Политическо инженерство за литературно безсмъртие 

Хората хвалят, което им кажат.
Платон

Пропагандата е единствената дейност, в която комунистите нямат съперници.
Пол Джонсън, „Съвременността. Светът от 20-те до 90-те“, стр. 274

I. НАЧАЛОТО

1.

У нас още от социализма и повече от 30 години след него с най-лека ръка се раздават най-трудно постижимите качества в поведението и творчеството на човека: герой, велик, гениален, безсмъртен!

2.

„Когато в 1940 година излезе малката книжка „Моторни песни“, Никола Вапцаров ми даде два екземпляра от нея с автограф за Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев с молба да им ги предам. Вечерта в пивница „Шефка“ на ул. „Солун“ (сега „Васил Коларов“) аз се срещнах с тях и им предадох книжките. Казах им няколко думи за автора и стиховете му, като за потвърждение им прочетох едно от „пиринските“ стихотворения на поета. Фурнаджиев замълча, само скептично се усмихна.“ (Младен Исаев, стр. 428–429, „Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев в спомените на съвременниците си“, БП, 1976)

––––

На кого е в ущърб този спомен: на Фурнаджиев, неоценил Вапцаров, или на Вапцаров, „оценен“ от Фурнаджиев?!
А дали усмивката на Фурнаджиев не съвпада с истинското мнение на Исаев за поезията на Вапцаров…
Знае само Младен Исаев…

3.

„… Караславов занесъл стиховете на Вапцаров на Георги Цанев с предложение да бъдат отпечатани в „Изкуство и критика”. Цанев ги прочел и ги върнал на Караславов с думите: „Кажи на това момче, че от него поет няма да стане. 28.11.1989” (Петър Динеков, „Записки от прехода”, 2020 г., стр. 44).
Ако се съди по рецензиите на Георги Цанев през 30-те години на миналия век, той е разбирал от поезия – например статиите му за Далчев, Фурнаджиев, Разцветников, както и публикуването в списанието му на млади тогавашни поети като Александър Вутимски, Валери Петров (поемата му „Палечко”), Александър Геров, Радой Ралин, Блага Димитрова, Богомил Райнов…
Няма как да не се запиташ: как е втасвало в нощвите на времето тестото на Вапцаровата поезия, как е набъбвало, че да се опече хлябът, нахранил всички?
Как от това момче поет не става е станал Най-големият поет?

4.

Из първата Рецензия за „Моторни песни”, 1940 г., Александър Муратов

„Преди всичко трябва да кажа – нямам задача да правя „критика” на книгата. Искам да отбележа нейното излизане като отрадно явление в нашата лирика. (…)
Песните, посветени на човешкото всекидневие, са по-многобройни и по-задушевни от другите. В тях личи жизненият опит, авторът говори за фабриката, за своя другар по работа и за своята обич, както би говорил някой съзнателен работник.
Затова стиховете му като „Спомен”, „Двубой”, „Вяра” и „Любовна”, което е слабо за творческите възможности на Йонкова, са пропити с искрен и естествен лиризъм и звучат като истински изповеди. (…) В песните за родината е изразена дълбоката мъка по родната земя и нейната робска участ („Земя” и „Родината”) , а в „Песен” е прославено геройството на погиналите за свободата ѝ. (…)
Но „Земя” и „Ел-Тепска” ни се струват с недостатъчно силен край, а „Имам си родина” и отчасти „Хайдушка” са слаби като стихотворения за Йонкова.
(Трябва да кажа, че много ми допадна третия дял, посветен изцяло на днешна Испания. Той наистина е тревожен отглас от Гражданската война и може би най-навременен от гледна точка на времето. Поетът пише за борбата на испанския народ, както би писал за своя народ. ) (…)
Все пак и различни да са мотивите, стихотворенията в „Моторни песни” се налагат като цялостна художествена идея: обединителното звено в тях е реалистичният поглед на автора, новият подход към темите и новият начин на изказ и средства, с които си служи. (…)
В стилово отношение и художествени похвати Никола Йонков е може би единствен от младите, който се стреми да внесе в поезията наред с темите от всекидневния обществен живот и обикновената работническа реч. Успехът му в това направление е не само добър, но бих казал, завиден и поучителен.
Тук именно трябва да се дирят следи от влияние от Маяковски, което най-много може да бъде в чупенето на стиха, влияние, ако не пряко, то косвено, а не сюрреалистичните недомислия на упоритите стихофабриканти.
На някои места в песните на Никола Йонков разсъдъчният елемент е доста силен („Песен за човека”) и има излишна риторика, която спъва правилния развой на чувството. Има също изтъркани образи като „звездни полилеи” и несполучливи обрати на речта, като „мрак се в ъглите таи”. Добрите страни на книгата читателят сам ще открие. Те по-хубаво биха говорили и от най-добрата „критика”. Препоръчваме книгата от все сърце”.

