1926: Големият парад на пловдивския гарнизон по случай „Праздника на Ордена“

На 4 юни 1926 г. два пловдивски вестника – „Борба“ (№ 1534) и „Юг“ (№ 2236) – отпечатват в постоянните си рубрики „Театър и кино“ идентичен текст, озаглавен „Пловдив на филм“: „Спомнят си читателите, че на 3 май т. г. се отпразднува 50 годишнината от „Априлското възстание“ и по този случай по инициативата на дирекцията от кино „Екзелсиор“ се направиха кинематографически снимки на тържествата в Пловдив, и на 4 с. м. в Панагюрище. Редом с тия снимки на 6 май са направени и на големия парад на пловдивския гарнизон по случай „Праздника на Ордена“. Филмът е вече готов, и наскоро пловдивчани, които взеха участие в това тържество, ще имат единствения случай да се видят в филм на екрана в кино „Екзелсиор“.

Още от зората на християнството неговите последователи почитат свети великомъченик Георги Победоносец като покровител на войската. Датата 23 април (Гергьовден), на която Българската православна църква отбелязва празника на светията, бива официално постановена за честване като Ден на храбростта с указ №5 от 9.I.1880, когато княз Александър Батенберг учредява (по подобие на руския орден „Свети Георги“) военния орден „За храброст“, с който биват удостоявани извършилите подвизи на бойното поле. От 1916 г. денят се празнува на 6 май – поради преминаването на Царство България от Юлианския (стар стил) към Григорианския календар (нов стил).

В началото тържествата са подчертано скромни – военни паради (предимно в София), панихиди в гарнизоните, поздравления и обеди за кавалерите на ордена „За храброст“… Впоследствие цар Фердинанд І им придава по-голямо значение и пищност. Успоредно с Деня на храбростта съществува и Денят на победите (малък Гергьовден), честван на 27 ноември, когато по време на Сръбско-българската война през 1885 г. българската армия удържа решаваща победа при Сливница. Тъкмо на тази дата обаче през 1919 бива подписан Ньойският договор и това я обезсмисля като ден на тържество. Поради това през 1920-те двата празника се обединяват в един – Деня на храбростта и победите (6 май). От 1931 г. той е обявен за боен празник на войската. Днес 6 май е официален празник – Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Според печата снимките на „големия парад на пловдивския гарнизон по случай „Праздника на Ордена“ са направени на 6 май 1926 г. „по инициативата на дирекцията от кино „Екзелсиор“. По това време наемател на киносалона е Кирил Петров Перфанов (1890–1979) – един от пионерите на родното кино, изявил се в почти всички негови професии – прожекционист, филморазпространител, оператор, сценарист, режисьор, продуцент, издател на филмово списание („Кинозвезда“), мениджър, основател и ръководител на сдружения, обединяващи хора от бранша… Идеята за собствено филмопроизводство зрее у Кирил Петров още от 1922, когато сп. „Кинозвезда“ съобщава на 30 април, че неговият „Модерен театър“ (чийто управител той е от 1920 до 1926) е „взел грижата да достави филмов апарат, с който ще направи художествени снимки из Пловдив и околността“! Инициативата остава неосъществена до пролетта на 1926 г., когато Кирил Петров се свързва с кинооператора Минко Балкански. Последният заснема филма „Априлското въстание“ (виж Портал Култура), а най-вероятно е и операторът на „Големият парад на пловдивския гарнизон по случай „Праздника на Ордена“. За съжаление, никъде в мемоарите си Балкански не споменава, че някога е филмирал подобен сюжет!

1935: Отново Гергьовденски парад в Пловдив

През лятото на 1934 г. хърватинът Йосип Новак (1902–1970) пристига в София, за да вземе участие в заснемането на игралния филм „Песента на Балкана“, режисиран от театралния актьор и режисьор Петър Константинов Стойчев (1879–1945). Изборът на българина „да повери снимките“ на чужденеца е продиктуван от факта, че последният е притежавал „свои лични апарати, на първо място тон-апаратура“ (Васил Гендов), а и вече е имал опит в „този странен занаят“. Макар Новак да е бил ангажиран „с договор за три месеца“, той остава в България близо двадесет години, през което време участва в сътворяването на пет игрални филма, създава „първия кинопреглед у нас“, заснема десетки хроникално-документални ленти, между които са тези за Априлското въстание и Ботевата епопея (виж Портал Култура).

На 14.І.1935 г. бива приета наредба-закон, признаваща традиционното изложение в Пловдив за единствен национален мострен пролетен панаир. Три месеца по-късно местният вестник „Утринна победа“ възвестява, че „пристигнал е в града ни г. Но­вак, филмов оператор, който сне „Песента на Балкана“. Ид­ването на господин Новак е във връзка с снемането на един културен филм по откриването на националния мострен панаир, красотите и историческите забележителности на Пловдив“. Също през април в същия вестник се появяват още две кратки съобщения. От първото става ясно, че „общинският съвет е решил да се отпуснат 15,000 лева за филмовия оператор г. Новак“, който ще изработи един филм „през дните на националния мострен панаир“. Второто огласява, че „пловдивската община и комитетът на мострения панаир са възложили на софийската фирма „Балкан-филм“ снимането на един културен филм от града Пловдив, как­то и тържествата по откриването на панаира, разните павилиони и фирмите изложители. Снимките ще се правят от господин Новак и Борис Грежов. На същата фирма е дадено монополното право на филма“.

