Отмина годината на Бетовен, но това едва ли е важно за един изпълнител. На 7 януари бяхте солист на Софийската филхармония с диригент Константин Илиевски. Програмата беше изцяло с музика на Лудвиг ван Бетовен. Какво е за вас Бетовен?
Той е моят любим композитор и с времето все повече го осъзнавам, въпреки че като бях по-млад, харесвах повече Рахманинов, Чайковски, по-романтичните композитори. Този концерт беше посветен на 250-годишнината от неговото рождение и трябваше да се състои точно на рождения му ден, 17 декември. Датата бяхме запазили много отдавна. Заради епидемията се наложи да го отменим и е много хубаво, че го направихме само двадесетина дни след това, така че носи енергията и емоцията на годишнината.
На концерта изпълнихте Петия концерт. Доколкото познавам дискографията ви, нямате други записани, но може би сте ги свирили?
Изпълнявал съм и Първия, а сега ми предстои да науча и останалите. Свирил съм и Фантазията за пиано, хор и оркестър, гениално произведение. Както и Тройния концерт за пиано, цигулка, виолончело и оркестър. Но според мен Петият, „Императорският“, е най-завладяващият, най-трудният, най-монументалният. Представих и моя аранжимент на „Лунната соната“, който направих преди десет години. Това по-точно е симфонизация, защото оркестърът се добавя към оригиналната партия на пианото, която не се променя изобщо. Оркестърът добавя много нюанси, цветове, мащабност. А когато е в една голяма зала като зала „България“, става много ефектно. Направих аранжимента най-вече заради третата част, защото исках да стане още по-експлозивна, още по-разтърсваща. Първата част е като една магия, тя може да те отнесе във висините, извънземна е. Докато третата част е вихър, с много контрасти. Когато е писал „Лунната соната“, Бетовен е бил по-млад. Това е първата романтична музика, а с тази първа част е абсолютно революционна.
Симфонизирали сте „Лунната соната“, но и сте направили транскрипция за пиано на увертюрата „Егмонт“.
(Смее се.) Това често се прави. Още Лист е направил клавирни транскрипции на всички симфонии, но аз предпочитам да добавям оркестър. Това е моето амплоа напоследък. Направил съм „Годишните времена“ на Чайковски и трудните вариации на Брамс по тема от Паганини. Това е крупно произведение, което направих за пиано и оркестър. Премиерата беше преди две години. Ще добавя „Лунна светлина“ на Дебюси, „За Елизе“ на Бетовен, „Новелета“ на Шуман, „Астурия“ на Албенис, „Турски марш“ на Моцарт. Ако получа вдъхновение, ще направя и други произведения.
В дискографията ви Рахманинов заема достойно място.
Когато станах на петнадесет години и чух Втория концерт на Рахманинов, си казах, че това е нещо много сериозно. Той така ме завладя, че реално преобърна живота ми и поисках да свиря много сериозно на пиано, за да го изпълня. Преди това не знаех, че искам да се занимавам толкова сериозно. Тази мечта се сбъдна доста бързо. Изпълних го, когато бях на осемнадесет години, точно със Софийската филхармония. Това беше първият оркестър с който свирих. Уникален шанс и не всеки може да се похвали с подобен старт – да започне кариерата си с един от най-добрите оркестри в Европа. Диригент беше Емил Табаков и това беше най-щастливият ден в живота ми. Беше преди 25 години – януари 1996 г. След това изпълних Третия, Четвъртия и така успях да изпълня останалите без Първия. Стана ми много любимо да свиря концерти с оркестър. Имам в репертоара си над тридесет концерта, които съм изпълнявал в над двеста програми. Явно звукът на оркестъра ми носи много вдъхновение. Може би в даден момент ще напиша и аз концерт за пиано и оркестър. Вече имам много идеи, но чакам да натрупам още опит. Искам да направя нещо, което ще бъде стойностно.
Но направихте „Междузвездни войни“. Следите ли сагата?
Абсолютно. Когато съм се родил, е излязъл четвъртият епизод. Този филм е различен и завладя фантазията ми, а и музиката ме грабна. Като бях по-малък, свирех темите на пианото. След това реших да направя за пиано и оркестър темата на Императора. Скоро направих и „Хари Потър“, чиято тема също е много бравурна.
