„Можеш да седнеш с нас“, изложба на Десислава Костадинова в галерия „София прес“, до 3 април 2026 г.
На пръв поглед картините на Десислава Костадинова изглеждат тихи. В тях времето забавя ход и носи сдържаност. Художничката рисува обикновени предмети, извадени от делника. В привидната простота, в достъпността на изобразеното се крие истинската му сила. Зад вещите са скрити теми, които засягат и вълнуват всички ни: различието, нуждата от принадлежност, напрежението между близост и дистанция, краха на общуването. В изложбата са събрани творби от различни периоди – преобладават натюрморти (обекти композиции), два портрета, един пейзаж композиция. Десислава Костадинова е лаконична в изказа си. Като подбира един или няколко обекта (растения, плодове, сухи листа), тя не разказва истории, а ги кодира в заглавията. Така предметите получават различна смислова плътност. А зрителят е поканен да направи свое тълкувание и най-вече да го сподели.
Десислава Костадинова дефинира изложбата като търсене на единение, съпричастност и съпреживяване. Един от ключовете към откриването на нейното послание е начинът, по който обектите в картините „говорят“. Лишени от контекста си, те се превърнати в носители на чувства, преживявания, човешки състояния. Няма фигури, няма действие, но има усещане за присъствие – сякаш нещо току-що се е случило или предстои да се случи. Очакването се преплита с любопитството, а платната се превръщат в пространства за интерпретация. Липсата на директна наративност пренасочва вниманието към метафоричния потенциал на вещите. Посоката се дава от заглавията. Така кестените, есенните листа, лимоните, пъстрите тикви, щипките, цигарените кутии носят елемент на игра, социален коментар, лична болка, съпоставка между естественото и парадоксалното.
Цялостното взаимодействие на експозицията с публиката се предопределя и от акцента върху текстурата и материалната убедителност на изобразеното. Костадинова е от онези млади автори, които не просто могат да рисуват, а твърдо застават зад същностната сила на това умение. Тук става въпрос не просто за демонстрация на техническо майсторство, а за съзнателна стратегия. Текстурата и цветът са пределно изявени. Плътността прави предметите тежки, „натоварени“, значими. А платната, макар и малки, са изключително концентрирани като въздействие. Важен аспект при възприемането на изложбата е как платната съществуват заедно в пространството. Понякога те изглеждат близки, почти свързани; друг път са напълно изолирани. Именно в тези съотношения, в специфичното групиране и сепариране се разгръща голямата тема на изложбата: как съжителстваме, как се разделяме, как се опитваме да бъдем заедно. Така композицията на експозицията се превръща в своеобразна карта на състоянията, които са визуализирани с отделните картини.
Десислава Костадинова не разчита на големия формат. Картините ѝ не „крещят“ с присъствие, а доказват, че дори най-обикновеният предмет може да носи сложен смисъл. Живописта ѝ е едновременно тиха и категорична. Владеенето на формата поставя художничката сред младите автори, които реабилитират живописното умение като ценност.