5.

Това е най-професионалният отзив за „Моторни песни“ до 1944 г.
Причината да не е оценен своевременно поетът, забележете – Йонков, а не Вапцаров, не е в рецензентите.
Въпросът е как с времето недостатъците се превръщат в качества, а липсите – в предимство.
А има и друго: я се опитайте днес, както някога Муратов, да намерите кусур на поезията на Вапцаров, та да видим дали място ще си намерите…

6.

Новото литературно присъствие на Йонков (Вапцаров) след т.нар. народна победа започва от доста нисък старт:
Неделя, 10 ІX. (1944)
„Следобед Радио София предава час за войника. Този път часът се оказа за въстаника. Репортаж за Смирненски и Никола Йонков“ (Борис Делчев, „Дневник“, изд. „Народна култура“, 1995).
„Няколко години преди Девети септември бях напуснал по лични причини списанието, в което сътрудничех, бях се поизолирал от литературните среди, повече четях и неприятно се изненадах по Девети, като узнах че съществувал Отечествен фронт, в който са участвали кой повече, кой по-малко и писатели, че е имало и разстрелян такъв талантлив поет като Вапцаров, на когото аз едва сега чувах името.“
Илия Волен, „Къде бях по девети“, 1969 г. (Илия Волен, „Вникване“, „Литературен форум“, 2005, стр. 231–232).
„Но Смирненски, Вапцаров – това са важни фигури. Срамота е да обръщате внимание на Йордан Стубел, нищо нямам против него, добър стихоплетец, жив и здрав да ни е. Но Смирненски, Вапцаров това е национална история, това е светът, всемирът, ако щете.
– Не ги знаех, бре момче, не ги знаех. Аз не общувах с партийните среди, пък там, както съм чувал, не всички са ги знаели. А и тези, които е трябвало да ги популяризират чрез пресата и литературни конференции, не особено качествено са го правили. Ето, едва преди месец разгърнах статията на Георги Бакалов за Смирненски. Ами той направо му изрежда работите, негови са само полетата, разделящи една творба от друга. Никакъв анализ, никаква оценка. Едни възклицания с по няколко удивителни. Това ли е мащабното явление Хр. Смирненски, за пропуска на което какъв не ме нарекоха и какъв ли бой не изядох.
– До, но те имат издадени стихосбирки – „Да бъде ден“ на Смирненски, „Моторни песни“ на Вапцаров. И илюстрациите на подвързиите – представителни, сякаш говорящи. Дори само в професионално отношение един критик, още повече такъв като вас, има някакво задължение да ги отрази. 
– Чувате ли се какво говорите? Та тия стихосбирки са печатани в съвсем малки тиражи. За приятели, близки, идейни и партийни сподвижници. И толкоз.
– Достатъчно, да са известни.
– Но сега, момче, сега.“
Из „Спомен на проф. Лазар Цветков Лалев за един разговор с Владимир Василев, записан на 17.07.2017“ (Евелина Белчева, „Златорожката връзка“, ИК „Гутенберг“ 2017, стр. 303–304).

7.

Нещо, което десетилетия е утвърждавано като сакрално, трудно може да бъде възприето като реално.
А такава е била реалността – малко преди 9.9.1944 и малко след.

8.

