0
3615

Големият успех на малкия куклен театър „Слон“

На 29.07. в малкия салон на театър „Ателие 313“ се състоя премиерата на забележителния куклен спектакъл на вода „Красивият геном на водата“. Тази необичайна, уникална по своя характер постановка се осъществява за пръв път не само в България, но и в Европа, а вероятно и в света.

Представлението е резултат от  дългогодишното сътрудничество и приятелство между театър „Ателие 313“ и този на Малък куклен театър „Слон“. Самото разполагане на басейна, в който се развива действието, е огромно предизвикателство пред всички автори и участници в проекта.

В този спектакъл куклите не говорят, но те сякаш живеят с нас. Човекът и водата като начало на живота изобщо е темата на тази очарователна пиеса. Всичко в постановката е изчислено до последен детайл, като фантазията на доц. д-р Мирослав Цветанов смайва като въображение, вкус и талант. Вярно, че Малък куклен театър „Слон“ има и други проекти на вода преди този, но цялата завършеност на „Красивият геном на водата“ е много вълнуващо преживяване. Авторите с режисьора Роза Николова представят както библейски сцени, така и сцени от живота във водата като среда. Водят се древни войни, показан е Ноевият ковчег, в който изящни фигурки на животни се качват, а след това слизат на планински връх (Арарат); самотният Христос ходи по водата, а в далечината на Голгота вече приготвен неговият кръст. Вечната вода, от която сме произлезли всички, безначалното и безкрайно време, което изтича като миг, докато се сетим да помислим за смисъла на живота ни и защо сме пратени на Земята. Хора, които живеят с водата, големи риби, които се изяждат едни други, змейове и митични чудовища плуват, плашат по-малките, нападат се едни други. Всички тези изключително сложни кукли и декорации са задвижвани от блестящите куклени актьори Върбина Ангелова и възпитаника на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ Илияз Иляз. Виждал съм такива сложни фигури как оживяват, но в ръцете на 12 актьори от Китай. При нас те са само двама… За тях премиерата на тази сложна за поставяне пиеса е изпитание на таланта, волята и професионализма. Те се справят повече от блестящо. Самите кукли са изящни като замисъл и направа, те не ни връщат в детството, но оживяват за зрителите, все едно сме деца. Доц. д-р Мирослав Цветанов е  богатство не само за студентите от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, но за цялата ни култура. Целият колектив на Малък куклен театър „Слон“ заслужава адмирации за тези 34 години, откакто съществува. А зад всички тях отчетливо се долавя (не) видимото присъствие на режисьора Роза Николова. Нейният дух, воля и енергия са част от спектакъла….

Както казах, в спектакъла няма текст. Но в него музиката на маестро Пламен Цветанов не само илюстрира героите и ситуациите, в които попадат, но създава атмосфера, в която зрителят се чувства като част от всемира, част от Божествения замисъл. Музиката ни пренася в друг свят – този на духовното, на вечните ценности, далеч от тежкото ни битие, от задъхания ни живот, от обезумелият от меркантилност и затъпял от идиотски послания свят на потребителство и пошлост. Куклите живеят пред нас именно с тази музика, която разкрива какво става в душите – тези на авторите, на куклите и на зрителите. Надявам се, че не се лъжа но останах с впечатление, че куклите се движат в синхрон с музикалния фон. Впечатляващо е, че този млад композитор е създал такава прекрасна музика. Според мен тя е резултат от дълги разговори с баща му доц. д-р Мирослав Цветанов и майка му Роза Николова за техните идеи, намерения и търсенето на начини да убедят зрителя в прекрасната сила на водата. А тя, както знаем, има един вкус, когато я пиеш жаден или плуваш в нея, и съвсем друг, когато се давиш. Но това зависи от самия човек, а не от водата – тя е една и съща. Цели тридесет минути, колкото продължава спектакълът, музиката е приказка пред Всевишния за това как живеем, колко лесно се греши на този свят, в който само Христос е бил безгрешен…

Аз по убеждение мисля, че хората общуват с Бог единствено чрез музиката. Най-малкото, защото в нея никой никого не лъже… Музиката разказва и за паметта на водата, на която някои не обръщат внимание, а други се отнасят с нея като скъпоценност. Спектакълът е осъществен с подкрепата на Министерство на културата и Национален фонд „Култура“. И с участието на фирми, което е повече от окуражаващо… Горещо се надявам повече зрители в България и по света да са насладят на тази прелест и поне за половин час да забравят всички житейски грижи и да се потопят в тази приказка…..

***

Водният куклен театър е възникнал в древна Азия и се е запазил по-дълго само в делтата на Червената река във Виетнам. Единственият запазен писмен източник е върху каменна стела във виетнамска пагода, на която е отбелязана годината 1121-а. Именно тя се приема за официално начало на този жанр, но със сигурност той се е появил много по-рано в античен Китай, обясни вълшебникът на куклите Мирослав Цветанов. А Роза Николова добави, че във Виетнам все пак имат много вода и лека дървесина…

***

Театър „Ателие 313“е създаден през 1989 г. Той се бори срещу търгашеството, еснафщината, цялата капсулираност и самодостатъчност на съвременния човек. Театърът е типично за Западната култура театрално пространство и дава възможности за млади театрали, алтернативни постановки, независими творци, реализация на смели и новаторски идеи.

 

Иво Драганов е професор по кинознание, киноизкуство и телевизия в НБУ. Автор е на над 500 статии, посветени на киното и телевизията, и на две монографии – „Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст“ и „Четвъртата възможност – университетска телевизия“. Автор на множество сценарии за документални филми и телевизионни предавания. Бил е програмен директор на Канал 1 на БНТ (1993-1995), член и секретар на Националния съвет за радио и телевизия (1998-2001), изпълнителен директор на Телевизия „Европа“ (2002), главен мениджър на телевизия ББТ (2008-2009), носител на годишната награда на Българската филмова академия за филмова критика (2011).