Скромната кинофирма „Балкан филм“ бива основана през пролетта на 1935 от Йосип Новак и Борис Грежов (1889–1968), намерили навярно общ език като възпитаници на немската филмова школа.

Хърватинът се среща лично както с тогавашния кмет на Пловдив Георги Тодо­ров (1885–1980), така и с членовете на „върховния комитет по панаира“, които приемат неговото предложение „за филмиране пристигането на гостите от София, откриването на панаира, а също и щандовете на обществените и държавни учреждения, участвуващи в изложбата“. „На г-н Новак се дава изключителното право да филмира и щандовете на ония изложители, които пожелаят и които ще заплатят по определени цени за метър филмирана лента. Срещу това г-н Новак се задължава да даде две копия от филма. В тия копия ще бъдат прибавени още 300 метра филмирана лента, снимки във връзка с красотата на града, археологически обекти и други“.

Тандемът Новак-Грежов (този пионер на българското кино е един от неговите най-интелигентни постановчици) си свършва работата, като „в продължение на един месец“ (май) заснема „върху 1000 метра“ целулоидна лента: „от­криването на панаира, посещението на негово величество царя [Борис ІІІ], министрите, чуждите дипломати, интересни щандове, гергьовския парад, стария Пловдив, благотворителните домове, забележителностите и околностите на града“. Освен това местният в. „Юг“ споменава (на 3 юни), че филмът ще бъде готов „най-късно след 50 дни“ и ще може „да се прожектира както в България, така и в чужбина“.

Срокът е спазен – на 19 август същото издание разгласява, че „филмът, състоящ се от около 800 метра, е вече готов. Негативите са монтирани и тези дни ще се копират. Едно копие ще се предаде на Пловдивската търговско-индустриална камара и най-късно до един месец филмът ще може да се прожектира“. „Юг“ известява за премиерата на 30 август: „Днес в 4 и полови­на часа в кино „Екзелсиор“ ще се прожектира за първи път само за пред официалните власти и представители на общината и търговско-индустриалната камера филмът, снет през време на пловдивският национален мострен панаир, дълъг 956 метра“, потвърждавайки информацията на следващия ден: „Прожектиран бе вчера в кино „Екзелсиор“ пред официални лица филмът, снет през време на тазгодишния национален мострен панаир в Пловдив… Филмът е много сполучлив и това мощно средство за пропагандиране на всичко наше ще трябва и за напред да се използува“.

Така, покрай панаира и неговите щандове, покрай забележителностите и околностите на града, Борис Грежов и Йосип Новак не пропускат да заснемат и състоялия се на 6 май 1935 гергьовденски парад, състоял се под тепетата.

1936: „Грандиозен и невиждан до сега в София“ празник на армията, честван „с такава импозантност и блясък, които надминаха очакванията на самите устроители“

„За пръв път след войните, праздникът на ордена за храброст бе отпразднуван с подобаваща тържественост – признава в. „Мир“ на 7 май 1936 г. в самото начало на своя репортаж, озаглавен „Вчерашното необикновено тържество в София“, продължавайки: – Праздникът на българската военна слава бе покровителствуван и от небето, необичайно ясно и спокойно през софийската пролет“.

Хубавото време ще да е било една от причините, накарала „столичното гражданство“ да се „стече на праздненството с трепет“ и още от ранна утрин да заеме улиците от Орловия до Лъвовия мост. Малцина се добират до площад „Св. Александър Невски“, където от заранта биват строени „всички части от столичния гарнизон в пълна боева готовност“. Точно в 8.30 ч. пристига министърът на войната ген. Христо Луков, в 8.55 музиките (14 на брой), „разположени в разни точки на площада“ оповестяват появата на цар Борис III, „придружен от княз Кирил и пълния състав на военната и гражданска свита“. Държавният глава и министърът правят преглед на войските, готови да участват в парада, царят се ръкува с инвалидите, руските ветерани, министрите, офицерите…

От 9.00 ч. в аналоя, въздигнат срещу главния вход на храма, започва молебенът, отслужен от софийския митрополит Стефан в присъствието на „всички г-да министри“, начело с премиера Георги Кьосеиванов; почти всички бивши министър-председатели – Александър Малинов, проф. Александър Цанков, Никола Мушанов, д-р Стоян Данев; бивши министри, генералитета, дипломати и чуждите военни аташета…

След като в 10.15 молебенът завършва, царят и официалните лица заемат места в „нарочно построената пред Народното събрание живописна трибуна“, пред която преминава „шествието на войската“ – „най-любопитната, живописна и преизпълнена с дух част на тържеството“. Двадесет и един бойни самолета и един „бомбардировачен аероплан“ прорязват спокойното небе – „в безукоризнен ред“.

Първи преминават свободните от наряд офицери, запасните офицери и подофицери, последвани както от гвардейския полк, посрещнат с нескончаемо „ура“, така и от „всички останали родове оръжия от различните части“, също възторжено приветствани… „Стъпяйки твърдо и в съвършен ред“, дефилират питомците на Военното училище – юнкери и школници, съставите на Първа пехотна дружина, планинската артилерия, инженерната дружина…

Военният парад „бе сполучливо прекъснат – отбелязва вестникът – от шествието на нявгашните бойци – македоно-одринци, опълченци, членовете на родолюбивите дружества, представители на българското работничество и от по-възрастни ученици“.