Но имате и ваша филмова музика.
Писал съм по поръчка от Южна Корея разни филмови композиции. Пак оттам съм получавал поръчки за аранжименти на някои песни. С това започнах да се занимавам още преди петнадесет години като хоби. Така натрупах опит в оркестрирането и се запознах в детайли с различните инструменти в оркестъра, с обертоновете и смея да кажа, че имам добро усещане как могат да звучат нещата.
За жалост не познавате дядо си. Но сте акомпанирали на певци, които изпълняват великолепните му песни. Не ви ли е хрумвало да им направите ваша оркестрация или някаква сюита? Например на „Унес“, „Синеоката“, да не говорим за „Севдана“. Божествена музика!
Да, много съм си мислил за „Севдана“. Това е едно много специално произведение и ми е много трудно да го пипна. Може би бих опитал да направя нещо за пиано и оркестър.
Разбирам, че обичате да композирате. Какво ви вдъхновява?
Музиката, хармониите, звукът на оркестъра, вибрациите. Според мен музиката е средство за връзка с нещо извънземно. Има свръх много комбинации между хармонии, тонове. Езикът на музиката е безкрайно съвършен, много по-съвършен от човешкия език. Това е и най-добрият начин за изразяване, познат на човечеството. Човек усеща нещо, без дори да може да си го обясни.
Когато имате свободно време, какво обичате да правите? Името ви се свързва с екстремни неща – мотори, планини…Така ли е, или това са изкушенията на младостта?
Да, сигурно са изкушения, но аз обичам разнообразието, обичам силните емоции. Е, не прекалено екстремните. Обичам досега с природата. Човек не трябва да е затворен и само да музицира. При мен музицирането идва на базата на преживявания, които ме одухотворяват и успявам да ги пресъздам музикално или като изпълнение, или като композиране. Ако не води разнообразен живот, човек може да се потисне, да се депресира, което не е добре за музиката, а и като цяло.
Обичате ли да четете, да гледате филми, ходите ли на концерти?
Да, разбира се. И чета. Обичам и сериалите, особено по-новите. Често, когато се подготвям за концерт, предпочитам да си пускам някой сериал, за да разсея натоварването. Играя много шах. Напоследък най-вече онлайн с хора от цял свят. Системата намира човек, близък до твоя рейтинг, за да е интересна играта. Мисля, че шахът е много полезен за един пианист, защото и за двете занимания е необходима сериозна концентрация. Понякога преди концерт играя шах, защото това ми помага да тренирам концентрацията си. При шаха човек забравя всичко около себе си, точно както е и при свиренето.
А на какво ниво сте?
Малко по-високо от средното, защото играя от осемгодишен.
Но не сте играли на турнир?
Не, но приятелите ми казват, че трябва да опитам, и може би ще го направя.
Да ви върна към семейството. Не сте имали друг шанс, освен да станете музикант в тази фамилия. Всички свирят на някакъв инструмент.
Не съм бил заставян. Когато бях много малък, тъй като нямаше кой да ме гледа в къщи, майка ми ме вземаше в Музикалния театър на репетиции и спектакли. Това ми се отрази много добре, защото си спомням как тогава бях омагьосан от оркестъра, което беше показателно, че не съм безразличен към музиката. Сутрин бях на репетициите, вечер на спектаклите. Чувствах се част от трупата. Дори си спомням, че съм излизал да се покланям с артистите. Харесваше ми да съм на сцената. Сякаш и аз съм участвал в спектакъла, и съм искал да се поклоня.
Върнах се назад в биографията ви и установих, че не изпълнявате много съвременна музика.
Харесвам съвременна музика, но предпочитам класическата, която се изпълнява и по-лесно. Съвременната музика трябва много добре да се разучи. Тя може да бъде много ефектна, но ме притеснява фактът, че трудно се разбира от публиката. Мисля за себе си като за връзка между музиката и публиката и като човек, помагащ повече хора да се докоснат до тази магия. Трябва да се намери подход, чрез който съвременната музика да звучи въздействащо. Това се усеща във филмите.
