Политическо инженерство за литературно безсмъртие
II. СВЕТОВНАТА СЛАВА
ПЛАН
За чествуването в чужбина на 10 години от разстрела на Никола Йонков Вапцаров
I. Преводи и издания на стиховете на Вапцаров в чужбина
1. Да се осигури издаването на отделен сборник Вапцарови стихове на руски, украински, чешки, словашки, румънски, полски, френски, английски и немски езици. Срок до края на 1952 г.
2. Да се осигури превеждането на цикъл Вапцарови стихове на китайски, испански, сърбохърватски и албански.
3. Съюзът на българските писатели да направи подбор на Вапцарови стихове, които да бъдат изпратени с подстрочни преводи на квалифицирани преводачи в съответните страни; да изготви обяснителни бележки към стиховете, както и специална статия, която да запознава чужденците с Вапцаров (една за СССР и народнодемократичните страни и друга за капиталистическите страни). Подстрочните преводи да бъдат осигурени от КНИК и БТА с помощта на Съюза на българските писатели. Срокове (от деня на одобрението на този план): за подбора на стиховете – 10 дни; за подстрочни преводи и статията – 1 месец; за обяснителни бележки – 20 дни.
4. Министерството на външните работи да задължи дипломатическите ни представители в чужбина да влязат във връзка с издателства, редакции и прогресивни поети преводачи за осигуряване на мероприятията, указани в пункт 1 и 2. Срок 10 дни. Уреждането на въпросите за изданията в чужбина да се извърши съвместно от министерство на външните работи, КНИК и „Международна литература“.
5. КНИК и СБПисатели да изпратят (като се използват културните спогодби) по един български писател в СССР, Полша, Чехословакия, Румъния, Германската демократична република и Унгария, които да подпомогнат подготовката за преводите и чествуванията на Вапцаров. Срок 31 май.
II. Материали и издания на чужди езици, изготвени в България, за да популяризират делото на Вапцаров
1. Да бъдат издадени специални броеве за Вапцаров от Бюлетина на КНИК, списания „България“, „Свободная Болгария“, „Фри Бългерия“, „Ла Бюлгари Нювел“ и всички списания, които излизат на чужди езици у нас.
2. Издателство „Наука и изкуство“ да отпечата:
а) репродукции от портрета на Вапцаров от художника Ал. Стаменов с кратка биографична бележка на 4 езика (руски, английски, френски и немски). Срок 15 май т.г.
б) табло-изложба за Вапцаров на руски, английски и френски. Срок 31 май т.г.
3. Съюзът на българските писатели да изготви материали за Вапцаров за отпечатване в „Огоньок“, като отсега влезе по въпроса във връзка със Съюза на съветските писатели и уведоми Посолството ни в Москва за това.
4. Българският библиографски институт да изготви пълна библиография на Вапцаров, която да бъде отпечатана от издателство „Наука и изкуство“ на 4 езика (руски, английски, френски и немски).
5. Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина да изготви малки портативни фотоизложби за Вапцаров, които да разпрати по нашите представителства и на културните институти в чужбина, както и две по-големи фотоизложби за Прага и Париж.
6. Комитетът за кинематография да озвучи на руски и френски филмът „Песен за човека“, посветен на Вапцаров, като бъдат изготвени две копия с надписи на немски и английски.
7. Главната дирекция на радиоинформацията да подготви специална програма за Вапцаров в предаванията си на чужди езици.
III. Чествания на Вапцаров в чужбина
1. На първото заседание на Комисията за културни връзки при Световния съвет на мира Българският национален комитет за защита на мира да направи предложение за отреждане посмъртно международната премия за мира на Вапцаров, за която цел да бъде изпратен в комисията акад. Людмил Стоянов, член на Световния съвет за мир.
2. Съюзът на българските писатели да отправи предложение до писателските съюзи в приятелските страни за организиране чествания на Вапцаров и до прогресивните литературни вестници и списания в капиталистическите страни за поместване материали за Вапцаров.
3. Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина да влезе във връзка с дружествата за приятелство с България в чужбина за организиране чествания за Вапцаров.
4. БТА и М-твото на външните работи да осигурят проникването на колкото се може по-голям брой статии в чужбина за Вапцаров, като за целта бъдат заангажирани – чрез културните ни представители в чужбина – видни чужди писатели, общественици и др.