Тази „интермедия“ бива последвана от втората част на парада: „в буен ритъм“ преминава кавалерията, след нея се изнизват моторизираните части – жандармерия, пехота, артилерия, картечарите, моряците, „санитарната и обозната части – спретнати чисти“, летци, трудоваци, „ж.-п. и т.-п. части“, разни организации…

След парада царят се ръкува с мнозина от присъстващите, поздравява родолюбивите дружества, за да се отправи с автомобила си по бул. „Цар Освободител“ към двореца, приветстван с бурно „ура“ от народа…

Многохилядният войскови парад бива охарактеризиран като „внушителен“, „бляскав“, „величествен“, „грандиозен и невиждан до сега в София“, а участниците в него („всички облечени в нова униформа“) изтъкват „на преден план жилавостта, желязната дисциплина и модерната екипировка на българската армия“. „Праздникът на армията се чествува – обобщава пловдивският в. „Борба“ – с такава импозантност и блясък, които надминаха очакванията на самите устроители“.

Тези езикови обрисовки не са плод само на обигран журналистически изказ или емоционално приповдигнато патриотарство. В навечерието на Втората световна война Гергьовденските паради действително стават грандиозни – в сравнение със своите предшественици. По това време властва идеята за мощна национална българска държава, обединила в себе си всички територии, населени с българи. А това предполага наличието на мощна българска армия. Затова и войската е в центъра на обществените мнения и очаквания. Затова върху нея акцентира и киното – хроникално, документално, игрално. „Днес у нас не са само художествените нужди, които трябва да дават благородния подтик на едно българско филмово производство – пише в „Илюстровано кино“ Димитър Ризов през 1937. – Военните добродетели, военните качества и дух, връзка на армията с жертвите от войните, днес трябва да стимулират всяко едно филмово начинание“. И седмото изкуство не остава встрани от общия милитаристичен подем.

Навярно затова този Гергьовденски парад привлича вниманието както на Радио София, което предава „цялото тържество из всички части на страната“, така и интереса на кинаджиите… От 23 до 25 октомври 1936 г. няколко столични вестника („Утро“, „Зора“) рекламират предстоящия показ в „Модерен театър“ (като приложение към основната програма – игралния „Моцарт“) на хроникално-документалния филм „Тазгодишният Гергьовденски парад“, охарактеризиран като „първия български държавен филм“. „Зора“ дори предлага краткото му съдържание: „1. Пристигане на Н. В. Царя; 2. Молебена; 3. Ветераните на Бълг. армия, командующи армиите; 4. Моторизираните части; 5. Церемониалния марш; 6. Родолюбивите организации; 7. Ликуващия народ“. След премиерата си на 26 октомври 1936 (понеделник) в софийското кино „Модерен театър“, кинохрониката, продължаваща да съпровожда „Моцарт“, се появява в Пловдив – в края на ноември в кино „Пикадили“. Местният в. „Борба“ известява, че „към редовната премиера на „Моцарт“ (Любимец на Боговете) ще се прожектира и снетия в София грандиозен Гергьовденски парад на българската армия пред Н. В. Цар Борис III“. Изданието уверява, че филмът е „величествена и импозантна манифестация на военната мощ на България“ и навярно поради това е бил „удобрен“ от „специална комисия“ и „препоръчан за всички учащи и военни“.

Продуцент и автор

Оцеляла до наши дни, лентата се съхранява в Българската национална филмотека (БНФ), където нейните 516 м. (5 мин. и 35 сек.) са заведени под титула „Гергьовденският парад в София“ (1936). Също оцеляла до наши дни (опазена в Централния държавен архив – ЦДА) е и една докладна записка, изпратена на 28 ноември 1936 г. от завеждащия служба „Кинопросвета“ при Министерството на народното просвещение (МНП) до тогавашния (23 октомври 1936–24 януари 1938) министър Николай Николаев. В нея бива представен за одобрение маршрутът на предстоящата обиколка на Държавния подвижен кинематограф, чиято задача е да представи „на населението“ дузина филми, един от които е „Парада на Гергьовден през 1936 година“. Логично е да се предположи, че щом той е собственост на МНП, което го разпространява посредством своя подвижен кинематограф, негов продуцент е същата институция. По това време към служба „Кинопросвета“ функционира (приютена в сградата на Държавното ученическо кино в София) скромна кинолаборатория, чийто уредник е кинооператорът Ангел Темелков-Анжело, подпомаган от сърбина Стефан Мишкович – звукооператор, пристигнал у нас заедно със споменатия вече хърватин Йосип Новак. Допускането бива подкрепено и от рекламната характеристика – „първия български държавен филм“.

