Разговор с галеристката Вихра Пешева за учителите и уроците в търсене на собствен път през изминалите 30 години
През август арт директорката на столичната галерия „Астри“ Вихра Пешева отбелязва своебразен юбилей – 30 години от началото на своята кариера като галеристка. Познаваме я, откакто нейната уютна галерия стана една от първите, които отвориха врати на ул. „Цар Самуил“, но Вихра Пешева трупа опит като галерист далеч преди това. Отначало заедно със сестра си Таня се опитват да пробият в света на изкуството като художници, от което са изкушени и техните родители, но липсата на диплома от Художествената академия се оказва препъни камък. Това ги мотивира през 1995 г. да открият собствена галерия на бул. „Скобелев“ в София, после се местят за кратко на ул. „Юрий Венелин“, където наричат новото изложбено пространство „Ивита“. През 2001 г. отваря врати „Астри“ на ул. „Цар Самуил“ 34, където се намира и до днес. Малко след това Вихра Пешева става единственият галерист и куратор на това пространство.
През годините тук излагат автори като Милко Божков, Стоян Цанев, Стефан Божков, Станислав Памукчиев, Десислава Минчева, Ивайло Мирчев, Светлин Русев, Спартак Дерменджиев, Бисера Прахова, Захари Каменов, Алберт Хаджиганев, Алисия Санча, даващи насоките и тенденциите на българското изкуство в момента, както и много млади и начинаещи талантливи художници, много от доайените, някои от които незаслужено са извън фокус. Емблематична за галерията е изложбата „Формат 30/30“, която се организира от 2002 в края на всяка календарна година.
През 1995 г. отваряте със сестра ви Таня собствена галерия. Как се решихте на тази смела стъпка и каква беше обстановката тогава?
В семейството ни имаше известни притеснения и съпротива. Не говоря за мои приятели, които ни смятаха за луди, сами жени да започваме „бизнес“ през онези години. Но личните решения и смисъл надделяха и ние започнахме. От самото начало знаехме какво искаме – че трябва да дадем път на младите, на естетиката, на стойностните неща. И това е останало до ден днешен при мен.
Как се издържахте през тези бурни години?
Основната ни цел беше да се задържим, т.е. да може да си платим наема и да имаме средства за всекидневието. Всички следващи препятствия приемахме като уроци за нашето професионално израстване. След пет години в малката галерия-магазин на бул. „Скобелев“ трябваше да спасяваме постигнатото, отивайки на ул. „Юрий Венелин“ при неистов наем. Но там дейността ни претърпя качествена промяна – започнахме да правим изложби. Показахме много млади, които днес са утвърдени автори – един от тях е световно име в областта на акварела. Показвахме и художници от провинцията; там срещнахме и големия Иван Кирков и това е незабравимо.
Спомняте ли си някоя изложба?
Помня всички изложби – не съм ги броила, но трябва да са повече от 250. Стотици преживяни животи и стотици звездни мигове! Е, и 2–3 тотални провала, поне за собствената ми естетика, но те ме научиха да казвам „не“.
Какво се крие зад понятието галерист? Изкуствовед, приятел на художниците, мениджър?
Идеалният вариант би бил комбинация от трите. Към тях трябва да добавим и човек, който улавя тенденци или ги определя, изгражда вкус, стил и усет към красивото. Това е неговата голяма отговорност, мисия, ако щете.
Галеристът не следва моди и пазарни тенденции, не търси само търговския ефект. В противен случай рискува да бъде магазинер с огромно самочувствие. Това не би било беда за никого, ако не засягаше изкуството.
Имало ли е някого, от когото сте се учили, примери, които следвате?
Имах много учители и вдъхновители. В студентските си години, в края на 80-те, посещавах различни галерии – срещнах се с Камелия Минчева от „Арт’36“. Тя ми преподаде урок до живот за начина, по който се посрещат младите хора, които очевидно не са купувачи, но са влезли в галерия – и до ден днешен ставам, когато посрещам и изпращам някого, който е влязъл в моята галерия. Максимилиян Киров, Александър Алексиев от галерия „Александър“ – с естетиката, вниманието и благородството си остават завинаги в паметта ми.
Учила съм и се уча от художниците. Големите имена в изкуството са школа за всичко. Не само за естетика, а и за човешко и колегиално отношение – дори начинът, по който опаковат своите картини, говори за уважение. Младите пък носят своята енергия и предизвикателство.