5. Съюзът на българските писатели да отправи предложение до писателските съюзи на народнодемократическите страни – писателите, които изпращат у нас по културните спогодби тази година, да проучат живота и творчеството на Вапцаров. От друга страна, всички наши писатели, които отиват в чужбина по културните спогодби тази година, да бъдат задължени от Съюза на писателите да изнесат доклади или беседи за Вапцаров.
6. Националният съвет за защита на мира, Съюзът на българските писатели и Министерството на външните работи да положат усилия за осигуряване участието на най-видни днешни поети и писатели в честването на Вапцаров, като те преведат негови стихове, напишат стихове, напишат статии или направят изказвания за Вапцаров (напр. Тихонов, Сурков, Елюар, Хикмет, Фаст, Неруда, Амаду и др.).
7. Във връзка с честването на Вапцаров у нас Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина, Комитетът за мир, съвместно със Съюза на българските писатели, да поканят у нас най-видни световни писатели и поети, като за целта направят предложение пред Министерския съвет най-късно до 15 април т.г.
8. Националният комитет за защита на мира да направи всичко възможно за популяризиране живота и творчеството на Вапцаров чрез Комисията за международни културни връзки при Световния съвет на мира.
IV. Материални средства
1. За осигуряване преводите, изданията, написване и поместване на статии в чужди вестници и списания, разноските се поемат от КНИК и М-вото на външните работи, като за целта бъде отпусната необходимата валута в размер на 2 000 000 лв., които да се вземат от запланираните лимити на двете ведомства за второто и третото тримесечие.
2. Комитетът за наука, изкуство и култура да поеме разходите по изпращане на наши писатели в чужбина във връзка с годишнината на Вапцаров.
3. КНИК, Националният комитет за защита на мира и Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина да поемат разходите по посрещане на гостите от чужбина, дошли във връзка с честването на Вапцаров.
1. Маймуни с трици да ловиш…
Ето как е преведен поетът на английски.
Осъществява го съпругът на Бригита Йосифова – една от най-активните кореспондентки на „Литературен фронт“ през соцепохата. Тя би трябвало да е много добре подготвен човек за специални задачи на Партията на една от териториите на враждебния световен империализъм – Кралство Великобритания.
Направих справка за нея: „Бригита Йосифова-Темпест, българска журналистка и писателка, е родена в с. Богьовци в бедно многодетно семейство. Кръстена е Снежана. Баща ѝ я продава на заможни софиянци, когато е на три години, и Снежана става Бригита. На своите осиновители – Йосиф и Марияна, Бригита винаги е гледала като на единствени и истински свои родители, които ѝ дават изключително образование. Учила е във Френския девически колеж „Свети Йосиф”, следвала е славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Дългогодишен кореспондент в Лондон и Москва на вестниците „Литературен фронт”, „Работническо дело”, „Труд”, „Отечествен фронт”, „Стандарт”. Живее и работи в Лондон. Съпруга е на английския журналист и преводач Питър Темпест. Книгите ѝ „Обещах да запомня – разговори с Петър Увалиев” (2012) и „Петър Увалиев. Изповеди” (2014) са посветени на многогодишната ѝ интелектуална дружба с Петър Увалиев. Тя е и първа носителка на отличието на името на Петър Увалиев“.
Последните факти от биографията ѝ, поне за мен, хвърлят сянка не толкова върху нея, колкото върху Увалиев. Нейната сянка е по-дебела и затова и по-видима. Макар да смята благодетелните си родители за истинските, кръвта вода не става: като мировъзрение остава вярна на продалите я. Произходът ѝ предопределя това, което предполагам, че е: заедно със съпруга си е вероятно да са двама от безчетните агенти на комунизма в капиталистическите страни, иждивенци на пратилите ги.
Какво е равнището на преводите на стиховете на Вапцаров от съпруга Питър Темпест можем да съдим по статията му в „Литературен фронт“, бр. 29 от 17 юли 1952 г. Сътворителят на делото – преводачът, сам си дава – макар и косвена – преценка за стореното от него – т.е. той е и авторът на статията.
(Случаят ми напомня разказаното от жена ми за директора на школата за подготовка на външнотъргоски кадри по времето на социализма: преди тържественото честване на юбилея си, директорът сам написва словото за себе си, а на юбилея го дава на председателя на профсъюза до го прочете от свое име; председателят чете, юбилярът/автор плаче от умиление не само за оказаната му висока чест, но най-вече за добрите думи на председателя на синдикатите!)
