от възможното съществуване на невъзможни за обвързване проекции да засияят по-ярко. Същевременно песимистичното е изразено с оптимизъм, а той, от своя страна, се манифестира с определена доза черен хумор.
Сложното преплитане на емоциите и възприятията задава началото на вътрешна рефлексия, чрез която се изследват предразсъдъците, нагласите и приетите истини в самите нас и заобикалящия ни свят. Добре познати творби като Pessimism no more (2002–2004), Ornaments of Endurance (2011), Trouble is always double (1997–2015), Fairy Tale Device Crashed (2013), Disciplined Joy (2021) напомнят на анимационен филм, който отвъд примамливата си куриозна визуалност крие в себе си отрезвяващ punch line.
Всички тези размисли върху творчеството на художника, задават въпроса за автора отвъд творбите, изложбите и срещите с публиката, в търсене на чисто човешкото измерение. Правдолюб Иванов е един от българите с най-ясно заявено присъствие в Twitter, главно концентриращо се в коментари за войната в Украйна. Не е нужно да познаваш Правдолюб добре, за да знаеш колко голямо влияние му оказва тази политическа ситуация на лично и човешко ниво. Той винаги е бил от авторите с прокрадващ се социален коментар в творбите, на арт сцена, в която „никога не сме били прекалено политически или социално ангажирани“, както коментира Владия Михайлова[1]. Тук трябва да споменем две емблематични за протестите в София от 2013 г. произведения – „Черни балони“ и „Инструменти“ (снимки на художника дори се появяват на страниците на „Файненшъл Таймс“ като запомнящ се образ на активните граждани в България).
Войната в Украйна не активизира творчески Иванов, а напротив, постави го в ситуация на липса на вдъхновение и желание за работа, изпитващ съчувствие и неудобство. Той споделя: „Спомням си, някой цитираше Теодор Адорно: „Да се пише поезия след Аушвиц е варварство“. Авторът споделя, че е започнал дълга серия рисунки, посветени на жестокостта на войната. Тя се превръща в лична терапия, с която Иванов се бори да понесе и преодолее образите на насилието. Единствената рисунка, която създава и представя по повод на войната, е надписът „Само няколко думи на надежда в жълто. Отдолу същите думи на надежда в синьо“, което отново напомня, че винаги в работите му, някъде там, се крие надежда. „Моите прости идеи пресичат всекидневието и фантазията, но се опитвам да създавам творби, които не принадлежат към нито едно от тях. Опитвам се да правя изкуство като отчаян опит да обясня света на себе си, като постоянно се занимавам със страховете и надеждите си. След 24 февруари 2022 г. не можех да правя нищо, а съзнанието ми се взриви от случилото се в Украйна, страна, отдалечена само на 147 км от България. Затова реших да уловя надеждата, но това е единствената рисунка, която съм направил оттогава.“[2]
Най-новата самостоятелна изложба на Правдолюб Иванов продължава мисълта му за „варварството“ на творчеството по време на сложни политически процеси. „Не знам за какво говорите“ беше представена в галерия „Сариева“ в Пловдив и идейно напълно отговаряше на заглавието си – авторът се абстрахира и алиенира от всякакъв контекст в представените творби. Те са отворени за интерпретации, лишени от лимитациите на първоначалната авторска идея. Иванов не дава насоки на посетителите, а тази свобода задава въпроси за значението, смисъла и появата им. Клишето „какво е искал да каже авторът“ е отречено, заменено от търсене на това дали той изобщо е искал да каже и предаде нещо извън самата материална творба. Изложбата изследва и отношенията между текст и образ, дума и визуалност – кое поставя началото и кое следва първоизточника. В „Рисунки на ръка (изображението не може да се прочете)“ (2022–2023) са представени схеми за хиромантия, но лишени от съпътстващите ги пояснения. Отново поставяме под въпрос придаденото значение, материалното му обвързване и всички предхождащи и следващи го взаимовръзки.
И тук откриваме характерното за автора чувство за улавяне на точния момент, поставянето на „пауза“ на сцена, намираща се някъде между действителността и фантазията. По този начин изложбата разглежда и случайността в изкуството, отвъд творческата идея и предаването на внушения. Замисълът зад самата експозиция се заражда от случайна фотография, направена от 4-годишния син на Иванов. Снимайки случайно, той запечатва телевизора, на който тече игрален филм с диалог: „Бих искал да ви нарисувам. – Не знам за какво говорите“. Творбата поставя на преден план майсторския рисунък на Правдолюб Иванов, за който навярно мнозина често забравят, впечатлени от емблематичните му инсталации. Уловеният момент, пресъздаден с маслени бои и темпера, е закрепен за стената чрез поставка за телевизор, прекрачвайки границите на отминалия момент и настоящето. Галерия „Сариева“ сякаш се пропуква на няколко места в изложбата и разкрива малки гледки към личното пространство на автора и бита му. В творбата „Непотребни констелации или Когато теорията за свързването на точките се умори“ (2022–2023) присъства ключът от лампата на ателието на Правдолюб, а „Имах идея, но не тази“ (2022–2023) отпраща не само към намерени и дълго пазени вещи, но и към протичането на мисълта в творческия процес.
„Не знам за какво говорите“ е едновременно лишена от внушения, но и много лична експозиция. Публиката се прехвърля от една реалност в друга, изследвайки частното и общото, личното и лишеното от персонални асоциации. Иванов ни оставя с много въпроси за бъдещето на творчеството си. Може би дистанцията, лишаването и отказването от тълкуване са първата стъпка към Pessimism no more или края на негативизма, който вечно съпътства фантазните светове. Едно е сигурно – Правдолюб Иванов е от авторите, които винаги ни изненадват и никога не остават същите. Той работи с малко, но показва много. Въпреки аскетизма и простотата на материалите, идеите му разгръщат плътен и жив свят, в който всичко е възможно. Този минимализъм в изразните средства придава определена достъпност и близост на творбата с бита и всичко познато, но същевременно носи в себе си много по-дълбоко контекстуализирано внушение.
Творчеството на Правдолюб Иванов поддържа заряда на вечната трансформация и промяна. Тя е интроспективна или външна, закодирана или буквална, но винаги присъства и кипи под повърхността. Макар и да звучи смело, авторът е сред творците, чиито работи са на границата между философията, психологията и изкуството, което им помага да разгърнат универсални теми по изтънчен, но и ярък начин. Всеки път, когато публиката мисли, че го познава, той успява да я изненада с нов свят, нова философия, нови терзания и надежди.
[1] Михайлова, Владия. Никога не сме били (твърде) политически или социално ангажирани, 2019. Open Art Files.
[2] Из интервю за Sarieva Newsletter, 2022