1937: Заря, освещаване на новите знамена и „кинооператори от цяла Европа“

Не по-малко впечатляващо е честването на 6 май през 1937 г. Всъщност то започва още предишната вечер – „с тържествена заря“ на площад „Александър I“. Безспирният дъжд не уплашва дори височайшите гости – цар Борис III, царица Йоана, княгиня Евдокия, княз Кирил, италианската принцеса Мария Савойска (по-малката сестра на българската царица), той дори допринася „за създаването на най-сполучливата обстановка, в която може да бъде извикан споменът за мили покойници“… Пред „цвета на българския обществен живот“ и хилядния народ ген. Луков произнася „вдъхновена реч“. Настъпилата след нея „благоговейна тишина“ бива взривена от „топовни и ракетни гърмежи“, а тъмата на нощта, прорязана от прожектори, „рисуващи върху небосвода ордена за храброст“.

На Гергьовден тържествата започват на пл. „Св. Александър Невски“, където точно в 9.00 ч. пристигат царят и княз Кирил. Двамата братя ведно с генералите Луков и Никола Жеков (почетен председател на Обществото на кавалерите на ордена „За храброст“), министрите и царската свита заемат своите места в аналоя – открита естрада, въздигната около метър и разположена недалеч от входа на църквата), където митрополит Стефан поръсва и благославя новите знамена. Върху дръжката на всяко от тях самият Борис III забива (с позлатено чукче) позлатен гвоздей с изображение на вензела си. Така осветени и обковани, флаговете са предадени от царя на „съответните началници на части“, те пък, от своя страна, ги връчват на знаменосците, които, кръстейки се, целуват светините. Бива отдадена почит и „на старите знамена, покрити с толкова слава и подвизи“, които под звуците на „Шуми Марица“ са отнесени в двореца – „тяхното светилище“. На финала царят дръпва „прочувствена реч“ (запазена в звук, заимстван навярно от радиото).

В 10.55 ч. започва парадът („церемониалният марш“), приет от държавния глава, заел място върху „трибуната пред Народното събрание, украсена скромно с борова зеленина“. Началото на „величественото шествие на българската войска“ е дадено от „ято аероплани“. „В строен ред“ и под звуците на гвардейската музика минават „офицерското тяло“ и „храброто запасно войнство“, последвани от „Гвардейския на Н. В. конен полк“, юнкерите, пехотните дружини, жандармерията, пограничната стража, планинската артилерия, свързочните части, пионерите, прожекторното отделение, инженерните части, речната и морска полицейски служби, трудоваците… Дефилират „части от съюзите на бойците, ловците, македоно-одринското опълчение, юнаците, колоездачи, шофьори, железничари, пернишки миньори, скаути и гимназисти“. Накрая преминават моторизираните части и пожарната команда – „с всичките ѝ спасителни служби, противогазови маски и др.“.

Парадът завършва в 13.00 ч. Софиянци, заели „всички плочници и прозорци от Орловия мост до Лъвовия мост“, се прибират по домовете. Царската фамилия се отправя към двореца – „всред поздравите на гражданството“. „По изключение през тия часове не валя дъжд“ – уверява в. „Мир“ на 7 май. В царския салон на Военния клуб министърът на войната ген. Луков дава вечеря на чуждите военни аташета.

И този „величествен празник на българската войска“ възбужда интереса на журналистическото войнство. „Гергьовденският молебен и парада в София, по случай праздника за храброст и освещаването на новите знамена на родната войска – подчертава същото издание, – бяха предавани от Радио София и всички български предаватели. Според сведенията, получени в службата, предаването е било много добро и се е следяло с интерес от всички слушатели в страната“. Освен микрофоните събитието насочва към себе си и кинокамерите. „Фотографи и кинооператори от цяла Европа бяха нагласили своите апарати и заедно с целия народ трепетно очакваха задаването на първите военни колони“ – твърди репортажът на „Мир“.

Работата на споменатите „кинооператори“ очевидно е дала резултат – на 24 юли „Мир“ известява в рубриката си „Новини и съобщения“: „Тази сутрин в кино-театър „Роял“ пред поканени бе прожектиран филмът по Георгьовденския парад в София“. На другия ден в. „Зора“ помества обширен текст, гласящ: „Вчера [24 юли] преди обяд в театър „Роял“, пред ограничен брой поканени лица, бе прожектиран за първи път филмът, представляващ последния Георгьовденски парад на войските от столичния гарнизон. В театъра присътствуваха: военният м-р г. ген. Хр. Луков, н-к щаба на армията г. ген. Пеев [Йордан Пеев], н-кът на пловдивския гарнизон г. ген. Марков [Иван Марков], г. ген. Р. Русев [Руси Русев – инспектор на въоръжението, най-висшата длъжност в тази област], директорът на въздухоплаването г. полк. Бойдев [Васил Бойдев], от свитата на Н. В. Царя – г. г. полк. Жечев [Рафаил Жечев – флигел-адютант от царската военна свита], майор Бърдаров [Христо Бърдаров – комендант на двореца] и др., множество висши офицери, представители на печата и др.

Филмът, който трае близо три четвърти часа, е работен у нас при нашите доста примитивни условия за подобна работа. Въпреки това, той е много добър и издържан в всяко отношение. Режисурата и техническото ръководство е било в ръцете на Щаба на армията, музикалното – г. Божинов, а в снимането са се редували: г. г. Темелков, Константинов, Мишкович, Балкански и др. Първата част на филма съдържа зарята с церемонии, но обогатена с сцени из миналото на нашата армия и нейните подвизи. Следва самият парад и предаването на новите знамена от Н. В. Царя, като тук почти всички снимки са направени много добре и са ефектни в всяко отношение. Към филма са прибавени и сцените от прощаването с старите знамена в пехотните казарми. И тук преобладават мили сцени, които будят скъпи и хубави спомени. Доколкото знаем, филмът е предназначен за филмиране пред широките маси. Това заслужава пълна похвала, защото филми от рода на горния са рядкост у нас, а са възпитателни в всяко отношение“.