Герой (и гений) по поръчка – това е заглавието, което избрах още в 1992 година на встъпителната глава, която не успях да напиша. Може би тя щеше да въведе повече яснота за заглавието на книгата, да направи мек преход от утвърденото старо и неизвестното ново. Но не разполагах с време, реших да я отложа, защото трябваше да се справя/проуча, а и да цитирам част от многото, при това неизвестни и за пръв път, факти, а това е работа трудоемка и неприятна. Каквато ми е и сега. През годините много пъти започвам и все отлагам този текст.
(Днес се питам – не е ли по-вярно заглавието му да е „Герой (и гений) по неволя“? Още повече че част от Вапцаровата неволя стана и моя.)
Ето какво съм нахвърлял за начало на тази несъстояла се тогава глава: „След като през лятото на 1992 г. бях проучил в основни линии дело 552/42, през отпуската, в Банско, месец август, сметнах, че не е честно, ако хвърля бомбата само с неизвестното за Вапцаров, а е редно да прочета и познатото – спомените за него, писани след 09.09.1944 г. В една тетрадка, чиито страници разделих на две, по теми, отбелязвах какви са фактите от следственото дело и какви – в спомените. Това обогати сюжета и дори вкара нов сюжет, създаде ми богат контекст в търсене на основната цел на книгата. Много от главите ми бяха ясни, завършени тематично, имаха си и заглавия. Нямах само заглавието на цялата книга, макар да бях стигнал до главното – разобличаването на утвърдения мит за Вапцаров. Сякаш трябваше да отлюспя целия героичен шлак по бронзовия му паметник и да го сведа до естествените човешки пропорции, за да покажа трагедията на един български поет и човек. В себе си врях и кипях и не можех да изпълня един от съветите на Хемингуей, които бях прочел като юноша в сп. „Младеж“, изрезката от които пазя и до днес. Съветът беше: Мълчете, думите убиват творческия дух.
В едно новоизлюпено кафене на левия тротоар по ул. Ангел Кънчев, ако вървиш към Патриарх Евтимий – малко преди Хан Аспарух  (няма и десет метра до последната квартира на поета, в която е арестуван и от която е отведен в полицията), седим с Иван Цанев. Разказвам с какво съм се сблъскал, четейки делото, споделих идеята на книгата, проверявах версиите си, опипвах терена, за да разбера как би реагирал читателят професионалист. Стигнах и до затруднението ми да намеря заглавие.  Слушайки ме, Иван каза, че в него трябва да е някоя от ключовите думи на Вапцаровата поезия и съдба и след малко я намери – разстрел. И наистина, тя не само слага точка на живота му, с нея не само започва стих от последното му стихотворение: „Разстрел и след разстрела – червей…“, но и слага начало на втория му живот.
Тутакси прибавих и определението – Третият. Не на поета, а на фалшификациите, на лъжите за него. Моят „разстрел“ трябваше да стане чистилището, подир което ще изплува чистият му лик.”
По мое време – 16 юли 1992, когато запрелиствах дело 585/42, необяснимо защо, то започваше с
ПРОТОКОЛ „А“ №60
НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП ОТ 17 АПРИЛ 1952

9.

(Случайно ли във фототипното издание Мая и Никола Н. Вапцаров си затварят очите за този встъпителен архив?! Както и всички, които след мен проучваха делото и за поредния „за пръв път“ публикуваха показанията на поета.)
И до днес първоизточникът на показанията никой не цитира, но преписва дословно. Откъде? Ами от „Третият разстрел”, разбира се. Но стиска ли им да го споменат. Нали ще се дискредитират – книгата е демонизирана, защо да си турят беля на главата…

10.

Срещал съм мнение, че Вапцаров като поет е „издигнат на въоръжение от читателите, от новите слоеве на обществото“. Не знам доколко е така, или ако е така, то е донякъде.
По-скоро вярното е формулираното от Борис Делчев: „Твърдението, че поезията на Вапцаров преди победата е била много популярна, е из областта на легендите…“ (27.03.1977).

Marko Ganchev (…)
дата: 31.03.2020, 12:59
до: Marin Georgiev (litforum@abv.bg)

Не зная какво да ти кажа относно тая мизерна романтика или романтична мизерия, което е едно и също. Сигурното е само, че Багряна си остава Багряна и при двете съпоставки. Мисля, че не съм имал случай да ти кажа относно случая Вапцаров някое познание като значително по-възрастен от тебе. В първите години след девети септември той не бе наложен официално, а от наивната вяра на тогавашната идеалистична младеж по агитки и вечеринки, че наистина е настъпила нова духовна ера. В училище не само за Вапцаров не се знаеше, но и Смирненски не го признаваха за пролетарски поет, за разлика от Полянов, когато и Карнобат се казваше Поляновград. Гимназията аз карах по тодорпавловската утилитарна естетика. После са се сетили.
Работата е, че при Вапцаров и реториката е автентична, докато при много други метафорите са предумишлени. Трагедията може би на всички ни е, че епохите изтичат с неимоверна скорост. Той е вярвал в един модел за спасението на друго време. Отдавна и времето, и моделът ги няма. Ами да вземем дори само реалиите на битово равнище – някога мислех, че стихотворението му „Кино“ ще остане, но после, след като и ние от средната класа срещахме любимите си с лимузини, се разколебах…
Затова Еклесиаста надживява всички ни… Амин.

11.

Ето колко са изданията на Вапцаров преди навършване на 10 години от разстрела му – кръгла годишнина, в която държавата най-после се впряга да му даде признание, слава и безсмъртие, а и да го масовизира.

