Каква визия за бъдещето на София „прочитаме“ в одобрените архитектурни проекти за нов облик на централната част на града, има ли изобщо идея за развитието на столицата или продължава практиката за проектиране „на парче“ – дебат с активно гражданско участие, проведен в Червената къща.
Резултатите от конкурса за обновяване на центъра на София доведоха до противоречиви оценки сред професионалната общност. Каква визия за бъдещето на града „прочитаме“ в одобрените архитектурни проекти? Каква София ни обещават класираните архитектурни визии – зелена, комуникативна, бърза или бавна, за автомобилите или за хората? Възможно ли е мисленето за бъдещото развитие на града да започва от центъра, без да засяга перифериите? Кои са линиите в градустройствените идеи, които не бива да се прекрачват? Какво предлагат класираните проекти, за да направят града по-добро място за живеене? Дебат за бъдещето на града, в който живеем, проведен в Центъра за култура и дебат „Червената къща“. Предлагаме ви кадри от дискусията с участието на Малина Едрева (общински съветник, председател на Постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие), арх. Георги Бакалов (председател на журито и на Съюза на архитектите в България), aрх. Петър Диков (главен архитект на София), двама представители на гилдията, които не са заинтересовани лица, участвали в конкурса – арх. Христо Станкушев и арх. Йоши Ямазаки (японски архитект, живеещ в София), както и арх. Мартин Микуш.
Петър Диков: Лично моето мнение е, че избраните проекти са на високо професионално ниво
Малина Едрева: Аз съм доволна, че ние всички работим и мислим за това как искаме да изглежда градът, защото благодарение на тези дискусии предстои и дефинирането на техническото задание, тоест много е важно това участие, много е важно след тази среща ние да получим в едноседмичен срок писмените предложения, за да може да бъде детайлизирано и конкретизирано техническото задание. Аз имах възможност по време на работата на журито да чуя различните гледни точки, различните експерти и като човек отговорен за решенията в Столичния общински съвет да си дам ясна сметка как трябва да процедираме. Искам да кажа нещо много ясно – няма безспорна визия на проект, спечелил първо място. С членовете на журито имахме дълъг разговор за всяка зона – какво е недопустимо и какво трябва да бъде препоръчано на този, който спечели първото място.
Петър Диков: Започвам с въпроса защо тези зони, как тези зони и каква е причината те да се обявят. По изискване на ЕК през последните две години всички големи български градове направиха т. нар. интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. В тези интегрирани планове трябваше да се определят три зони – най-общо една социална зона, една производствена зона и публична зона с висока социална активност. В София бяха определени проблемна жилищна зона, която трябва да претърпи специална подкрепа за развитието си – това е северозападната част на града, кварталите „Надежда“, „Връбница“, „Обеля“, „Илинден“. За производствена зона беше избрана зоната на т. нар. научно-производствен комплекс „Къро“, която включва и високотехнологичния парк. За трета зона беше избран центърът на София поради изключителната си публична функция не само за столицата, но и за България. Трябваше да се определят отделни проекти, които да получат подкрепа за тяхното реализиране с европейски средства. Освен това преди близо година се даде възможност да се финансира с европейски средства самото проектиране. С тези средства, които са по техническа помощ, бе обявен този конкурс, който е част от три конкурса – единият вече върви, става дума за проектиране за енергийна ефективност и саниране на обекти в социалната зона (училища, детски градини и културни обекти, 32 обекта, за които в момента тече търг за проектиране), предстои да бъде обявен търг за три транспортни обекта (две реконструкции на трамвайни трасета и едно проектиране на ново трамвайно трасе).