И така – премиерата на 45-минутната лента се е състояла на 24 юли 1937 г. сутринта в столичния кино-театър „Роял“, където днес се помещава Театър „Българска армия“. Продуцент е Щабът на армията, а оператори са Ангел Темелков, Христо Константинов, Стефан Мишкович и Минко Балкански, към чиито имена би трябвало да се добави и това на Симеон Симеонов-Монката, който през 1941 г. сам удостоверява в заявление до ръководителя на МНП, че е заснел гергьовденските паради и през 1937 г., и през 1938 г. Музикалното оформление пък е дело на г. Божинов – най-вероятно капитан Д. Божинов, озвучил и грандиозната кинохроника „Златна Добруджа“ (1940).

„Широките маси“ също виждат филма, показан отново в „Роял“, но на 11 октомври. По волята на Провидението кинохрониката оцелява по друмищата на неумолимото време и днес, озаглавена „Гергьовденски парад“ (762 м., 14 мин. и 30 сек.), се съхранява в БНФ. Заснета като няма – притежава междукадрови надписи, изпълняващи функциите на дикторския текст, тя е озвучена впоследствие – предимно с маршове. От самата картина се вижда, че парадът е заснет най-малко от две кинокамери, като до едната (тази пред Народното събрание) е застанал най-вероятно Минко Балкански.

1938: Едно-единствено свидетелство и то мемоарно

Единственото сведение относно заснемането на парада през 1938 г. е уверението на Симеон Симеонов, направено от него в заявление, написано в края на април 1941 г. и адресирано до министъра на народното просвещение (по това време такъв е проф. Богдан Филов). С този документ, съхраняван днес в ЦДА, Симеонов моли да бъде „назначен на вакантната в Министерството служба – филмов-кино-оператор-лаборант“. Подчертавайки своята „дългогодишна практика и опит“, той изрежда заглавията на снетите дотогава от него филми, сред които са и „Гергьовденски паради 1937/38 г.“, изработени за „Министерството на Войната“. За съжаление, тази информация не бива потвърдена от нито един друг източник!

1939: „Снет от щаба на войската“

„Вчера българската войска възхити своя народ“ – възкликва на 7 май 1939 г. в. „Зора“. Народът може и да е бил възхитен, но не и изумен. Преразказаният вече на няколко пъти „сценарий“ за провеждането на Гергьовден очевидно се утвърждава през годините и в края на десетилетието не предлага никакви изненади. Отново заря в навечерието на празника, отново „проливен дъжд“, отново масово участие на столичани, отново реч на министъра на войната, който този път е ген. Теодоси Даскалов.

Рано сутринта на 6 май е направен преглед на войската, строена на площад „Св. Александър Невски“ – от командира на I софийска пехотна дивизия полк. Никола Наков, от началника на софийския гарнизон ген. Константин Лукаш (командващ парада) и от самият министър… Пристигат царят и царицата, митрополит Стефан отслужва молебена… Местата си на „почетните трибуни“ пред Народното събрание заемат официалните гости – всички министри, предвождани от премиера Георги Кьосеиванов, бюрото на парламента начело с неговия председател Стойчо Мошанов и подпредседател Димитър Пешев, чуждестранни военни аташета, дипломати…

В 10.55 ч. започва парадът – засвирва музиката на Гвардейския полк, прелитат аеропланите, бие крак генералитетът, дефилират свободните от наряд висши офицери от Столичния гарнизон, запасните офицери и подофицерите – носители на ордена за храброст, македоно-одринци… Начева и „величественият марш“ на войсковите части. Първи преминават възпитаниците на Военното училище, школниците от Школата за запасни офицери, пехотните полкове, „тежки картечни роти“, отделение с „противобронени пушки“, инженерният полк, кавалерийските части – в тръс, авиаторска рота, моряци, трудоваци, санитари, доброволчески отреди за противогазова защита, артилерийският полк, военна част с противовъздушни оръдия, носима артилерия…

След 7-минутна почивка откъм Орлов мост се задава Гвардията и останалите конни части, мотоциклетистите с картечници, преносимата пехота, свързочният полк със своите радиостанции, мостовата дружина, санитарната част, танковете…

Накрая височайшето семейство – царят, царицата, княз Кирил, княгините Евдокия и Надежда, ескортирано от членовете на военната и гражданската свита се отправя бавно с няколко автомобила по бул. „Цар Освободител“ към двореца…

В края на месеца отново „Зора“ известява: „От утре понеделник [29 май] в „Роял“ филмът „Бялата робиня“ с Вивияна Романс… Към програмата: 1. Величественият Гергьовденски парад в София, тонснимки. (Извънредно сполучлива продукция под ръководството на Щаба на войската и собственост на същия). 2. Нов световен тонпреглед с последните събития“.