1945 – не
1946 – 1 книга
1947 – 1 книга (2 за него)
1948 – 1 книга (1 за него)
1949 – 1 книга
1950 – 1 книга
1951 – не

А по-конкретно:
Избрани стихотворения, Никола Йонков Вапцаров; предг., ред. Христо Радевски. БРП [к], 1946;
Влак: Поема за деца, Никола Йонков Вапцаров; рис. Илия Петров. БРП [к].  
(2 за него)
Сборник Никола Йонков Вапцаров: Статии, спомени, стихотворения (състав. Младен Младенов Исаев. КНК, 1947;
От Теодор Траянов до Никола Вапцаров: (Лит. характеристика) Малчо Николов. Държ. к-во Хемус, 1947;
Избрани стихотворения (Никола Йонков Вапцаров; предг., ред. Христо Радевски. БРП [к], 1948;
Поема за Вапцаров, Младен Младенов Исаев. Нар. младеж, 1948;
Пролет: Стихове за юноши / Никола Йонков Вапцаров; подб. Васил Акьов; рис. Симеон Халачев. Детиздат, 1949;
Избрани стихотворения / Никола Йонков Вапцаров; Под ред. на Борис Делчев, Николай Шмиргела; Ил. Стоян Сотиров. БКП, 1950.

До 1952 г. стиховете на Вапцаров имат общо 5 (пет) издания. Като извадим стихотворенията му за деца – излиза че са ТРИ.
ТРИ за десет години!?
Но да си дойдем на думата, да дойдем на Рубикона, чието прегазване прави Вапцаров герой и… световен поет.
(Добре би било второто да е така, ама не е…)

12.

„После са се сетили…“ (Марко Ганчев)
Какво ли са се сетили?
Че след като са използвали живота му, за да дойдат на власт, сега могат да използват разстрела му за утвърждаването ѝ.
Почти е познал поетът: другарите му са го прежалили, но… не са го забравили.
Употребят ли те приживе, няма как да не те употребят и след това…
Рубиконът е 1952 г., десет години от разстрела на Вапцаров, решението на Политбюро на ЦК на БКП от 17 април. На заседанието се разглеждат редица въпроси, включително и кадрови, но в III раздел е тъкмо отбелязване на 10 години от разстрелването на поета, както най-често го пише в документите.

Ето го:

