За първи път чух Георги Дончев с Анка Гнот на концерта на „Насекомикс“ преди малко повече от година и половина. Тази есен двамата се завърнаха от Германия и направиха свои концерти, като софийският бе на сцената на Театър 199. Входът бе свободен, но в залата бяха разположени старовремски куфари. От тях се подаваха дискове с първия им съвместен албум Silence you, които очакваха някой да ги купи. Жоро обяви от сцената, че всеки който би искал да направи дарение за концерта, би могъл да го пусне в същите тези куфари. Той обясни, че това била практика от домашните концерти, на които с Анка все по-често свирели в Германия, и призова музиканти и немузиканти от публиката да започнат и тук да организират подобни събития. Преди да се отправят обратно към Берлин, двамата останаха по-дълго от предвиденото в София, за да изпратят в последния ѝ земен път прекрасната Рони, с която Жоро свиреше не само по време на концертите на „Насекомикс“, но и в проекта „Глас и бас“.
Как се открихте един друг?
Анка: Срещнахме се в Берлин точно преди три години. Аз търсех контрабасист доста дълго време. Имах концерт в берлински клуб. Бях поканила един цигулар като гост-музикант. Той предложи да ме свърже с Георги. Писах му и няколко седмици по-късно се срещнахме.
Георги: В началото работихме съвместно само по нейната музика, а с времето стана нашата музика. Обикновено тя пише текстовете за песните и измисля мелодията. Аз се заемам с ритмичната част, понякога с хармонията.
На концерта в Театър 199 призова хората по-често да правят домашни концерти. Разкажи повече за този явно популярен нов вид музикантски изяви?
Георги: Те станаха популярни през последните няколко години в Германия и в Швейцария. Сега чувам, че тази форма се е разпространила и в Австралия, САЩ и Канада. Ние открихме платформата sofaconcerts.org, която е организирана в две направления – за музиканти и за домакини на подобни концерти. Достатъчно е да посетиш този сайт и да се свържеш с различни домакини според това откъде минава твоето турне. Можеш да им пишеш и да им обясниш, че имаш своя музика, която би искал да представиш. Тогава те виждат дали плановете ви съвпадат и могат да те поканят. Би могло също така, ако при даден домакин се организира концерт и ти като музикант си пасваш с останалите музиканти, да се присъединиш и да свириш с тях. Ето така работи всичко.
Анка: Така свирихме в един град в южна Германия. Домакинът там притежава наистина много красиво място. Той има много приятели и голяма фамилия, в същото време много обича музиката на живо и реши да ни покани да свирим в дома му.
Георги: Там бяхме трима души музиканти с акустична програма.
Анка: Тогава той ни каза за този сайт. Така, ако решиш да направиш концерт у дома, каниш своето семейство, приятели, съседи. Ако имаш камина в хола си, я запалваш. Всеки носи някаква храна и питиета. И се получава прекрасна атмосфера. Музиката се случва спонтанно на такива места.
Георги: Интересно е как е разработен този сайт. Домакинът може да каже какъв тип музика предпочита и търси. Много често ние се връщаме на едни и същи места, защото хората наистина харесват нашата музика. И всичко протича по следния начин – домакинът открива концерта с кратка реч. След това ние свирим и на финала той минава през публиката с шапка, в която всеки присъстващ дарява пари. То е почти същото като да свириш в клуб, но като се замисля, при домашните концерти понякога си тръгваме с повече пари, защото хората там са щедри. Те оценяват музиката и е някак различно. Там не е нужно да приковаваш вниманието на хората с някакви приказки и истории между парчетата, защото на домашните концерти те са отишли заради музиката, не за да пийнат по едно, а това, което се свири, да им е просто някакъв фон. Атмосферата по тези места е толкова топла.
Анка: Веднъж един човек от публиката сподели, че никога не е обичал живата музика по клубовете, но когато е открил домашните концерти, напълно си променил отношението към свиренето на живо. Каза също, че толкова му е харесало, че дори не проверява предварително кой и какво ще свири, директно отива на концерта и винаги остава изключително впечатлен.
Какво пространство трябва да притежаваш, за да направиш домашен концерт?
Георги: Ние сме свирили за 15–20 души, свирили сме и на места за 30, дори на такива за 40 човека. Различно е. Случвало се е и в наистина малки стаи – около 20 кв.м.
Анка: Всичко е много семпло. Не е необходимо да имаш огромен луксозен хол, за да направиш подобно събитие. Може да е нещо малко, но уютно.
Георги: Разбира се, това предполага, че няма как да отидеш с 5-членна банда на подобно събитие.
А как стоят нещата със спокойствието на съседите?
