Софийска опера и балет, „Гордост и предразсъдъци“ (по едноименния роман на Джейн Остин). Балетна постановка с музика от Ралф Вон Уилямс, сър Едуард Елгар, Хенри Пърсел, сър Хюбърт Пари, Георг Фридрих Хендел, Питър Уорлок. Режисьор и хореограф Лео Муич, сценограф Стефано Катунар, художник на костюмите Мануела Паладин Шабанович, осветление Александър Чавлек, музикална картина Свебор Згурич, драматург и асистент-хореограф Балинт Раушер, репетитори Трифон Митев, Мария Илиева, Иванка Касабова и Георги Аспарухов, помощник-режисьори Анелия Цолова, Юлиана Шишкова, художествен ръководител на балета на Софийската опера и балет Марта Петкова. В ролите: Марта Петкова (Елизабет Бенет), Фредерико Пинто (Фицуилям Дарси), Катерина Петрова (Джейн Бенет), Цецо Иванов (Чарлз Бингли), Полина Иванова (Лидия Бенет), Никола Хаджитанев (Джордж Уикъм), Боряна Петрова (Шарлот Лукас), Симеон Атанасов (Уилям Колинс), Мария Йорданова (г-жа Бенет), Георги Аспарухов (г-н Бенет), Ами Иноуе (Кити Бенет), Вяра Иванчева (Мери Бенет), Дебора Тошева (Каролайн Бингли), Елена Петрова (Джорджиана Дарси), Памела Пандова-Банева (лейди Катрин де Бърг), Тири Берге (Ан де Бърг), Такафуми Тамагава (полковник Фицуилям, офицер Бенвик), Мина-Василия Стоянова (Луиза Хърст), Кристиан Манев (г-н Хърст), Самуел Перейра (офицер Дени), Томас Ферейра (офицер Картър), Винченцо Каруана (офицер Харвил), Агнес Кийл (г-жа Гарднър), Емил Йорданов (г-н Гарднър), Александра Дрангажова (г-жа Лукас), Румен Бонев (г-н Лукас), Мартина Сергиева (г-жа Фостър), Людмила Илиева (г-жа Рейнолдс), Иван Георгиев (лекар), Дарио Йовчевски (свещеник), Теодор Воденичаров (татко Дарси), Рамона-Никол Митева (прислужница), Ана Вуцова (прислужница), Деян Иванов (пощальон). Представление на 22.III.2026 г., 16.00 часа

Софийската балетна постановка „Гордост и предразсъдъци“ на родения в Белград, но превърнал се в световна звезда хореограф и режисьор Лео Муич (показана в края на март) ме накара да си дам сметка колко трудна, на границата почти с невъзможното е задачата, която той си поставя (и която поставя и на участниците) в своите спектакли – да разкаже история с танц. Балетът, който той прави, можем да определим като „наративен балет“ (донякъде прилича на „програмната“ музика на Ектор Берлиоз, но само донякъде) и откъдето и да го погледнеш, си е рисковано начинание. Лео Муич взема известно, дори твърде известно литературно произведение и го превежда на езика на танца („Гордост и предразсъдъци“, „Опасни връзки“, „Сън в лятна нощ“, „Великият Гетсби“, „Кармен“…), а това наистина крие подводни течения: всеки един от публиката, запознат с творбата, би могъл да се произнесе, че танцовият ѝ превод не се е получил. Но и с „Великият Гетсби“, който Лео Муич представи на софийска сцена миналата година, и сега с „Гордост и предразсъдъци“ той запушва устата на критиците – постановките са ясни, разбираеми, логични и последователни, а изпълнението на танцьорите е от най-висока артистична проба.