На 3 юни същото издание помества материала „Филмът като мощно възпитателно средство“, възхваляващ „една великолепна инициатива“. „От няколко години насам – започва текстът – Щабът на войската възприе щастливата идея да филмира по-крупните събития из живота на българския войник. Така се увековечиха, чрез тонфилмовата им регистрация, грандиозните Царски маневри през миналата и по-миналата години, както и други прояви на нашата военна мощ. Вън от всяко съмнение е силното въздействие на такива филми в готовността на нашата, макар и малка, но стегната и дисциплинирана войска, да брани държавата ни и да отстоява националните ни интереси, ободряват го в надеждите за по-добри дни на българското племе, внедряват, особено в душите на подрастващето поколение, любов към отечеството и възпитават масите в дух на единение и гражданска доблест.

Напоследък един от филмите на Щаба на войската – тазгодишният величествен Гергьовденски парад – се прожектира с един наистина триумфален успех в Театър Роял. Хиляди зрители се налюбуваха на стройните редици на нашата родна войска, на ентусиазма, с който тя се посреща от млади и стари и особено на така спонтанно манифестираното единение между Цар, войска и народ. Залата на Театър Роял проехтява при всяко представление от взривовете–аплодисменти на публиката, която поздравява всяко появяване на екрана на Н. В. Царя, Н. В. Царицата, както и дефилиращите в мощна стъпка бойци от разните родове оръжие. Мнозина от зрителите имат рядката възможност да видят и сами себе си на екрана.

Инициативата да се снимат такива филми заслужава най-гореща похвала и щедра подкрепа. Прожектирането им се посреща с видима радост и гордост от страна на обществото. Филмът „Гергьовденски парад“ продължава да се прожектира в Роял заедно с голямата филмова драма на великата френска кинозвезда Вивиана Романс – „Бялата робиня“. Поради дължината на програмата, представленията са само три дневно: в 5 часа, 7 ч. и 15 мин. и 9 часа и 30 мин. В праздник още по едно: в 2 ч. и 45 мин. сл. обед“.

По същото време – от 1 до 4 юни – тази „продукция на Щаба на войската и собственост на същия“ се появява в пловдивското кино „Екзелсиор“, рекламирана под титула „Грандиозният Гергьовденски парад на 6 май т. г. в София“ от два локални вестника с почти идентични текстове. „От днес до неделя включително – информира „Борба“, – едновременно с редовната програма, [„Екзелсиор“] ще прожектира и грандиозния Георгьовденски парад… Филмът е снет под ръководството на щаба на армията. Той представлява величествена гледка. Участвуват всички родове оръжия и храбрата българска войска“. „Всеки, у когото тупти българско сърдце – допълва „Воля“, – трябва да отиде да се полюбува с гордост на родната армия“. Фактът, че филмът е показан по едно и също време и в София, и в Пловдив, говори красноречиво, че е имал поне две копия. В края на юни „Гергьовденският парад“ бива прожектиран в софийското кино „Македония“. По този повод и „Зора“, и „Мир“ поместват рекламни карета, чийто текст повтаря вече известни неща – „парад на храброто българско войнство“, „снет от щаба на войската“.

1940: Из Германия

И тази година Гергьовденският „сценарий“ остава „железен“. Няколко софийски всекидневника дори го отпечатват – под титула „Програма по отпразднуване Деня на храбростта“, описвайки детайлно неговия маршрут: бул. „Цар Освободител“ – ул. „Търговска“ – пл. „Бански“ – бул. „Мария Луиза“.

И тази година празникът се отбелязва в „цялата страна“ с „подобаваща тържественост“. Там, където има войскови части, се провежда „тържествена заря“, а на самия 6 май – „молебен и парад“. „В населените места, гдето няма гарнизони“ се устройват „според местните условия“ чествания „по почин на властите и родолюбивите организации“.

И тази година празникът привлича ята „папараци“, които шарят „около най-важните личности“ и „оеснафчават картината“. „Не съм против фотографията – заявява анонимният автор на хапливата бележка „Моментални снимки от парада“, публикувана на 7 май 1940 във в. „Мир“, – тя ще разпръсне днес между милиони читатели на български вестници тържествеността на вчерашния гергьовденски парад, – а съм против… стоте фотографи. Софийските вестници разполагат с неколцина фото-репортери, които си вършат отлично службата, – какви бяха тия вчерашни орляци фотографи! И друго, при праздненството, едно от първите достойнства на което е дисциплината (изразена и в облеклото), не може да се допусне всеки да шари из площадите – пред свои и чужди – едва ли не в цирково облекло“.

