Начало Идеи Гледна точка Глобалисткият патент
Гледна точка

Глобалисткият патент

2567
В. Фридман, „Врагът иска да превземе Москва“, 1919 г.

Пожарът в Лос Анджелис е умишлен… заловен е подпалвачът! На подобни сензационни публикации можем да попаднем в много медии, които наричаме жълти, кафяви и пр. Можем да го прочетем и в едно издание, което, въпреки че е изписано с жълт цвят, кръвно ще се обиди, ако бъде наречено жълто. Няма да му споменавам името. Твърдението е направено в редакционен коментар – тоест може да бъде прието като негова официална позиция, както и на съюза, който го издава. Сензацията е многопланова и многопластова. Авторката назовава и причината за умишления пожар – да бъдат откраднати харизматичните български златни съкровища, изложени в Музея „Гети“.

Публикацията е препечатана в много други издания, което е свидетелство за „непреходния ѝ блясък“ според квалификацията на едно от тях. Там я открих и аз.
Най-общо патосът на редакционния коментар е, че Панагюрското, Вълчитрънското и Рогозенското съкровища, заедно с бронзовата глава на тракийския владетел Севт ІІІ, най-безотговорно са изпратени в музея „Гети“ в Лос Анджелис и „нашите национални богатства са изнесени, за да не се върнат никога вече“. Сиреч, ако не беше подпален пожарът, сигурно щеше да бъде предизвикано катастрофално земетресение, тъй като районът е известен като силно земетръсен. Или гигантско цунами, или друг разрушителен катаклизъм. Не бива да се заблуждаваме, че подобни мащабни бедствия стават току-така, без причина. Зад всеки пожар и зад всяко земетресение трябва да се търси някое съкровище.

След като е доказала, че „огънят е разпален в пряка връзка с „гостуването“ на българските реликви“, авторката продължава с нарастваща тревога, за да стигне до категоричното твърдение, че „стихийните горски пожари“ са глобалистки патент, използван за наказание на „неудобните“ нации и за унищожаване на културното наследство, икономиката и природните богатства на народите, обречени на заличаване“.

Не мога да отрека, че заподозрях в манипулация изданията, които препечатват текста. Заради твърденията, че съкровищата ни са изпратени там с единствената цел да не се върнат, че пожарът в Лос Анджелис е умишлено запален, за да бъдат те отвлечени, че ние сме неудобна нация, която трябва да бъде заличена от лицето на земята и първо се започва с историческото ни наследство и пр., се наложи да потърся да прочета въпросната редакционна статия „в оригинал“. Наистина така е написано.
От толкова много шокиращи твърдения като че ли най-ярко в съзнанието ми се вряза главоблъсканицата – защо сме неудобна нация? Застрашаваме новия световен ред или най-мощната световна икономика? Или чрез древността на нашите съкровища се вижда колко окаяна е американската култура? Или ние сме пазители на нещо свято, велико и могъщо, което застрашава „глобалисткия план“, което опазва света от нова световна война, която глобалистите се стремят да подпалят? Или и нашата страна, подобно на нашия по-голям брат, „граничи с Бога“? Не можах да си отговоря на тези въпроси, изпълнени с тревожност и недоумение, затова опитах да тръгна в друга посока.

Как в съзнанието на един съвременен човек се просмукват пропагандните клишета за коварния Запад и агресивната Америка, които искат единствено да откраднат, да заличат, да унищожат една неудобна нация? Откъде е тази комплексарска гордост, че ние сме именно такава неудобна нация? Какъв е този вирус в имунната система на тези наши съвременници, които с лекота, лековерие, но и мазохистично удовлетворение се поддават на черно-бялата и еднопланова мантра за новия световен ред, срещу който ние сме последната бариера и последният стожер?

Без да претендирам за изчерпателност, имам своя отговор на тези въпроси. И той е, че ние бяхме научени винаги да имаме враг. Без враг бяхме загубени. Врагът ни придаваше стойност и значимост. Врагът ни формираше, той ни показваше какви сме – ние не сме като него. Той е коварен и подъл, значи автоматично ние сме честни и благородни. Врагът за нас стана по-необходим от приятелите.

И още нещо – не по-малко важно. Важното е да мразиш своя враг методично и последователно. А за една добра омраза е необходим добър враг. Такъв враг прави омразата потребна, животворяща, всесилна, придава ѝ обем, плътност, размах. Придава тези качества и на самия теб. Колкото повече омраза имаш в себе си, толкова си по-пълномащабен и си визионер. Разбираш ги ти тези работи, не си заблуден като другите! След всеки ход провиждаш интуитивно следващите, и следващите. Наясно си как стават тези работи, затова и си неудобен. Затова искаха да ти сложат чип по време на пандемията, затова и се опитват да те обливат с кемтрейлс, затова и искаха да се вмъкнат направо в ДНК-то ти и да разградят уникалната ти личност – за да те обезвредят, защото и ти си техен враг. Те се боят от теб, затова и искат да те унищожат било чрез пожари, било през чипове.

Изтръпвам само като си помисля – ако не бяха подпалили този унищожителен пожар, какъв ли още по-коварен план щяха да скроят, за да откраднат съкровищата ни?
За да не се поддаваме на малодушие и да не губим кураж, авторката завършва редакционната си статия с апел: „Тъй като бъдещето на нашите безценни съкровища е заложено на карта и те всеки миг могат да бъдат или укрити, без изгледи да бъдат върнати, или фалшифицирани, призовавам родолюбивите интелектуалци в България и представителите на българската общност в САЩ да се обърнат към президента г-н Румен Радев с искане за незабавно връщане в страната ни на експонираните в Музея „Гети“ български уникални колекции“.

Не го оставят на мира този човек – президента. Миналата седмица – да спасява църквата ни, сега да спасява съкровищата ни.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Свързани статии

Още от автора