Ето някои по-характерни места от статията – самохвалебствен портрет-автопортрет: „Със същия ентусиазъм се увлякох и аз, когато преди две години за пръв път се запознах с поезията му и реших да превеждам неговите стихове на английски език. Тогава Вапцаров беше известен само по име в Англия на тесен кръг хора. Радостно е да се констатира, че сега Вапцаров е там не само добре познато име, но вече става поет на трудещите се, че и те също вече се гордеят с постиженията на българския поет-революционер“.
На тогава четящите, пък и сега, ако не бяха гореизложените факти, и през ум не би им минало, че никога Темпест не би така се ентусиализирал и че е толкова решителен, защото преди това е Решението на Политбюро на ЦК на БКП за щедро финансиране на превода. То и кога го превежда, кога го издава и кога пък става любим поет – при това на кого – на трудещите се: Решението е от 17 април („За целта да се издадат в превод на руски, английски, френски и немски езици (…) най-характерните стихове на Вапцаров, като руският и английският превод се издадат в отделни книжки“), а самохвалебствената му статия е от 17 юли същата година.
Тогавашната пропаганда, колкото и да е опитна, не се е досетила, че сама издава четата: насред статията е публикувана и корицата на книгата, а под нея е отбелязано, че е издание на КНИК – Комитета за наука изкуство и култура – т.е това е ведомствено издание, а не английско. Тъкмо тия издания се търкаляха залежали из посолствата и културните ни центрове по време на соцепохата, натрапени на чиновниците им, те се чудеха какво да ги правят и ги даряваха щедро, щеш не щеш. Сред записките си намерих преписана една бележка от наш дипломат за подобни издания: „ЗА ПРИВИЛИГЕРОВАНИТЕ АВТОРИ: Техния интерес застъпваше държавата. Тя възлагаше на наш специалист по чуждия език да работи скоростно, отпускаше сума във валута на някое задгранично издателство, което отпечатваше превода без възражения (нали всичко е било предплатено). Сетне – зная го от дипломатите ни, задължавани и да хоноруват три-четири рекламни рецензии в пресата там – въпросното издателство дори не се е стараело да разпространи книгата, кой ще му улови края!”.
Същата роля – натрапване на западните читатели избраните от властта за големи писатели, играеше списание „Обзор”, две десетилетия в него коли и беси Лиляна Стефанова (1967–1987 г.).
Който е работил като издател в условията на пазарно стопанство знае как трудно се свързват двата края; а ако ти дадат субсидия, как да не превеждаш, как да не го издадеш и как да не осигуриш рецензии? Ще го правиш и даже ще пееш.
Но то не е по-различно в същността си и след 1990 г.
В началото на 90-те, когато мнозинството от комунистите не бяха информирани за основаната партийна стратегия – политическата власт да се трансформира в икономическа, а подплашени, допускаха, че демократите ще постъпят с тях така, както те са постъпили след 9 септември 1944 с опонентите си, на „Патриарха“, близо до „Хан Крум“, срещнах хумориста Валентин Пламенов, софийско момче, на което скоро му бе свършил мандатът като директор на Българския културен център в Индия. Беше чел публикациите ми за Вапцаров в „Литературен форум“ и ми даде един неопровержим и подкрепящ тукашната ми теза аргумент: „За годишнината на Вапцаров от министерството на културата ми отпуснаха 5000 долара за превод на поезията му…“.
––––
Georgi Gospodinov
7 декември 2019 г.
„През 2007-а, в малкото, но смело британско издателство Smokestack Books по идея на поета и издател Andy Croft направихме това томче с избрани стихотворения на Вапцаров в нов превод. Беше хубава и доброволна работа заедно с Калина Филипова, Биляна Курташева и Евгения Панчева. По време на работата по тома прекрасната преводачка Калина Филипова загина при катастрофа. Нека си спомним и за нея днес.
А в един англоезичен блог преди години по повод тази книжка открих едни от най-хубавите думи, казани от млад човек. Had Bulgarian poet Nikola Vaptsarov (1909–1942) lived in America, a few generations later, he might have been a protest singer. Had he been a member of my circle in the 1980s, Vaptsarov would’ve formed a punk rock band… (Ако българският поет Никола Вапцаров беше живял в Америка няколко поколения по-късно, той може би щеше да бъде певец на протеста. Ако беше част от моя кръг през 80-те години, Вапцаров би формирал пънк-рок група).“
Такъв коментар подценява Вапцаров; или на Господинов му се струва, че го прави вечно млад, сиреч – актуален. Но възрастта на протестърството е юношеството, а ако до 33 си юноша – то това е замразен инфантилизъм…
Но Господинов знае повече, отдавна е гражданин на света – и като физическо, и като словесно присъствие.