На 31 август към основната програмата на столичния кинотеатър „Балкан“, включваща игралния филм „Виенски истории“, се представя хрониката „Величественият Гергьовденски парад на славната българска армия през тази година“. Прожекцията ѝ поражда рецензия, написана от автор, скрит зад псевдонима Екран, и поместена в постоянната рубрика „Кино-преглед“ на в. „Мир“. „Славният парад на българската войска от 6 май т. г. – Гергьовден – е снет на филм – начева Екран. – За подобен филм, който се въртя в София скоро след Гергьовден, ние писахме своевременно. Той, обаче, носеше характер на хроника, такива хроники, каквито срещаме в европейските кино-прегледи. Бе къс и не напълно издържан технически. Днес се вижда друг филм за Гергьовденския парад, – вече не хроника, а цял филм, който продължава близо час. Видяхме го непосредствено след като се въртя един малък филм-преглед с други войски и сравнението ни поласка: и нашата войска се появи на екрана в равна стъпка, бодра и дисциплинирана. В течение близо на час пред очите ни се редят: нощната заря с церемонии, другиденшният молебен на площад „Александър Невски“ и самият парад. При „зарята“ се чуват ясно думите на войниците, които съобщават за падналите герои: – Той загина славно при Тутракан… Виждат се и художествените игри на прожекторите по фасадата на „Александър Невски“. А парадът… Той е тържество за българската душа. Чува се бръмченето на стоманените птици-аероплани; чува се и шумът от прелитането на пощенските гълъби… Маршът на яките български войници по паважа кънти. Музиките свирят непрестанно – и всичко това се предава ясно, идеално чисто. Филмът сочи голям технически напредък. Може би остава още много малко, за да стигне до идеала. Образите на Н. В. Царя и на Царицата дълго могат да бъдат наблюдавани на екрана. Виждат се и официалните лица, чуждите аташета. Мила е сцената, когато се показва от прозореца малкия княз Симеон и маха с ръчичката си към войската. Изобщо, Гергьовденският парад е предаден на филм отлично. Представяме си с каква радост ще бъде гледан в Добруджа!“.

Наименованието на северозападния български край не се споменава случайно. На 7 септември 1940 г., деня, в който излиза рецензията, Румъния и България подписват Крайовската спогодба – договор, според който Южна Добруджа по мирен път се завръща в пределите на царството на Борис ІІІ. На 21 септември българската армия навлиза в опразнената от румънците територия…

На 6 декември в Берлин се състои „тържественото представяне“ на два български филма. „От страна на Германо-Българското дружество в Берлин, в салоните на един от най-хубавите кино-театри „Капитол“, бе представен бълг. филм „Те победиха“ и „Военният парад на Гергьовден“ – уверява кореспонденцията на Мария Л. Говедарова, публикувана в пловдивския в. „Юг“ на 12 декември. – Множество приятели на България се бяха събрали на това малко тържество, с желанието да се запознаят по-добре с духа и бита на българския народ. Киното беше препълнено с отбрана публика измежду които личаха, председателя на Герм.- Бълг. дружество, генерал фон Маесов, съпругата на бълг. пълн. министър г-жа Драганова, бълг. генерален консул фон Бранзенщайн, проф. Михайлов и др., но особено силно впечатление правеше големия брой военни лица. Преди прожектирането на филма бълг. студентски хор изпя няколко хубави български песни. Много често и при двата филма, залата проехтяваше от продължителни и бурни ръкопляскания, особено при появата на българския цар и при показването на малкия престолонаследник княз Симеон Търновски и княгиня Мария Луиза. Филмът беше с български говор, малко мъчно за разбиране от тези, които не познават така добре българския език, но въпреки това, след завършването на представлението по лицата на всички личеше явното задоволство, от това което в продължение на два часа успяха да видят от българската земя и да вникнат в българските нрави и обичаи. Филмът ще бъде прожектиран в още 10 германски градове, където Германо-Българското дружество в Берлин има своите клонове“.

Финалната информация на журналистката не се оказва измамлив рекламен трик. През март 1941 г. от Бреслау (днес Вроцлав в Полша) до редакцията на софийския в. „Слово“ пристига дописка, чийто автор М. Митев уверява, че „при своята обиколка из Германия двата български филма „Парад на Гергьовден 1940 година“ и „Те победиха“ бяха представени на 2 март и в Бреслау пред препълнена зала поканени гости. Това представление придоби особена тържественост, почти с символично значение, благодарение на пресните исторически събития на деня: присъединението на България към Тристранния пакт и минаването на Дунава от германските войски. В същия час, когато в София се е празнувал празника на Освобождението на България [3 март], тукашната българска младеж – студенти в Бреслау – заедно с отбрана германска публика възторжено и буйно акламираше при всяко появяване на екрана на Н. В. Царя, Престолонаследника, Царското семейство и стройната и стегната храбра българска войска. Това съвпадение на тия две съдбоносни за страната ни събития – Освобождението на България и присъединяването ни към Тристранния пакт, се схваща и чувствува като ден, който ще донесе освобождението и на една нова и целокупна България. Присъствуваха освен българския генерален консул с персонала на консулството, главния кмет на Бреслау, коменданта на крепостта и много други видни лица.

Колкото до качеството на двата филма – те са добре познати в България и впечатлението, което оставиха на тукашното общество бе възможно най-доброто. На другия ден след като широката публика се научи от възторжените критики, излезли в вестниците, за тяхното представяне на немската сцена, постъпиха много запитвания дали ще бъде то повторено. От това може да се заключи големият интерес на немската публика към нашия народен бит, изразен така сполучливо с тия два чисто народни, български филма. Желателно е, и ще бъде от голяма полза за българското дело, да станат те достъпни и известни на широката публика в Германия, благодарение на тяхната навременност и издържаност във всяко отношение“.