Георги: Музиката ни е акустична. Ние не използваме усилватели. Обикновено свирим на акустична китара, на акустичен контрабас и пеем. А и не пречим на съседите, защото започваме към 20 часа и приключваме към 22. Това не е пънк, хеви метъл, за да стане голяма шумотевица
Анка: А и обикновено съседите също се присъединяват към публиката на концертите (смеят се). Така че никой не се оплаква.
Всичко звучи малко като атмосферата по време на джем сешън. Ако някой от публиката е музикант и иска да се присъедини към вашето свирене, възможно ли е?
Георги: Понякога се случва, да.
Анка: Също така е чудесно, че на домашните концерти не следваме стриктно някаква програма, някакъв предварително установен лист на композициите, както се случва на по-голяма сцена. Всичко е така отворено, че избираме какво да свирим на момента според атмосферата, според това какво чувстваме самите ние.
Георги: Щуро е някак си, защото ние говорим лице в лице с хората и те директно ни отговарят.
Анка: Понякога те ни задават въпроси между песните. Питат ни например: „Кажете ни за какво е песента?“.
Георги: Енергията между публиката и изпълнителите по такива места е различна, тя е направо великолепна. Много по-различна, отколкото в клуб. В клуба си на сцена и хората са някак дистанцирани.
Но дори когато сте на по-голяма сцена, успявате да провокирате публиката, като например да поставите тромпетистите сред хората, които ви слушат.
Георги: Да, това беше изненада, искахме да направим нещо интересно.
Георги, знам, че преди години си построил къща на остров Доминика. Кое предпочиташ – по-близкия живот до дивата природа на острова или градския – на голямо космополитно място като Берлин?
Георги: Харесвам и двете. Живях три години на остров. Това бе вълшебно време за мен. Научих и преживях много, съзнанието ми сякаш се разшири по невероятен начин. Но не можех да остана там завинаги, поради една-единствена причина. Не можех да правя музиката, която обичам, поради факта, че там няма толкова много хора, с които да си сътруднича в това отношение. Ако има музиканти на острова, то те са твърде реге ориентирани или имат своя островна музика. Те не са и импровизатори и беше трудно да намеря това, от което имам нужда. Аз свиря и създавам музика вече 44 години и просто не мога да живея без нея. Това е причината да не остана да живея изцяло там. Сега поддържам един баланс – отивам там, стоя месец–месец и половина и се връщам на континента.
Анко, на концерта ти прочете пред публиката поема, която си написала за България. Къде можем да чуем или прочетем поемата извън това живо изпълнение?
Анка: Смятам да я интегрирам в новия албум, който подготвяме.
А би ли споделила сега какво ти харесва в България и какво те дразни тук?
Анка: Много харесвам природата и хората, с които съм заобиколена. Има някаква чистота, отворен ум и духовност у тях. Прекрасно е, че имате толкова много минерални извори и възможност да пиете минерална вода – това е толкова хубаво и здравословно. Онова, което ме дразни, са политиците и тяхното отношение към хората – те сякаш не са отворени за дискусии с населението.
Ти смяташ, че хората тук са по-одухотворени, отколкото тези в Западна Европа?
Анка: Да, това е моето усещане.
Георги: По някакъв начин воалът между този и невидимия свят тук е по-тънък. Аз мога да усетя разликата, когато съм тук и когато съм в Германия. Там определено той е по-дебел.
Какво би следвало да се промени, за да стане светът по-хубаво място за живеене?
Георги: Пробуждане на умовете на хората би следвало да се случи и сърцата им да се отворят, за да се изостри сетивността им и да започнат да усещат по един по-мащабен начин смисъла на всичко. Но ми се струва, че това пробуждане започва да се случва.
Можете ли да помогнете на този процес с вашата музика?
Георги: Мисля, че да. Хората са докоснати и вдъхновени от музиката и това не е процес, който се случва, защото те я чуват, а заради усещането им за нея. Това са две различни неща. Те харесват звученето, но аз мисля, че това е по-скоро долавяне на вибрацията, честотата, която натиска определени спусъци вътре в тях, и мисля, че те оценяват това и му се наслаждават.
Имате нови песни, които вече свирите на сцена, споменахте за нов албум…
Анка: Планираме да издадем такъв в началото на следващата година.
Георги: Ние вече записахме осем песни за новия албум в едно малко студио в София. Работихме с великолепния тонрежисьор Георги Гогов. Сега само трябва да ги миксираме и да създадем още три, и ето го албума. Тях най-вероятно ще запишем в Берлин. По време на престоя ни в София за два дни снимахме и видео.
Анка: Имаме план, когато издадем албума, да направим голям концерт в София и в други градове в България.
Георги: Да, планираме пролетно турне.