Когато правите някоя изложба, за която знаете, че има риск да не продадете нищо, осъществявате ли я все пак?
Достатъчно е да харесвам произведенията и да съществува доверие между мен и художника, за да направя изложбата. Освен това галеристът е човек, който създава или продължава нечия артистична кариера, и за това е необходимо дълго време на съвместна работа. Години наред съм излагала художници, много преди те да получат общественото признание, което заслужават. Никога не съм „отдавала под наем“ галерията.
Каква е взаимовръзката галерист и колекционер?
Моята специалност от ВИАС е „Пътища и мостове“. Такива проектирах малко и никога не реализирах като инженер. Затова пък в работата си като галерист осъществих много подобни „съоръжения“. Това са пътищата и мостовете на истински стойности като доверието, уважението, взаимната размяна на ценности. В този контекст беше и изложбата на Милчо Костадинов „Отвъд портрета“ през този сезон, курирана и по моя идея. Тя изразяваше разбирането ми, че колекционерът и галеристът са по-скоро съмишленици в едно много по-достойно дело от търговията и художникът е тяхното свързващо звено.
С какво се е променило изкуството през изминалите 30 години?
Не може и не бива да подминаваме дигитализацията на света, но темата е дълга… Ако поразширя периода на промени, ще отбележа, че отдавна е минала епохата, в която са се появявали нови стилове и направления в изкуството. Но днешното време е изключително благодатно както за артистите, така и за галеристите – сега съвременният художник/галерист разполага с всички изразни средства и техники, създадени преди него, и може заедно с модерните технологии да ги съвместява помежду им. На наше разположение е цялата история на изкуството, всички извори, от които да черпим красота, да намерим собствения си начин на изразяване, стила си.
Днес при условие, че са налице техническите умения и владеенето на занаята от художника, важна е общата концепция на една изложба – памет, идентичност, екология, националност, политика. Все теми, даващи простор за искрено себеизразяване на художниците, което прави изкуството им общочовешко.
А как се е променила публиката?
През 90-те години неведнъж са ме питали нямам ли като тази картина, но в лилаво или жълто. Веднъж пък отказах да продам картина, която в годините се оказа знакова за художника и съвместната ни история – докато опаковах, човекът спомена, че точно щяла да покрие петното на стената в къщата му. Но това все пак са по-скоро забавни истории. Българската публика винаги е била много информирана, заинтересована, винаги е имала достъп до изкуство – галерии, албуми, каталози, дори в годините, когато бяхме затворени и пътуванията не бяха толкова възможни. Съществува култура да се посещават галерии – частни и държавни. От септември 2024 г. галериите, които сме разположени на ул. „Цар Самуил“ и в района, правим традицията на последия четвъртък от месеца – отворени сме до по-късно вечерта за неформални срещи с публиката и настроението е като на празник. Все повече хора осъществяват културен туризъм и публиката е изключително подготвена.
Кои са купувачите днес – колекционери, обикновени хора?
Всеки галерист тръгва със своите идеи и създава пространство, което е неговият автопортрет. Публиката и колекционерите следват, или пък не, модела му. Има галерии, чиито купувачи предпочитат архитекти и дизайнери да избират и купуват прозведенията за интериорите им. За 30 години аз не можах да се сдобия с нито един такъв „клиент“, въпреки че не използвам никога тази дума. Всички хора, които купуват, са тук заради разбирането на изкуството като начин за съхраняване на времето, паметта и чувствата. Това са хора, истински пристрастени към красотата. Мисълта, че някой притежава нещо от „Астри“, за което съжалява, че е купил, ми е почти непоносима. Малцина са купуващите с цел инвестиция, но с годините за всички ни е приятно да разберем, че днес това, което сме купили преди години, е покачило паричната си стойност. Много са хората, които месеци наред изплащат картина или пластика, която са обикнали, или тези, които правят първата си откупка и с годините се превръщат в страстни ценители на изкуството.
Имало ли и моменти, когато ви се е искало да зарежете всичко?
Никога! Освен това галеристът, както и художникът никога не са на работа, никога не почиват и никога не се пенсионират. Това са пътища, по които вървим докрай. Разбира се, че има трудни и сложни моменти. Но колкото повече опит набирам като галерист, толкова по-интересна, привлекателна и необятна е територията, която обитавам, и съм благодарна на всички, били или оставащи по моя път.
Какво си пожелавате оттук нататък?
Желанието ми е да продължа в поетата посока, защото тя има смисъл не само за мен.
