Хореографът Светлин Велчев е един от тримата автори, чийто проект, Monologue, предстои да видим на седмото издание на инициативата за съвременен танц, пърформанс и инсталации „три3ависим“.
На 25 март от 19 часа в Derida Dance Center е премиерата на седмото издание на проекта за съвременен танц, пърформанс и инсталации „три3ависим 2016“. Това е дългосрочна инициатива на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства към САБ, осъществена съвместно с Културна фондация А25, която всяка година дава възможност за създаването на три авторски миниатюри в сферата на съвременните изпълнителски изкуства. Артистите, получили възможност да осъществят своята идея предходната година, избират трите проекта, които да съставят следващото издание на „три3ависим“. Хореографът Светлин Велчев е един от тримата автори, чийто проект предстои да видим (заедно с хореографския дебют на Марион Дърова „Мейнстрийм“ и пърформанс-инсталацията HandMade на визуалния артист Полина Стоянова).
Вие участвате като хореограф още в първото издание на „три3ависим“ през 2009 г., когато пак работите с танцьорите Виолета Витанова и Станислав Генадиев по „Симбиоза“. Спомняте ли си как започна инициативата „три3ависим“ и защо?
По това време Виолета Витанова беше председател на току-що създадената Гилдия за съвременни изпълнителски изкуства към САБ. Тя, заедно с Вили Прагер (Б brain C store П project) и Живко Желязков (Дерида Денс), предложиха тази концепция. Тогава от САБ ги подкрепиха и им дадоха бюджет за първото издание. А после Виолета и Станислав дойдоха за два месеца при мен в Амстердам, където създадохме нашата танцова миниатюра „Симбиоза“.
А как изглежда „три3ависим“ сега, седем години по-късно, през погледа на един участник в инициативата?
С малко повече бюджет, с малко повече организация, по-разработен, по-ясно артикулиран. Преди нещата бяха много по-хаотични, защото буквално самите артисти правеха всичко. Беше много експериментален проект. С първото издание инициаторите искаха да видят, от една страна, дали ще проработи, а също така и да докажат, че е възможно да се случи и случва нещо такова. Но също така е хубаво, че проектът не се е „слегнал“ с времето, а е запазил своя експериментален характер. И аз много се радвам, че има интерес към „три3ависим“. И също така съм много доволен, като виждам, че ние самите, като артисти, вече сме на ниво, на което можем да използваме творчеството си по такъв начин, че то да има и друга функция, а именно да помага за разпространението на съвременния танц в България. Като гледам назад, днес ми се струва, че сме били по-малки и по-неопитни. Искали сме да творим, да правим спектакли, но не сме били толкова целенасочени. А сега вече го правим с по-голяма идея. Зад артистичната работа и творческия процес стои и тази идея, която много ни вдъхновява и зарежда: а именно, че ние целеустремено искаме да провокираме интерес, да сме свързани с публиката, с младите хора, колегите ни. И това вече е една от каузите ни и много се радваме, когато се получава.
На тазгодишното издание ще видим премиерата Monologue. Разкажете малко повече за този танцов дует.
Monologue е съвременен танцов дует, който е замислен така, че да може да се изпълнява в различни пространства – класически и алтернативни сцени, галерии, кино-салони и др., навсякъде, където може да се разположи танцов под. Всъщност Monologue е нещо като извадка и най-вече отражение на процеса по подготовка и репетиции на друг мой спектакъл, който направих през 2014 г. в Het Huis в Утрехт с екип от седем танцьори – Monologues/Dialogues. Преди да започнем всяка репетиция, ние с екипа трябваше сами да си подготвим залата, да сложим танцовия под и да направим всичко необходимо. Тогава ни дойде идеята, че можем да превърнем сухата страна на нещата, тази предварителна подготовка, в част от спектакъл, да я интегрираме, т.е. подготовката за представлението да стане представление. Това беше просто моментен импулс. Освен това в Monologues/Dialogues участват повече хора, представлението е по-голямо и по-трудно може да пътува по фестивали и на други места. Затова с Виолета и Станислав, които не участват Monologues/Dialogues, се заехме да създадем нещо друго, по-компактно и подвижно. Monologue стана един много по-развит и по-сложен спектакъл, служещ си включително и с много повече технически ефекти и трикове. Наскоро казвах на танцьорите, че спектакълът вече е едно друго измерение сам по себе си.
А по кои теми диалогизира с публиката вашият Monologue?