А аз, като вкоренясал в родината, допускам, че книгата е била дотирана.
08.12.2020
––––
Ние все още не искаме да слезем на земята и да погледнем реалността в очите.
––––
Защо разрешиха истината?
Защото малцина се интересуват от нея.
Комай е излишно да питам дали не се повтарят времената? Ето: да се върнем от 2007 във времето на Темпест: „В тихия университетски град Кембридж, крепост на закостенели реакционни възгледи, на самоцелно изкуство, възпитал поколения в дух на враждебност и високомерие към народа, група смели прогресивни млади поети, които искат да приближат поезията до народа, да пишат борчески стихове в духа на великия Шели, редовно издават евтин многотиражен циклостилен лист със стихове. Прегледах внимателно този лист и видях как те трудно търсят езика на народа, не говорят с пълен глас. Изпратих им стихове на Вапцаров. Много скоро получих брой с „Вяра“, поместено на първата страница, и писмо, в което молеха да изпратя още стихове на българския поет“.
А ето и втори случай на Вапцаровите почитатели, описани пак от Темпест: „В Лондон, в една тясна натрупана с книги стаичка близо до могъщия Сити, Съюзът на комунистическата младеж издава седмичния си орган Чалъндж, гласа на младежта, на всички, които искат да живеят, да се учат, да обичат и работят в мирна Англия. През февруари тази година получих от редакцията писмо: „Сърдечно благодарим. Непременно ще публикуваме „Кино“ в идващия брой! И в превод тази поема е абсолютно великолепие…“
Дори не става ясно публикувано ли е.
И още един читател-почитател: „И от Северна Англия, от Манчестър, мрачния индустриален център (…) ми пише инвалидът от войната Джак Бърнщайн, който от дълги години е ръководител на комунистическата младеж в този район: „Досега – пише той – единственият поет, който ми е грабнал сърцето, е Маяковски. Сега вече трябва да прибавя и Вапцаров! Веднага се чувства, че самият той действително е работил в завод…“ (и трите откъса са от статията на Темпест за преводите му в „Литературен фронт“, бр. 29, 17 юли 1952 г.)
Та тъй с читателите ценители, на които се крепи световната известност на Вапцаров – все от най-маргиналните среди на обществото. Среди, дотирани от СССР – с все синдикатите си, съюзите си, вестниците си, а даже и циклостилните си издания…
Явно смелите и прогресивни млади поети на всяко време не свършват, а са във всяко време! Времената се сменят, а с това и прогресивният идеал, но носителите му са от един и същ сой. Така че тия от протестите, дори да са десни, пак са леви. И това не е случайна идентификация: „Вапцаров, пише Господинов, би следвало да бъде четен преди всичко в контекста на европейската лява и либерална култура. Тук е мястото да отбележим, че към тази култура принадлежи и съвременният британски поет Анди Крофт, чиито приноси като инициатор на проекта и англоезичен поетически редактор на новите преводи са упоменати в благодарствена бележка към предговора на „Kino“. (Искра Николова, „Kino: Вапцаров на английски“, в. „Култура“, Брой 9 (2757), 07 март 2008).
Колко познато, нали…
Старият танц продължава с нови играчи!
––––
На 03.12.2024 г. д-р Анжела Димчева съобщава във в. „Труд“: „Ново издание със стихове почита паметта на Вапцаров“.
Кое е новото?
Ами пак старото: превод на английски език Питър Франсоа Темпест. Димчева допълва: „билингва: български/английски език“, а за Темпест: „Известният в близкото минало журналист и преводач“. За нея 1952 г. е близко минало (а може би по-точно е да се каже – вечно настояще). Дори и след 72 години – виж: Никола Вапцаров, „Ще те целуна и ще си отида“ – 115 години от рождението на поета. Избрани стихотворения, изд. „Български писател“. С., 2024.
––––
Моделът е стар като света: това, което СССР поддържа с насилие вътре – цъфтящия социализъм, навън същият СССР пропагандира с яко доларово финансиране.
Но то и не всякога са нужни пари: „Пропагандата е единствената дейност, в която комунистите нямат съперници. Левите интелектуалци не желаят да знаят обективната истина; те не искат илюзиите им да се разколебаят. Те са завладени от романтиката и вълненията на каузата и малко от тях имат твърдата решителност на Оруел да понесат абсолютните стандарти на морала“. – стр. 276. Пак Пол Джонсън от същата книга.
