Интервю с Луи Гарел и Стейси Мартин, които изпълняват главните роли в „Изключителният (Моят Годар)“, комедия с неустоим чар и пародиен оттенък, включена в програмата на София Филм Фест 2018.
Да се вдъхновиш от живота на Годар, за да дръзнеш да създадеш комедия, която съчетава любовна история и събитията от 1968 г., трябва да се казваш Мишел Азанависиюс („Артистът“, „Агент 117“). „Изключителният“ е базиран на книгата „След година“, в която Ан Вяземски описва любовната си история с Жан-Люк Годар, в момент, когато култовият режисьор е изпълнен със съмнения след неуспеха на филма „Китайката“ (1967), и преминава от статута на знаменит кинематографист към този на творец маоист извън системата, едновременно неразбран и неразбираем.
За да превъплътят двойката на екрана, Мишел Азанависиюс кани Луи Гарел (забавен и неразпознаваем в образа на Годар) и Стейси Мартин (идеална персонификация на актрисите от времето на Новата вълна). Получава се извънземна комедия с бурлесков привкус, която описва цяла една епоха и скицира с хумор различните страни на Жан-Люк Годар, колкото трогателен, толкова и дразнещ.
Когато Мишел Азанависиюс ви представи проекта си за пръв път, идеята да се направи комедия за масовия зрител около живота на Годар не ви ли се стори парадоксална?
Луи Гарел: Напротив, точно това ме запали. Ако не ставаше дума за комедия, не бих се заинтересувал. Мишел ми каза, че филмът ще бъде комедия в италиански стил, с много ирония. Но „Изключителният“ не е само комедия, а също и доста трагична любовна история. Все пак основният тон е зададен с чувство за хумор – откриваме комедийните залитания, които присъстват в другите филми на Мишел Азанависиюс като „Агент 117“ и дори „Артистът“, с един персонаж, който никога не е в крак с останалите.
Вие харесвате Годар. Не се ли страхувахте, че е възможно да повредите „мита“?
Стейси Мартин: Не, това притеснение изчезна много бързо. Създадохме наш собствен продукт, заемайки нещо много популярно, като резултатът принадлежи изцяло към света на Мишел, и това ни позволи да преодолеем както безпокойството, така и мита. Той създаде собствен Годар, собствен Жан-Люк. И именно там е силата на филма.
Луи Гарел: „Изключителният“ е вдъхновен от колективното въображение. Получи се нещо като игра със зрителите, независимо дали са гледали творбите на Жан-Люк Годар. Това не е документален портрет, теза, манифест или памфлет, а заигравка с иконографията на Новата вълна и филмите на Годар, но също и със събитията от май 1968 г., които филмът пресъздава точно и мащабно.
В „Изключителният“ образът на Годар има много аспекти, проявява се ту като бурлеска, ту като човек на крайностите, гневен, гротесков, забавен, дразнещ, трогателен… Как се приспособихте към този сложен персонаж? Благодарение на режисьора ли?
Луи Гарел: Да, Мишел е много страстна натура, човек, който винаги стига до края на това, което си е наумил. Тук идеята му беше да се преувеличат конфликтните моменти, да ги направим забавни, да ги тласнем до крайност. Персонажът често показва и една страна ала Уди Алън, защото е човек, който много разсъждава и нерядко се озовава в откачени ситуации.
По време на събитията от май 1968 г. Годар се чувства неразбран, защото иска да поеме по нов път, да се ангажира с младежта, докато хората очакват от него филми, които той вече не желае да прави. И сякаш се оказва в плен на своя имидж…
Луи Гарел: Мисля, че Мишел Азанависиюс преживя нещо подобно с „Издирването“ (2014), когато хората през цялото време го връщаха към „Агент 117“ и филмът нямаше зрителския успех, който на него му се искаше. Но според мен свободата на един актьор е да преминава от жанр в жанр и никога да не бъде идентифициран само с определен типаж. Може би аз също съм бил свързван с определен стил кино и е вярно, че в един момент си казах: „Това не е готино…“.
Умишлено ли решихте да не се срещате с Ан Вяземски преди снимките на филма?
Стейси Мартин: Да, още от самото начало. Говорих за това с Мишел. Дори и да знаем, че се превъплъщаваме в персонажи, които съществуват в реалния живот, така или иначе съществува достатъчно дистанция по отношение на тях: фактът, че става дума за екранизация, че това е интерпретацията на Мишел, че принадлежи към избран от него жанр, че двамата с Луи също се включваме в адаптирането на събитията… Да, беше доброволен избор да не се ограничаваме с реалността. Исках да направя нещо различно – обобщен образ на всички женски символи от Новата вълна и филмите на Годар. Дори и да не познавате киното му, съществуват доста култови образи на негови героини. Така че направих именно това. После се срещнах с Ан Вяземски на фестивала в Кан и беше вълнуващо.
Подобно на Годар и вие ли смятате, че е трудно да се ангажираш лично в киното?
Луи Гарел: За персонажа на филма това отива по-далеч, защото идеята му е дори да не подписва вече филмите си като режисьор, а да се претопи в колектива. Подобна практика много рядко се е прилагала. Заслужава уважение, но носи доста проблеми. Той искаше да прави филми с политически подход, а не да снима политически филми. Днес това не съществува, в театъра понякога се случва, но в киното е много трудно да се направи, защото то се е превърнало в индустриално изкуство.
Ако след 30 години някой реши да снима филм за вашия живот в същия стил като „Изключителният“, как ще се отнесете към това? Както Годар, който изобщо не коментира темата?
Стейси Мартин: Е, трябва да видим какъв ще е животът ни! Но ако е комедия…
Луи Гарел: Ето това е добър въпрос! Наистина нямам никаква идея. Мисля, че ще бъде малко скучно за зрителите… (Смее се.)
Превод Екатерина Лимончева
„Изключителният (Моят Годар)“ може да се гледа на 14 март от 19 часа в Cinema City Mall of Sofia; на 15 март от 20 часа и на 25 март от 17.45 в Euro Cinema; на 16 март от 19 часа в Кино Арена Делукс България Мол; на 18 март от 18 часа във Френския институт; на 21 март от 18 часа в кино „Люмиер Лидл“; на 27 март от 17.45 в културния център на СУ; на 29 март от 18.30 в кино „Одеон“.