През цялата 2014 г. аз работих по различни проекти, в които се опитвам да се фокусирам върху темата за противоположностите, за това, че живеем в един доста парадоксален свят, в който нещата се говорят по един начин, а всъщност се случва обратното на казаното. Винаги има доза ирония, произлизаща от това, че нещата никога не са това, което изглеждат. И това е станало закономерност в нашата реалност. Без да го осъзнаваме, си живеем в него. И много често нещата са противоположни: ти си мислиш, че всичко е много зле, а то всъщност никак не е зле. И още много подобни примери. Затова исках да създам спектакъл, който е изграден на базата на импровизация и методически принципи на движението, които създават необичайни обстоятелства и картини. От една страна, спектакълът е доста абстрактен, но в същото време цялата атмосфера е някак обичайна, всекидневна, суховата до един момент. И после тази всекидневност се пречупва, за да се появи някакъв абсурдизъм. И за мен най-важното послание, което Monologue отправя е, че ние създаваме всичко. И от всяка единица зависи как ще се развият нещата, всичко е в наши ръце и ние си го строим. Въпросът е, че често не сме единни – съществуваме заедно в едно и също пространство и време, но без да отчитаме, че можем да сме колектив, да сме си полезни.
И като стана дума за съвместна работа: как един хореограф работи с други хореографи? Виолета Витанова и Станислав Генадиев са сред най-изявените имена на танцовата сцена в България и е интересно как протича работният процес по един спектакъл с такава тема.
Както стана ясно, това не е първият път, когато работим заедно. Със Станислав сме от един клас в Националното училище за танцово изкуство. Единствената разлика сега е в самата структура на спектакъла, защото начинът по който е направен той, е много различен от идеята за хореографиране. Аз извличам много от техните тела, от това, което те могат. А те могат много, имат висока движенческа култура и аз много разчитам на това. Този проект е много различен от всичко, което сме правили досега заедно, защото преди винаги сме се придържали към конкретна схема, движения, хореография, всичко е било далеч по-поставено. А сега, включително и защото всички ние и в кариерата си сме на друго ниво, жонглираме с тези неща по различен начин.
По-голяма част от работата ви се случва извън България, предимно в Холандия. Като артист, познаващ и работещ и в двата контекста, как виждате ситуацията на съвременния танц в двете страни?
Аз завърших академията в Ротердам, преди това живях две години в Амстердам и мога да кажа, че в сравнение с България е по-лесно, има повече възможности с по-добро заплащане. Въпреки че след 2010 г. кризата се усети и нещата се промениха коренно. Ние точно тогава завършвахме, аз се дипломирах от Академията в Ротердам през 2011 г., когато настъпиха тези промени. Де факто ние сме първият випуск и първото поколение артисти, завършили там, които участваме в създаването на новата система и новия начин на правене на изкуство в променени условия. Правителството на Холандия, което е консервативно, буквално заяви, че изкуството е глезотия и лукс, забава за обществото.
Което като начин на мислене и съответстващо свиване на бюджети е отчетлива тенденция в цяла Европа в последните години.
Абсолютно. И според мен се дължи най-вече на идването на власт и растящото влияние на десни партии в много страни в Европа. Тъй като често работя и в Германия, мога да кажа, че там условията и отношението към артистите е далеч по-добро в сравнение с Холандия, където често пъти буквално става въпрос за оцеляване. И всъщност моделът на работа, търсенето на финансиране, кандидатствания, контакти са идентични със случващото се в България. А разликата е там, че в страни като Холандия конкуренцията е значително по-голяма. Включително и затова според мен е важно тук да се създава интерес към съвременните изпълнителски изкуства, за да нарасне и конкуренцията, защото когато има по-голяма конкуренция, то и качеството става по-високо. Артистите се вдъхновяват и зареждат един от друг, всеки иска да даде най-доброто от себе си, като вижда, че другите наоколо го правят, иска да участва, да се изрази.
А как изглежда ситуацията в България от тази перспектива?
Със сигурност танцовата сцена изглежда много по-развита! Виждам и много се радвам на това, че има и интерес към нея, много по-широк кръг от хора са въвлечени и затова ще си позволя нещо като съвет: да не стихва тази жажда за знание, за опити, защото това е зрънцето, което придава смисъл на всичко. И се надявам то да продължава да расте.
Monologue, концепция, хореография, сценография, костюми и осветление: Светлин Велчев; артистичен консултант: Барбара Крулик; звук: Random Inc; изпълнители: Станислав Генадиев и Виолета Витанова
