„Фантастични животни и къде да ги намерим“ на британския режисьор Дейвид Йейтс излиза от сянката на литературния си първообраз.
Помните ли Хари Потър? Е, той се оттегли, но създателката му Дж. К. Роулинг и киното явно не са готови да се откажат от ехото на вълшебния триумф. В резултат се заформя нова поредица за магове, мъгъли и необикновени създания в невероятни приключения. Сценарият на първа част Джоан Роулинг подготвя по книгата си от 2001 г. „Фантастични животни и къде да ги намерим“, а върху останалите ще поработи тепърва. За режисьор е определен британецът Дейвид Йейтс, който беше натоварен с последните епизоди от приключенията на Хари Потър, и ако се съди по ефекта от първите фантастични животни, Йейтс най-сетне е овладял тънкостите на магьосническия занаят до съвършенство.
Действието в първото директно сътрудничество между Роулинг и Йейтс се развива няколко десетилетия преди премеждията в Хогуортс и при това на американски терен. Писателката създава литературното си произведение, докато си почива между четвъртата и петата книга за Хари Потър. Казват, че „Фантастични животни и къде да ги намерим“ е точно копие на учебника на Хари по предмета „Грижа за магическите създания“, но готовият филм не звучи нито сковано, нито твърде познато. Напротив, що се отнася до киното, като че ли за пръв път се е получил пълноценен екранен продукт, който не остава в сянката на литературния си първообраз. Феновете ще получат нова доза омагьосване, а неизкушените (ако има такива) могат да се насладят на различен тип история – фентъзи коктейл със социални подправки и внушителна доза хумор, която надхвърля комизма на седемте книги за Хари Потър, взети заедно.
Британският маг и изследовател Нют Скамандър пристига в един Ню Йорк, обгърнат от безпокойство, антимагьосническа пропаганда и внезапни атаки на невидима сила, тормозеща града. В САЩ от времето на Голямата депресия, която се отразява различно, но неизменно потискащо и на хората, и на вълшебниците, Скамандър попада в комбинация с простосмъртен – най-обикновен, леко тантурест пекар на име Джейкъб Ковалски. Докато се опитват да овладеят поразиите от отварянето на един куфар, към тях се присъединяват сестрите Тина и Куини от отбора на американските магьосници. Междувременно организацията им MACUSA се опитва да опази крехкото равновесие между уменията на маговете и неведението на хората, а аврорът Грейвс разследва пораженията от избухването на неидентифицирана тъмна магия…
Сценарият смесва нестандартни романтични отношения с мистериозно разследване, психологическа манипулация, тормоз над осиновени деца и много комични ситуации, породени от несръчност, магия или чудати „гадинки“. За разлика от епопеята Хари Потър, където всичко необикновено е в реда на нещата, защото се движим в измислен свят, „Фантастични животни…“ дава възможност на Роулинг да наблегне на различните странни аспекти на свръхестествените умения, защото за пръв път ги виждаме през очите на мъгъл (или немаг, според американската терминология). Същевременно за магьосниците остава изумлението от непознатите фантасмагорични създания, които Нют Скамандър се опитва да опази, както и огорчението от един нов лов на вещици, към който призовават по улиците на Ню Йорк. Пускайки вълшебствата в света на хората, „Фантастични животни…“ се нуждае от злодеи от двете страни на „барикадата“, което засилва реализма и социалния аспект на „различността“, а балансът на фентъзито се компенсира от „света на куфара“…
Персонажите в новата история на Дж К. Роулинг са напълно непознати, но сред актьорите се открояват Колин Фърт в едно от двусмислените му превъплъщения, Саманта Мортън, която винаги изпъква в ролите на невзрачни неврастенички, и най вече Еди Редмейн – неизменно ефектен в образите на „причудливи“ хора и умело поставящ началото на нов магически герой с обещаващо бъдеще. Интересен ефект, който надхвърля монолитността на „Хари Потър“, затворен в сферата на „омагьосаните“ проблеми, са собствените драматургични нишки, които голяма част от персонажите вмъкват в сюжета. Скамандър има образователна мисия сред маговете; Ковалски е добродушен човек с цел, който попада в свят, за чието съществуване не е подозирал; Мери Лу е фанатичка, твърдяща, че Ню Йорк е нападнат от вещици; сенатор Шоу и баща му са влиятелни хора, които не вярват в магически „врели-некипели“; Крийдънс е изтормозен младеж, когото всички се опитват да използват за свои цели…
Макар че фабулата му предшества тази на поредицата за Хари Потър, „Фантастични животни…“ всъщност съвсем логично поема самостоятелния си път едва сега, когато магьосническите правила вече са изяснени и е време „кръгът на посветените“ да се разтвори, включвайки света на хората. Така със сигурност ще забележим, че вълшебните създания са страховити, но също комични и очарователни, а делничната магия, практикувана в света на човеците, изглежда хем неуместна, хем неустоимо притегателна. И тъй като нашите спомени не са „заличени“, очакваме продължението с нетърпение.