Не изпълнявате и българска музика. Лауреат сте на конкурса „Панчо Владигеров“, свирили сте Емил Табаков, Георги Костов, Георги Арнаудов…
Да свирил съм четирима, петима автори. Много интересен композитор е Георги Арнаудов. Още като бях студент свирих Третия клавирен концерт на Владигеров, записах един концерт на Табаков. Ето това е много въздействаща музика. Концертът му за пиано беше изключително труден. Точно тогава разбрах, че много повече време и усилия влагам в разучаване на една съвременна творба. Но пък при класическите произведения отговорността е много по-голяма, защото всичко се чува и разбира, и трябва по-задълбочено да подходиш при интерпретацията.
Чудесни хора са се грижили за обучението ви. Какво ви даде всеки един от тях? С какво ви вдъхнови да продължите пътя си?
Учил съм при четирима преподаватели и всеки беше много различен. Първият ми преподавател е Антонина Бонева – от първи до дванадесети клас – с нея съм се развил като пианист. От нея взех най-основните неща – пианизма, емоцията, експлозивността. Нейната школа е да се свири много вдъхновяващо, звукът да не е просто сух, технично изпълнен. Тя беше много взискателна – да свиря одухотворено и всеки тон да има смисъл. После продължих при проф. Атанас Куртев. Той ми показа съвсем други нюанси – философската точка към нещата, да ги обхвана изцяло. После при Серджо Пертикароли и италианската школа беше още по-различно. В Италия държат на прецизността, да се чува всеки тон. Още в началото ми казаха: „Ето, от този пасаж от тридесет тона няколко изяде“. В Австрия при Карл-Хайнц Кемерлинг пък се научих да репетирам бавно. По мое мнение много малко пианисти репетират бавно. Това е изключително полезно, като на забавен каданс, защото после на сцената няма как да не го изсвириш бързо. Репетирайки вкъщи ние програмираме мозъка. Ако свирим бързо, правим пропуски. Репетирайки бавно, ти затвърждаваш информацията и на сцената се чувстваш още по-сигурен.
Казахте, че искате да композирате, но много от връстниците ви вече преподават.
Аз преди много години, когато г-жа Бонева беше депутат, я замествах в Музикалното училище. Беше ми много интересно и дори натрупах опит и започнах да си обяснявам някои неща, които правя. Често човек прави неща, без да знае защо, и ако трябва да ги обясниш на друг човек, тогава разбира защо ги правиш. Беше ми интересно и може би в бъдеще бих се заел с това. Правил съм майсторски класове. Поканиха ме в Музикалното училище в Бургас, както и в Южна Корея. Имам идея да изградя система за по-интересно обучение на малки деца, защото в съвременния свят лесно се губи интерес, тъй като сме залети от толкова много информация. Да седнеш да свириш един час е изключително скучно, особено за децата. По-рано нещата, които ни заобикаляха, бяха по-малко и можехме да се концентрираме. Дори наскоро направих няколко лесни аранжимента на мелодии от „Междузвездни войни“ и „Хари Потър“, които биха запалили децата да започнат да свирят. Всяко дете, което малко може да свири, иска да изпълни някакви известни неща, за да впечатли приятелите си или за свое удоволствие.
Пианистът Георги Черкин е внук на големия български композитор Георги Златев-Черкин. Роден е на 2 юли 1977 г. два месеца след кончината на дядо си. В семейството всички свирят – майка му е виолончелистка, баща му – виолист и композитор, чичо му е тромпетист, леля му – цигуларка, а сестра му свири на китара. След Музикалното училище и Националната музикална академия в София Георги Черкин продължава в римската академия „Санта Чечилия“, а след това в Залцбург.
Носител е на Premio Sassari през 1999 г. в Италия, печели награди от конкурсите „Млади музикални дарования“, „Албер Русел“, „Музиката и Земята“. Лауреат е на конкурса „Панчо Владигеров“ в Шумен през 2003 г. Носител е на престижни награди за приноса си към българската култура и изкуство – Кристална лира, Златен век, Златна муза, Златно перо и др.