2. Насила хубост…
Днес Никола Вапцаров може да се чете на 72 езика. На него са кръстени 90 училища у нас и десетки просветни дружества по света.
Днес Никола Вапцаров продължава да е единственият българин, носител на международната награда за мир. Получи я неговата майка Елена на 2 декември 1953 г. Малка подробност е, че за това престижно отличие големият ни поет е бил предложен от други държави, а не и от родината си.
Мая Вапцарова
*
… Ще ви се наложи да прочетете поне част от натрупаната книжнина около делото и живота на Вапцаров (а такава има и в чужбина, и то създадена от утвърдени българисти и слависти, от талантливи преводачи, автори на предговори).
Магдалена Шишкова, „Отворено писмо“ по повод поредицата „Третият разстрел“ от директора на „Литературен форум“ Марин Георгиев, в. „Култура“, 4.12.1992 г.
*
С разпадане на социалистическия лагер вече не може да се оказва държавен натиск на идейната и политическата солидарност Вапцаров да бъде честван и превеждан, много от вапцароведите в чужбина просто изчезват, защото вече няма и хранилка за това, финансирана от България. Чуждестранното вапцарознание се разпада от само себе си, стопява се.
1994 г., месец април, най-неочаквано изкарах 12 дни във Финландия. Заслугата е на поета и преводач Тармо Манелиус. Тогава нагазих и в европейския модел за гостуване в чужда страна: там няма командировъчни – просто си изкарваш парите: изнасяш лекции и ти плащат. И ето ме и мен в Хелзинкския университет, Катедрата по славистика, ще говоря за Вапцаров. Преразказах основното, незнайно дотогава не само у нас, но и там, от биографията на Вапцаров: военноконспиративната организация под контрола на НКВД, следствието, показанията на Вапцаров, присъдата…
Когато приключих, ръководителят на катедрата обобщи: „Чак сега си обясних защо почти всяко негово стихотворение е така плакатно и накрая почти винаги агитационно“.
Та тъъъъй… Има значи някаква връзка между живот и творчество, между дело и слово…
В интервю от 28.12.2020 г. Михаел Мартенс („Колко е трудно да интервюираш Б. Борисов“, в. „Дневник“) казва: „Германците знаят много малко за Гърция и още по-малко за България или Литва. Повечето не знаят много дори за непосредствените си съседи на изток. Като цяло вярвам, че много повече поляци могат да отговорят кой е Йохан Волфганг Гьоте, отколкото са германците, които могат да свържат с нещо името на Адам Мицкевич. За Христо Ботев да не говорим“.
За какъв Вапцаров става дума, за какви преводи на 90 езика, когато Ботев не знаят… Те Ботев не знаят, до Вапцаров ще стигнат (става дума за т.нар. обикновен човек, поне със средно образование.)
Ех, тия пропагандни български мерки…
Нека си припомним пак колко струват на държавата ни в 1952 г. само преводите и изданията на Вапцаров в чужбина: „За осигуряване преводите, изданията, написване и поместване на статии в чужди вестници и списания разноските се поемат от КНИК и М-вото на външните работи, като за целта ще бъде отпусната необходимата валута в размер на 2 000 000 лв., които да се вземат от запланираните лимити на двете ведомства за второто и третото тримесечие“.
Какъв е резултатът?
През 90-те години така се извъртяха нещата, че се запознах и, смея да кажа, сприятелих с преводача на „Фауст“ Димитър Статков, през 1966 г. той става носител на наградата Хердер за превода си, емигрирал, пак в 1966 г., във ФР Германия и поради това е обявен за невъзвращенец, а като възмездяваща санкция преводът на „Фауст“, по който учехме в средното училище, бе изхвърлен от употреба, потулен, низвергнат. Статков написа рецензия за книгата ми „Третият разстрел“ и покрай нея получих доста писма от него, сред които и това:
Бохум, 23.11.95
Драга госпожа Георгиева!
Драги господин Георгиев!
Изпращам списанието „Остойропа“ с рецензията – както казах при разговора ни по телефона: бях приятно изненадан, когато получих броя. Бях очаквал рецензията да излезе през декември или януари. Радвам се, че по този начин въпросът получава известност и тук – при всички мои разговори с познати, които би трябвало да „знаят“ (слависти или специалисти по източноевропейски въпроси), установявам все едно и също: че не са чули нищо, дори името на Вапцаров не им е известно…
С най-добри поздрави
(подпис)
Не го знаят! И то не среднообразованите – специалистите слависти не го знаят!
Следва