С цялото ми присъствие в столичната община се опитвам нещо да се случи, за да се ползва сега, а не в светлото бъдеще. В София центърът не е пипан вече повече от 35 години. По мои спомени се правиха две реконструкции, свързани с конгреси – реконструкцията на бул. „Витоша“ преди повече от 30 години, заведенията „Прага“ и „Варшава“, както и двете заведения на бившия бул. „Руски“ с тези цветарници, които още си стоят. Това е пипано по центъра на София. Центърът на София има много сериозна нужда да бъде подкрепен, да бъде реновиран, да отговаря на очакванията за европейска столица. Целта на конкурса е общината да получи проекти, с които да обновим софийския център. Това, което са направили колегите, това го виждате, това е резултатът от творческата работа на архитектите, които са участвали в конкурса. Аз нито съм участвал в конкурса, нито съм бил в журито. Лично моето мнение, ако искате да го чуете, е, че тези проекти са на високо професионално ниво и смятам, че ако се реализират, ще подобрят много сериозно облика на София. Тепърва предстои развитието на тези проекти, ако изобщо те се започнат, тъй като има внесени жалби – няма да коментирам жалбите, те търсят възможност някой да бъде класиран по-напред, но няма как в един конкурс всички да са спечелили, печели един, а всички останали губят. Преди самата реализация на тези проекти те сигурно ще бъдат ревизирани, защото няма нито един проект, към който да няма забележки и препоръки от журито. След като се направят ескизните варианти, отново ще се обсъждат и то вече със съответната конкретика, за да може всеки да си каже претенциите и препоръките, след което самият проект, вече в техническа фаза, също ще бъде подложен на обществено обсъждане, където пък всеки може да каже неговите претенции по отношение на материали, цвят, дизайн, на каквото си представяте, защото вие виждате аз самият какви критики отнесох за реализацията на бул. „Витоша“, няма да допусна това нещо в реализацията на тези пространства – ще бъде взето в максимална степен мнението на гражданството и на колегията. Ясно е, че никога не могат да се удовлетворят абсолютно всички желания на хората. Ние ще търсим максимален консенсус преди да започнем да реализираме проектите. Като представител на администрацията на София ще направя усилие до 2-3 години да имаме обновени централните пространства на града.
Много се говори за заданието, заданието било проблем, не било изписано всичко, не било точно заданието… Не ни трябват чертожници. Ако имаме задание, в което да възложим на някого да изчертае идеите, които са включени в заданието, няма нужда да търсим проектанти, като можем да наемем чертожници, които да го изчертаят и да го покажат на журито. На нас ни трябват идеи за оформяне на пространствата, представени по този начин, по който моите колеги архитекти са ги представили. Мисля, че е много порочно да се рови и да се обяснява, че заданието било проблем при избора на журито. Журито трябва да избере от идеите, а не от това кой е начертал по-добър чертеж в едни много ясно посочени и много детайлно разработени рамки на заданието.
Георги Бакалов: Журито беше от 15 души и председателят се избра между тях. Аз бях избран може би заради това, че съм работил повече от 16 години в генералния план на София, където се планираше градът. Много важно беше да има първа награда – тоест тази практика с втора занижена награда, трета занижена награда е също препращане в светлото, неясно бъдеще. Второ, имаше пет критерия, които всъщност трябваше да се оценяват, и ние въведохме определители, които не са задължителни по изискванията на Закона за обществените поръчки, но които даваха насока какво да се гледа, как да се гледа, за да могат и не-експертите да се произнесат в една консолидирана оценка. Петте критерия са функционалност, естетика, стойност на обекта, капацитет… Спорихме помежду си близо две седмици. Имаше случаи, в които моите колеги, представители на журито, ми пускаха имейли в 4 сутринта, за да може наистина колкото се може по-бързо да излязат тези препоръки, защото който и да спечели, много важно е какво ще му се препоръча – как той да си довърши така нещата, че те да бъдат най-близо до това, което всички искаме да се случи. Като най-важното, разбира се, е то да се случи, защото ако то не се случи, ние може само да си говорим, но нещата стават със средства.
Йоши Ямазаки: Когато видях резултата, си казах: „Мале-е-е, нямам думи“
Христо Станкушев: Много е важно наистина да разберем защо сме се събрали тук и какво наистина обсъждаме, защото има едни прекрасни табла с наградените проекти, както и вторите, и третите места, но ние всъщност реално не обсъждаме проектите, ние обсъждаме една процедура, която се е случила, обсъждаме какви са били критериите и как се е стигнало до тази процедура. Тоест дебат върху самите проекти и дали това е визията за града – това нещо ще се случи в някакъв бъдещ момент. Аз категорично не съм съгласен с това, което казва арх. Диков, че ако бяха разписали едно много точно задание, архитектите щяха да се превърнат в чертожници. Това е една от причините да има толкова слабо участие в този конкурс. Трябва да се каже, че това са 4 зони, в различните зони има между 7 и 14 участници. Има други примери за конкурси, случили се в България, в които са участвали по 200-300 проекта. Немислимо е за центъра на София, за пъпа на държавата да се журират по седем проекта в една зона. Това по никакъв начин не може да е представително и води до всички други проблеми, които обсъждаме – трудно е да бъде признат безкомпромисен победител, трудно е да бъдат сравнени проектите като критерии. Важно е да се каже, че това е международен конкурс, в който няма международно участие. Всъщност има едно, извинявайте. Това са въпроси, които поставят сериозно съмнение за това какъв ще бъде крайният резултат. Имаме примери в София как са се случили определени зони като Ларгото, бул. „Витоша“, станции на метрото – те по никакъв начин не могат да бъдат определени в някаква архитектурна стилистика, не може да се каже това от коя епоха е.
