Продължаваме разговорите за професията на галериста в нашата среда и за процесите в българското изкуство, очертали се през последните години. Вече се обърнахме към галеристи и изкуствоведи от водещи софийски галерии – „Нюанс“, „Структура“, „Ракурси“, с едни и същи въпроси: как се изгражда галеристът, как се поддържат отношенията галерист–артист, как да се противопоставим на фалшификатите.
Дъщерята на основателите на галерия „Аросита“ продължава делото на своите родители – майсторката на скулптури от стъкло Катя Гецова и скулптора Колю Гецов. От 13 години Росица Гецова, която също така е авторка и куратор, поддържа пространството за съвременното изкуство на ул. „Врабча” 12 в София.
Преди 30 години създадохте галерия „Аросита” – достоен за равносметка период. Какви мотиви ви водеха тогава? Какво се промени през годините?
Галерията е създадена от моите родители преди 30 години (през 1990). Тя е втората частна галерия в България, тогава мотивите са били други, по-скоро комерсиални. Аз започнах да се занимавам с галерия „Аросита” от 2007 г. Идеята постепенно се разви и всъщност намери една много голяма ниша – съвременното изкуство в България. Нашата цел беше да дадем възможност на стойностни автори, които искат да покажат свои работи, да има къде да го направят. Постепенно започна да се създава общност със сходни идеи и да се изграждат тенденции. Появи се сцена, на която авторите да стъпят и където да бъдат видяни. Аз не съм обвързана с нито една група или кръг от българската арт среда и спазвам неутралитет, давам възможност на всеки, който има добър проект.
Какво е необходимо, за да станеш галерист? Да имаш собствено помещение, специално образование, подготовка, освен да обичаш изкуството?
В моя случай – собствено помещение и разбира се, да обичаш изкуството. Не съм мислила, че ще бъда галерист, така стана. Аз също съм автор. Когато започнах, не знаех нищо за галерийната дейност, постепенно се научих, много хора са ми помагали, от всеки съм научила нещо.
Каква е разликата между галерия и магазин, където също се продават картини?
Разликата е, че в галерията може да се продаде идея, да се внуши нещо, да се представи концепция, съдържаща водещата същностна идея. Може да има куратор, може да има дискусии, презентации на автори, уъркшоп, open call. Освен това галерията може да организира международни изложби, различни проекти, участия на арт панаири.
Доколко един галерист трябва да е бизнесмен? Какво е вашето вътрешно усещане в процентното съотношение кой трябва да надделява – изкуствоведът или бизнесменът?
В моя случай не бих казала, че съм бизнесмен. Бих искала, но засега не съм.
Вашата галерия е от малкото, които „се специализират“ в показването на съвременно изкуство и в частност на стъклото като водещ материал. Имате и международен опит с фестивал на стъклото. Навремето имахме добра школа в тази област, както и в областта на текстила. Какво се случи с традициите?
Да, ние организирахме Международния фестивал на стъклото от 2010 до 2016 г. – четири издания. Беше много интересно, имахме много автори от цял свят. Имаше и засилен интерес от страна на българските участници, които се занимават със стъкло. Наша е и идеята да се поканят десет известни съвременни български автори, които не се занимават със стъкло, да бъдат спонсорирани да направят свой проект от стъкло. Получиха се добри творби, много от поканените продължиха да експериментират със стъклото. За съжаление, от 2016 г. вече не организираме Фестивала, защото не намерихме ново финансиране и спонсори.
В последните няколко години сякаш се наблюдава подем в българското съвременно изкуство. Откриха се нови пространства, които дават път на млади съвременни художници. Какви са вашите наблюдения?
Да, има нови галерии и пространства за съвременно изкуство и това много ме радва. Има много интересни млади автори, има и такива, които живеят в чужбина, но показват в България творчеството си. Дано политиката на държавата стимулира повече изкуството. Дано да има повече програми и финансиране за тези, които искат да се изразяват със съвременно изуство. Това е пътят за развитие на обществото – културата!
Къде се намираме ние по пътя? Защо нашето съвременно изкуство, ако съдим по откупките и това, че все още сме слабо разпознаваеми, не може да се конкурира с показваното във Венеция или Базел?
Както вече споменах, според мен, ако държавата има по-голям бюджет за изкуство, това ще стимулира творците и галериите.
Какво е необходимо, за да участват български галерии на международното изложение Арт Базел?
Много е скъпо за частните галерии да участват, би могло Министерството на културата да отпуска половината от сумата. Или да се правят повече откупки от държавата и държавните галерии и чрез печалбата частните галериите да могат да участват в арт панаири. Може да се помисли и за данъците, да има стимул и облекчение, ако се купува съвременно изкуство или се спонсорира участие в арт панаир.
Кой купува изкуство? Заможни хора, художници, приятели на художниците, колекционери, млади или по-улегнали хора? Променя ли се този кръг от купувачи през годините?
Има различни възрастови групи, но купувачите са предимно на по-млада и средна възраст, доста рядко възрастни. Да, това е един и същ кръг, както при мен, така и в другите галерии. Има промяна, надявам се, за по-добро. Има хора, които се интересуват от съвременно изкуство.
Защо хората купуват изкуство – от емоционален подтик, гледат на него като на вложение, за престиж или има други мотиви?
Мисля, че е емоционален подтик и любов към изкуството, понякога дизайнерски решения или желание да подкрепиш авторите, за да се развиват. Вложение на пари още не виждам, много бих искала да е така. Прави ми впечатление, че когато правим традиционната изложба „Само за фенове”, идват страшно много фенове на съвременното изкуство, които искат да си купят нещо. Също така по време на „Нощта на музеите и галериите“ колко много млади хора са жадни да видят изкуство, огромни тълпи. Значи има финансов фактор.
Как се открива нов талант – въпрос на тренирано око, на препоръка, на следене на изложби, на мода?
Нов талант се открива лесно, достатачно е да повярваш в някого и да му дадеш възможност, понякога и материалният стимул е от значение. Все пак трябва да имаш и усет. Това с модата не ми харесва много, все едно да се плъзгаш по повърхността. Защото някои стават много „надути“, когато станат модерни.
Можете ли да направите прогноза – дали даден „моден“ в момента автор ще бъде търсен след 20–30 години? И обратното – някой не толкова атрактивен за публиката художник ще бъде оценен след години?
Не мога, но със сигурност, ако след 20–30 години творбите на някой автор са още актуални, той е минал проверката на времето и е стойностен и талантлив, когато е искрен, а не се води по модните тенденции. Мога да позная, когато някой е искрен.
Как се изгражда отношението галерист–творец у нас? Знаем, че на Запад определени художници се представят само от една галерия. При нас каква е практиката?
При нас няма такава практика, защото няма договори между артисти и галеристи. Галеристът не може да осигури 100 % продажби или да плаща месечен доход на автора. Все пак не е коректно, когато си имал изложба в една галерия, веднага след това да продадеш от ателието си или да отидеш в друга галерия.
Как се отразява бумът на социалните мрежи върху изкуството? Вероятно помага да се популяризират изложби, автори, но има ли и обратна страна?
Мисля, че е добре, че ги има социалните мрежи. Така се популяризира изкуството и можеш много бързо да научиш всички новости, да влезеш в контакт с някого.
Как се опазвате от фалшификациите в изкуството?
Засега няма фалшификации в съвременното изкуство и затова бих препоръчала да се колекционира съвременно!
По какъв начин се отразиха скандалите с фалшификати в изложби върху работата на галериите?
Беше много гадно! Ужасна злоба! Радвам се, че свърши. Не трябваше колеги да нападат колеги.
