Рим, специално за Портал Култура
След близо 11 години във Вечния град отново имаше гастрол на български театър (предишното гостуване беше през септември 2015 г. на Малък градски театър „Зад канала“ с „Ритъм енд блус“ на Румен Цонев).
Пловдивският драматичен театър дойде за пръв път в Италия. Това се случи на 9 и 10 юни в Театро „Бранкачо“ в центъра на Рим. В тази историческа сграда, открита през 1916 г., реставрирана няколко пъти, са гостували през годините актьорите Тото, Алдо Фабрици, Ана Маняни, музикантите Фабрицио де Андре, Адриано Челентано, Джими Хендрикс, та дори и Луис Армстронг. Споменавам накратко неслучайно историята на „Бранкачо“, за да подчертая успеха на Пловдивския театър да изиска именно тази голяма сцена, пригодена за огромните декори на двата спектакъла „Коприна“ и „Без кръв“. В своите няколкогодишни усилия театърът е подкрепен от община Пловдив, фондация „Пловдив 2019“ и Българския културен институт в Рим. Искам да отбележа специално организацията и активното участие на целия екип на Института, благодарение на който имаше многобройна публика в „Бранкачо“.
Тя дойде, за да види за пръв път в Италия драматизациите на два от най-популярните романа на своя сънародник Алесандро Барико „Коприна“ и „Без кръв“, за мен своеобразен диптих, избран съвсем неслучайно. На въпроса ми защо се е спряла на този автор режисьорката Диана Добрева сподели: „Обожавам стила на Барико. „Коприна“ за мен е покъртителен роман, невероятно изящен, с невероятно красиво слово. Историята е зашеметяваща – как може любовта да е на една педя от теб, а ти да не я виждаш, да я търсиш някъде в далечни земи. В крайна сметка се оказва, че тя е била до теб“.
В романа (1996), преведен на много езици, действието се развива между Франция и Япония, където френски търговец на копринени буби отива да се снабди с тях след епидемия, покосила Европа. Там той среща странна млада жена, която не може да забрави дори и след завръщането си при своята френска съпруга, също привидна сянка на неговите любовни съмнения и терзания. Дори и незапознатият с романа зрител ще разбере чрез спектакъла на Добрева посланията на Барико. Драматизацията на Александър Секулов има изключително сполучливата находка да води действието от името на копринената буба. После идва и богатото въображение на Диана Добрева (Аскеер през 2022 г. за режисура), създала свят изключително чрез визуални средства. Актьорите покоряват с пластиката на телата си, облечени в изумителните, контрастни и запомнящи се (основно червени, черни и бели) костюми на Марина Райчинова (Аскеер 2022 за костюмография). На сцената виси непрекъснато една копринена буба, която разказва ли, разказва, а нейните бели нишки се обтягат, докосват герои и преобръщат съдби. Те променят и сценографията на Мира Каланова (Аскеер 2022 за сценография), която води персонажите из светове на реалното и въображаемото. А музиката на Петя Диманова (номинация за Аскеер 2022 за музика) обединява всички тях чрез спокойните или мрачните си тоналности. Феерия на красота и нежност излъчва целият спектакъл. Субтитрите на италиански и английски бяха високо над сцената и едва се виждаха, но от тях нямаше и кой знае каква нужда. Потвърди го и дочутата от мен реплика на италиански зрител след финала: „Спектакълът е по-добър от романа“. Вероятно и затова „Коприна“, чиято премиера е през 2021 г. в България, е първият наш спектакъл, поканен на Световната театрална олимпиада в Унгария две години по-късно.
Ако в елегантната и рафинирана постановка на „Коприна“ сцената е обзета от копринената буба, в мощната и тревожна „Без кръв“ (авторска адаптация на Александър Секулов) там властва Минотавърът. Обединявам драматизациите в диптих главно заради една от темите, които ми е свидна – времето, което ни променя. И в двете постановки Добрева (Аскеер 2025 за режисура на „Без кръв“) връща герои и събития назад-напред в него. Ако в „Коприна“ словото е сведено до необходимото, в „Без кръв“ то е малко вповече. Вероятно това се е наложило и от самата структура на романа (2002), разделен на две части и разположен в два различни времеви периода. Самата Добрева ми призна, че дори са написани някои допълнителни сцени, за да се подсилят персонажите. Основните са трима мъже, един баща, две деца. Трябва ли убийство в миналото да бъде отмъстено в настоящето със смърт, или има и друго възмездие? Това се питат всички автори на спектакъла (Аскеер 2025 за най-добро представление). В него има любов и омраза, жажда за отмъщение и мисъл за прошка, обгърнати отново във вихрени танци, изразителни костюми (Аскеер 2025 за костюмография на Раде Василев и Елена Вангеловска), подчертаващи социални и възрастови различия. Наблегнато е на червеното, за да се напомни, че сме на корида и Минотавърът само чака да се пролее кръв. „Романът – казва Добрева – е изключително актуален и съвременен при всички тези братоубийствени войни днес. Неговото голямо послание е, че най-важното човешко качество е възможността да прощаваш и да бъдеш милостив към ближния.“ Постановката „Без кръв”(2024), копродукция между Драматичен театър Пловдив и Театъра във Велес, Северна Македония, се представя с голям успех на международния театрален фестивал MITEM в Будапеща (2025) .
Не по-малък беше успехът и в Рим, където актьорите говореха на български и македонски. И в двете постановки Добрева успява да създаде силен и хармоничен актьорски ансамбъл. Искам да отбележа забележителната игра на Константин Еленков (младият Жонкур в „Коприна“ и Певец на Касиди в „Без кръв“) и Маргита Гошева (Мадам Бланш в „Коприна“ и Доня Сол в „Без кръв“).
С гастрола в Италия режисьорката е целяла да изпълни дълга си към любимия Барико, като покаже спектаклите си по неговите много обичани романи. Сега вече може да е спокойна, че сънародниците на писателя оцениха високото ниво на нейния театър.