I. По случай 10 години от разстрела на поета-революционер Никола Йонков Вапцаров да се организира широко чествуване у нас и в чужбина на неговия героичен живот и творчество.
За организиране и провеждане на чествуването да се създаде комитет с представители на различните обществено-политически и културни организации и институти.
II. За всенародното тържествено чествуване на поета-революционер Никола Йонков Вапцаров в страната:
1. От 20 до 31 юли в цялата страна да се проведат събрания с доклади за творчеството и революционната дейност на Никола Йонков Вапцаров. За докладчици в някои градове и села да се изпратят видни наши общественици, хора на изкуството и културата.
В София да се проведе на 23 юли тържествено събрание в Народния театър с доклад за делото на Вапцаров от др. Христо Радевски.
2. Комитетът по чествуването на Вапцаров да покани у нас за чествуването видни писатели от Съветския съюз и народно-демократичните страни и някои известни прогресивни писатели от капиталистическите страни.
3. Главната дирекция на радиоинформацията, централният и местен печат да популяризират широко творчеството и революционната дейност на Вапцаров. Вестник „Литературен фронт“ и списание „Септември“ да посветят специални броеве на неговата годишнина.
4. Комитетът за кинематография да изработи и пусне на екраните в страната филма за Вапцаров – „Песен за човека“ до края на първото тримесечие на 1953 година.
5. Книгоиздателството „Български писател „да издаде до края на 1952 година пълно събрание на съчиненията на Вапцаров, а Литературният институт при Българската академия на науките да издаде архивни материали за живота и делото му.
6. Съюзът на българските писатели да организира написването биография на Вапцаров до края на 1952 година.
7. Книгоиздателство „Наука и изкуство“ да пусне в масов тираж малки портрети на Вапцаров (формат пощенски картички) и големи стенни портрети.
8. Министерството на пощите, телеграфите и телефоните да издаде пощенски марки с лика на Вапцаров.
9. Комитетът за наука, изкуство и култура да обяви конкурс за нарисуване портрет на Вапцаров.
10. Да се издигне паметник на Вапцаров в София и в родния му град Банско до края на 1953 година. Комитетът за наука, изкуство и култура да обяви конкурс за изработване на паметниците.
11. Съюзът на българските композитори да организира написването на музика на Вапцарови текстове и на текстове за Вапцаров.
12. Комитетът за наука, изкуство и култура да учреди стипендия на името на Вапцаров за следване на българска литература в Софийския държавен университет.
13. Българската академия на науките да организира сесия за Вапцаров.
14. Министерството на народната просвета и Комитетът за наука, изкуство и култура да организират изнасянето на беседи за Вапцаров в учебните заведения преди завършване на учебната година.
15. ЦК на ДСНМ да организира през лятото изнасянето на беседи и литературни четения за Вапцаров в пионерските лагери и младежките почивни станции.
16. Комитетът за наука, изкуство и култура да откупи родната къща на Вапцаров в гр. Банско и уреди музей.
17. СГНС на депутатите на трудещите се да откупи апартамента на ул. „Аспарух“ и ул. „Ангел Кънчев“, където е живял Вапцаров и да уреди в него музей „Н. Й. Вапцаров“.
18. Да се преименува едно селище в страната на името на Вапцаров.
19. Софийският градски народен съвет на депутатите на трудещите се да преименува една от столичните улици на името на Н. Й. Вапцаров.
20 Съюзът на народните читалища да наименува едно народно читалище на името на Никола Йонков Вапцаров.
III. За широко популяризиране живота и творчеството на поета-революционер Никола Йонков Вапцаров в чужбина:
1. Комитетът за наука, изкуство и култура, Министерството на външните работи, Българската телеграфна агенция, Съюзът на Българските писатели, Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина и ДТП „Печатни произведения“ да проведат следните мероприятия:
а/ Да осигурят до края на 1952 година издаването на сборник стихове на Н. Вапцаров на руски, украински, чешки, словашки, румънски, полски, френски, английски и немски езици.
б/ Да осигурят издаването и разпространението на статии за Вапцаров и на цикъл или отделни негови стихове на китайски, албански, испански, сърбохърватски, турски и гръцки езици.
в/ Да предложат на писателските съюзи в СССР, Полша, Чехословакия, Румъния, Унгария, Албания и Германската демократична република, на дружествата за приятелство с България и прогресивните литературни вестници и списания в капиталистическите страни за организиране чествуване на Вапцаров.
За подпомагане организирането и провеждането на чествуванията в СССР и страните с народна демокрация да се изпратят наши писатели.
г/ Да осигурят статии и други материали за Вапцаров и качествени преводи на Вапцарови произведения за съветския печат, печата в народнодемократичните страни и прогресивния печат в капиталистическите страни, като за целта бъдат заангажирани както наши, така също и чуждестранни видни писатели и общественици.
д/ Да посветят на живота и творчеството на Вапцаров отделни броеве на списанията и вестниците, излизащи у нас на чужди езици.
е/ Да осигурят издаването и разпространението в чужбина на фотоматериали за Вапцаров и портрет на Вапцаров с кратка биографична бележка на руски, английски, френски и немски езици.
2. Главната дирекция на радиоинформацията в предаванията си на чужди езици да популяризира делото на Вапцаров.
3. Българският библиографски институт да изготви пълна библиография на Вапцаров, която да бъде отпечатана на руски, английски, френски и немски езици.
4. Националният комитет за защита на мира да направи предложение пред Комисията за международни културни връзки при Световния съвет на мира за даване посмъртно международна Премия на мира на Вапцаров.
За целта да се издадат в превод на руски, английски, френски и немски езици и представят на комисията:
а/ Сборник статии на видни наши общественици за живота и делото на Вапцаров.
б/ Най-характерните стихове на Вапцаров, като руският и английският превод се издадат в отделни книжки.
Определя за делегат академик Людмил Стоянов, който от името на Националния комитет за защита на мира да направи предложение пред комисията за международни културни връзки при Световния съвет на мира за даване на международна премия на мира на Н. Вапцаров.
Разноските по честването годишнината на Вапцаров да се поемат от съответните организации и институти.
Възлага изпълнението на настоящето решение на другарите Рубен Леви, Катя Аврамова и Христо Радевски.

Когато Партията застане зад гърба ти, държавата ти става меценат!
Кой е практическият узаконител на това решение?
Все още национално неизвестният, стаил се в гънките на партийната йерархия, бъдещ ръководител на партията и държавата.

13.

Всички се питат какво би станало с Вапцаров и поезията му, ако бе оцелял след 1944 г., но никой не се пита какво би станало с него и нея, ако не бе дошъл 9 септември?

Следва