Това че няма ясно конкретно задание води до казуса, в който се поставят самите проектанти – да има препоръки, които коренно променят техните проекти. Това поставя въпросът те готови ли са да променят изцяло проектите си, за да може неща, които явно не са изяснени в заданието първоначално, да бъдат изяснени, готови ли са да направят това нещо, проектът им в каква посока ще отиде, защото беше споменато на предишното обществено обсъждане, че това е конкурс за концепции. За една концепция е важно това дали има пазар, или няма пазар – това я прави коренно различна.
Йоши Ямазаки: Това са 4 зони. Аз почти всеки ден се разхождам в този район, защото живея близо до бул. „Витоша“. Когато видях резултата, най напред си казах: „Мале-е-е, нямам думи“. Тук Северна Корея ли е? Според мен няма абсолютно никаква идея, няма идея. Как е възможно да се работи без идея. Авторът казва, че има идея, но това не е идея, просто е елементарно… Аз много мислих по тази тема. Има два различни типа мислене за града. Първият е той да се развива архитектурно като Шанхай или може би като Дубай – с небостъргачи. Някои мислят, че това е развитие. Аз мисля, че ситуацията в София е съвсем различна. София има много исторически ценности, в София има много исторически пластове. Всичко обаче се прави без да се мисли за тези пластове – както по времето на социализма, а всъщност и по царско време. Правят проекти и не мислят. В това отношение винаги има конфликт, има проблем. Теренът около двореца също е с историческа стойност. Там сега има коли. Това не е било така по царско време. Тогава е имало царска градина. При социализма тя е премахната, направен е площад и след това мавзолей. Сега мавзолей няма, сега стана паркинг. Няма никакво решение. Просто има място, правим паркинг. Това не е идея, това не е идея, това е случайност. От архитектите аз искам идеи, но такива няма. Така мисля.
Мартин Микуш: В момента активното гражданство на София е в окупационна война със столичната община и дирекцията на г-н Диков. Това е много жалко, защото резултатите ги виждаме в момента. Виждаме резултатите на този конкурс – не е ясно това идея ли, картинка ли е или това ще бъде реализация. Не е ясно как ще се извиват ръцете на участниците, което показва, че на системно ниво нещо много е сгрешено. Ако на системно ниво нещо много е сгрешено, тогава дебатите трябва да бъдат много по-дълбочинни, за да се стигне до това какво е визия, какво е устойчиво развитие, какво може да се пипа и какво не може да се пипа в един град, който е твърде гъст в историческата си част, където са наслоени много слоеве история. Град София издиша отвсякъде, окупационната война е стигнала дотам, че когато казваме: „Имате комуникационна стратегия за някакъв проект и усвоявате европари, а не спазвате стратегията“, ни се казва: „Ама вие какво искате сега, да ни спрат парите ли“. Не, аз не искам да бъдат спрени европарите, аз искам да бъдат изразходвани по най-ефективния начин, а не да купувате спък клинкер от Германия за бул. „Витоша“, а резултатът да е нулев. В такъв смисъл ако този конкурс се провали, аз много ще се радвам. Трябваше да го кажа.
В момента има един друг конкурс за Борисовата градина. Борисовата градина е нещо уникално, ние разполагаме с едно богатство, наследено от нашите деди. В момента обаче нечистоплътни пръстчета пипат там навсякъде. Трябва първо да се изясни ще пазим ли статута на тази градина, знаем ли каква е мисията на един парк. Оттам нататък ако тя ще бъде раздробявана, да се каже, че това е идеята за бъдещето на София, за да си свикваме.
Има нещо системно в начина ни работа, което ние трябва да изправим, и то зависи от всички нас. Аз не обвинявам само вас, аз също не съм бил достатъчно активен, за да разбера, че в общия устройствен план на София е залегнал този пробив на гърба на „Токуда“. Пропуснал съм го, проспал съм го и грешката не може да бъде поправена, защото като едни силоваци от столичната община продължават да го прокарват. Според мен сега трябва да има едно много по-широко обсъждане, да си кажем правиците и кривиците и това чудо там с фонтана, ако сериозно мислите да го реализирате, аз емигрирам за пореден път.