И тази прожекция на „Парадът на Гергьовден“ (1940), проведена на 2 март 1941 г. в Бреслау, с която се отбелязва Освобождението на България (3 март 1878), бива свързана с актуална историческа дата, придобива (случайно или не) „особена тържественост, почти с символично значение“. На 20 януари 1941 г. българското правителство решава страната ни да се приобщи към Тристранния пакт, а на 1 март във виенския дворец „Белведере“ министър-председателят проф. Богдан Филов официално подписва протокола за присъединяването на България към този военно-политически съюз между Германия, Италия и Япония – събитие, оказало се наистина „съдбоносно за страната ни“!

„Те победиха“ е дело на частната инициатива, подхванато от Кирил Шишиджиев Нанов и завършено от Никола Русев – директор-стопанина на столичното кино „Славейков“ (според Васил Гендов). Създаването на „Парадът на Гергьовден“ е покровителствано от държавата – Министерството на войната. Инициалите на институцията – „М. В.“ – са изписани върху оригиналното заглавие на хроникално-документалната лента, което е „Тържества в столицата по случай Деня на храбростта 5–6/май 1940 г.“. Но титулните надписи, за съжаление, не посочват имената на създателите на този „цял филм, който продължава близо час“. Не правят това нито българските журналисти, „рецензирали“ творбата, нито колегите им, проследили нейния поход (рамо до рамо с „Те победиха“) през Германия.

Какво е общото между двата филма? По каква логика те са били подбрани да представят заедно (като тандем) „българската филмова индустрия“ в чужбина? Оператор и режисьор на игралната патриотична мелодрама е Йосип Новак, който поддържа и топла „целулоидна връзка“ с родния „генералитет“. За съществуването ѝ свидетелства отново „бащата на българското кино“ Васил Гендов, който в своите мемоари споделя: „След филма „Те победиха“ Йосип Новак бива ангажиран от Военното министерство за ръководител и оператор на филма „Златна Добруджа“, който поради един фатален случай се запалва в ръцете на Новак и при избухналия голям пожар само по една голяма слу­чайност той остава жив“.

За достоверността на допускането, че Йосип Новак има пръст в сътворяването на „Тържества в столицата по случай Деня на храбростта 5–6/май 1940 г.“, свидетелстват (макар и косвено) достигналите до наши дни няколко вестникарски материала. „Филмът сочи голям технически напредък. Може би остава още много малко, за да стигне до идеала“ – уверява рецензията на Екран в „Мир“. Той е издържан „във всяко отношение“ – приглася М. Митев в кореспонденцията си за „Слово“.

Нито едно споменато (или поне загатнато) име на кинаджия. Нито дума за Новак! И въпреки това – филмът е майсторски направен (близо до „идеала“), „чисто“ заснет, монтиран така, че да бъде съизмерим с вносните кинопрегледи (показващи „други [чужди] войски“) – като „сравнение­то ни поласка“ (защото е в полза на родното производство), „ясно“ озвучен, изпипан (затова и се появява на екрана с четиримесечно закъснение)… Той няма нищо общо с актуалната хроника, появила се непосредствено след събитието – кратка и не напълно издържана технически. Продължава „цял час“. И не на последно място – „сочи голям технически напредък“ (в сравнение с познатите до 1940 „екранизации“ на парада, или изобщо с дотогавашните военни кинохроники). Всички изброени компоненти могат да бъдат открити в предишните работи на Новак!

Йосип Новак едва ли е участвал директно (като оператор) в заснемането на кинохрониката. Но е много вероятно да е бил привлечен от Министерството на войната в довършването ѝ, да е отговарял за нейната „постпродукция“. Или като режисьор, известен с професионализма и прецизността си, или дори само като ръководител на монтажа – за да организира стройно (така както само той умее) заснетия от друг или други оператори филмов материал, за да превърне парчетата целулоидна лента ако не в художествено (макар че пропагандата също е изкуство, творенията ѝ също притежават естетическа стойност), то поне във въздействащо произведение.

1942: Фондация „Българско дело“

На 31 март 1941 г. е учредена (с нотариален акт № 189, том V, регистър 980) Фондация „Българско дело“. В рамките на тази пропагандна институция бива обособен отдел „Филми“, който започва същинска работа (производството на кинопрегледи и изработката на хроникално-документални ленти) през 1942 г. Обработката на заснетия материал се извършва във филмовата лаборатория на Йото Йотов, разтворила врати на бул. „Дондуков“ № 27 през 1938 г., като в нейното „организиране и оборудване“ вземат участие режисьорът Александър Вазов и споменатият Йосип Новак. Там (от 1941 до 1948) биват проявени, монтирани, озвучени и копирани всички кинопрегледи на фондацията, стотици кинохроники и десетина игрални филма.

В БНФ се съхранява кинопреглед № 43 от 1942 г., цялото времетраене на който (8 мин. 30 сек.) e посветено на Гергьовденският парад от същата година.

1943: Авторите

До кинопреглед от 1943 г., отразяващ тогавашния Ден на храбростта, не успях да се добера, ала ровейки се из документалното наследство на Фондация „Българско дело“, попаднах на информация, уверяваща, че през тази година Гергьовденският парад е бил заснет от операторите Асен Чобанов, Петър Юрицин и Георги Парлапанов, работили под управлението на кинорежисьора Борис Грежов – тогавашния творчески ръководител на кинохрониката на фондацията.