От десетилетия Адам Загаевски, един от водещите полски поети, не е писал политически стихове. Неотдавна обаче той публикува сатирично стихотворение, което задава остър тон срещу новото правителство на Качински. С поета разговаря Ренате Шмидгал от „Нойе Цюрхер Цайтунг“.
Новото полско правителство на партията „Право и справедливост“ е силно критикувано заради подриването на правовата държава. Как се стигна до масовата победа на „Право и справедливост“ на изборите? Беше ли това протестен вот на разочарованите от капитализма?
На тези въпроси няма прост отговор. Отговорите са толкова много, колкото са и коментаторите. Едни търсят отговорност от по-бедното население, което е раздразнено от успеха на една част от обществото, други говорят за чувството на общност, което „Право и справедливост“ обещава, в контраст с типичната за либералната система атомизация. При това роля играе един много стар конфликт, който нашите историци наричат борбата на „своето“ и „чуждото“. Полският шляхтич, дворянинът, който дълго време предпочитал вдъхновения от турската мода контош[1] пред дрехите, носени в Париж и Лондон, се противял на „френското“. Днес вече не става дума за кройката на палтото, никой в Полша не иска да се облича по турски (най-малко жените), ала някои поляци се страхуват, че субстанцията на „полящината“, това е – казано накратко – комбинацията от традиционния полски, народен католицизъм с пироги и борш, е заплашена от интензивната модернизация на страната.
През януари публикувахте в „Газета Виборча“ сатирично стихотворение за новото правителство с остър тон. В него се твърди, че правителството трябва да разстреля нощем няколко режисьори. Или: „нуждаем се от изолационни лагери, но прилични, да не дразнят ООН“. Това е първото от много десетилетия политическо стихотворение и в него звучи силен гняв. Откъде идва този гняв?
Гняв и отчаяние. И аз като много мои приятели имам чувството, че са ни откраднали нашата страна – пространство на свободата, в което се чуваха различни гласове, различни темпераменти. Предишното правителство не беше съвършено, но не се опитваше да хвърля идеологическо було върху действителността. То се опитваше – с променлив успех, да решава конкретни проблеми. Въздухът, сред който живеехме, беше чист, прозрачен (освен ако нямаше смог). Новото правителство напомня в известен смисъл на комунистическия режим, защото не се задоволява с технически, оперативни, рационални решения, а се опитва да разгърне едно огромно идеологическо було: нация, църква, семейство, патриотизъм, традиция. Френският режим на Виши подкрепя труда, семейството, родината. Нещо подобно трябва да се случи днес и при нас. Нашето правителство казва: ние ще финансираме само патриотични филми, само патриотични театрални пиеси. Накратко: да живее кичът. Ние вече сме отвикнали от идеологията, но за съжаление тя се върна.
Какво кара „Право и справедливост“ да преиначава конституцията или дори да я нарушава? За какво става дума?
Никой не знае какво в крайна сметка цели правителството. Това е битка срещу модерността, срещу лебералното мислене като цяло, тя засяга както нравите и обичаите, така и интелектуалния живот, но в края на краищата не ще може да се назначи прокурор за всяко семейство. За това със сигурност мечтаят от „Право и справедливост“, защото за тях фигурата на прокурора е централната фигура. Затова нарушават конституцията, приемат дори в полунощ закони, за да постигнат по-бързо целта – но никой не знае в какво всъщност се състои тя. Засега все още има силни частни медии, силни групи интелектуалци, формиращи общественото мнение, които се противопоставят критично на този диктат. На националистическата идеология няма да й е лесно да доминира цялата обществена фантазия. Между другото, днешна Полша не може да се сравнява с Путинова Русия, но има нещо общо: неудобните неща просто се премълчават от пропагандата на новото правителство. Тя предпочита да лъже.
Една основна точка в дебата е свободата. Стремежът към възможно неограничена свобода, както в частната, така и в стопанската сфера, е типичен за западната демокрация. Балансът между потребността от свобода и потребността от сигурност във времена на заплаха от ислямистки терор все повече клони към сигурността. Дали сигурността е недвусмислено по-значима за Полша?
Както изглежда, да. И това впрочем е наследство от комунизма, който предлагаше икономическа и социална сигурност, наистина на минимално равнище, но все пак. Да си припомним, че движението „Солидарност“ под ръководството на Лех Валенса скъса с тази сигурност и пое риска на протеста. Беше по-важно да предизвикаш властимащите, отколкото да мълчиш покорно. Затова не вярвам, че ще продължим дълго да живеем в днешната система.
Междувременно бе създаден Комитет за защита на демокрацията, десетки хиляди поляци протестираха по улиците. На един плакат се виждаше Качински в униформа с тъмните очила на Ярузелски. Може ли правителството да води политика срещу волята на голяма част от населението?
Засега правителството е окрилено все още от енергията и въодушевлението на току що извоюваната власт, толкова бързо няма да бъде спряно. То е като шофьор, който е изпил твърде много шампанско (да кажем шампанско, не някакъв роден алкохол). Но в дългосрочен план така не може да се управлява една страна. Трябва да се потисне свободата на мненията, да се ограничат свободните медии, дори интернет. Когато преди няколко дни прочетох в Бон това сатирично стихотворение, някой попита дали може да бъде публикувано в Полша. Да, разбира се. Може да се каже поне засега: разбира се. Нашият нов президент: Анджей Дуда, един послушен слуга на Качински, е осмян в стотици вицове. Но не можем да кажем какво мисли la Pologne profonde, селяните от източната част на Полша, които в послушание пред своите свещеници масово гласуваха за „Право и справедливост“.
Във времена на потисничество полската поезия винаги е била много силна; несвободата е окриляла вдъхновението. Ще се появи ли скоро в Полша ангажирана литература?
Не зная. Това е нещо амбивалентно. Когато в САЩ млади поети, мои студенти по творческо писане, ме питаха дали трябва да пишат политически стихотворения, винаги ги разубеждавах и им казвах, че след няколко години (или след следващите избори) може би ще им е неприятно, защото техните читатели вече няма да знаят за какво и за кого е ставало дума тогава. По време на Виетнамската война възникват хиляди антивоенни стихотворения. Но кой днес иска да ги чете? И в Полша никой не се обръща към гневните стихове от времето на Ярузелски, от времето на военното положение. Такива текстове бързо увяхват. Но въпреки това самият аз сега написах политическо стихотворение. Всичко това не е шега, става дума не за един или два закона, а за трансформация на обществото, за един извънредно реакционен опит, който – казвам това не като човек с леви убеждения, а като човек с предпочитания към политическия център, – противоречи на духа на Европейския съюз.
Адам Загаевски (р. 1945 г.) е един от водещите съвременни полски поети, автор на есета и новели. Той е сред съоснователите на т.нар. Нова вълна, или Поколение 68, което се стреми към свободата по време на комунистическия режим. Неговата книга „Непредставеният свят“ от 70-те години на ХХ век се превръща в манифест на течението. През 1982 г. той напуска Полша, живее в Париж, чете лекции в университета в Хюстън, по-късно в Чикаго. Носител е на много международни награди за творчеството си. През 2002 г. се завръща заедно със съпругата си в Полша, установява се в Краков. Книга с избрани негови стихове – „Невидима ръка“, излезе в края на 2015 г. в издателство „ДА“, преводач е Силвия Борисова.
Превод от немски Людмила Димова