Как става? Разбира се, с много професионализъм и с много талант, проявени не само от изпълнителите на главните роли, но и от другите, поддържащите. Не мога да не се възхитя на пълната с духовитост и очарование интерпретация на Мария Йорданова като г-жа Бенет или на скромната и малко отнесена Мери Бенет, изтълкувана в такъв ключ от Вяра Иванчева. „Наративният“ балет, изглежда, има нужда от такива запомнящи се образи, които да дават цветните стръкове, които зрителят да откъсне и да им се наслаждава и след като свърши представлението. А в „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин такива стръкове изобщо не са малко и всички са пълни с великолепно чувство за хумор; неслучайно У. Х. Одън я поставя над лорд Байрон като извор на ирония, сарказъм и насмешливост спрямо порядките на тогавашното английско общество. „Гордост и предразсъдъци“ е образцов пример за това и в балетния превод на романа, осъществен от Лео Муич, то е откроено по неподражаем начин.

А за неподражаемата Джейн Остин в програмката за спектакъла написах:

110 паунда „Гордост и предразсъдъци“

За романа си „Гордост и предразсъдъци“, публикуван през 1813 г., Джейн Остин получава 110 паунда авторски хонорар.

Съобщението за излизането на книгата се появява на 28 януари във в. „Морнинг Кроникъл“, а още предния ден Джейн държи в ръцете си полагащия ѝ се екземпляр. Издател на „Гордост и предразсъдъци“ е Томас Еджертън, собственик на Military Library (Военна библиотека), публикувал преди това друг неин роман, „Разум и чувства“. Остин иска за „Гордост и предразсъдъци“ 150 паунда, но се съгласява на 110, като договорката е рисковете от евентуален пазарен неуспех да се поемат от издателя. Хонорарът не е малък: средният годишен доход в Англия по онова време е 30 паунда, фермерите печелят с 10 паунда по-малко. Във фабриките мъжете изработват към 60 паунда годишно, жените получават в пъти под тях; на Джейн Остин със сигурност ѝ се е струвало, че е сключила добра сделка. Сделката обаче се оказва още по-добра за Томас Еджертън: книгата се изчерпва бързо и през октомври излиза второ издание. Чистата печалба от двете е 450 паунда – солидна сума, откъдето и да погледнеш. Коричната цена е 18 шилинга, което значи, че романът се е продавал добре. Дори повече от добре. Особеното е, че на титулната му страница не е обозначено името на авторката. Впрочем на никой от приживе издадените четири романа на Джейн Остин името ѝ не фигурира на корицата – имало е, разбира се, жени-романистки, но в това отношение тя е проявявала забележителна сдържаност. Може би поради това У. Х. Одън, големият английски поет, я нарича в стихотворението си от 1937 г. („Писмо до лорд Байрон“) „английска мома“. На корицата на първата ѝ публикувана книга, „Разум и чувства“ (1810), авторството е обозначено по следния скромен начин: „Съчинение на една дама“. За тази „една дама“ малцина са знаели, че пише: сър Самюел Еджертън Бриджес, брат на близката приятелка на Джейн Остин Ан Бриджес Лефрой, също писателка (тя, изглежда, я насърчила в литературните ѝ занимания), разказва, че изобщо не разбрал, че неговата млада познайница твори: „В ония години, когато се познавах с Джейн Остин, изобщо не подозирах, че пише. Наблюдавайки я, си давах сметка, че тя е привлекателна и хубавка, тъничка и изящна, само бузите ѝ бяха прекалено закръглени“. 

Джейн Остин е родена на 16 декември 1775 г. в селцето Стивънтън, с едва 250 жители, разположено в графство Хемпшир, Южна Англия. Английската провинция е и в кръвта, и в мастилото ѝ още от нейното раждане. Баща ѝ Джордж е енорийски свещеник, син на „хирург“ – за разлика от сега съвсем не радваща се на почит професия в тогавашното общество. Дори напротив, доста презряна. Майка ѝ Касандра Ли, за разлика от баща ѝ, има солидно родословно дърво, един от предците ѝ бил даже кмет на Лондон. Но и нейната фамилия обедняла: Джейн се ражда в семейство, което не се радва на материално благополучие. Социалният им статус бил на т.нар. „псевдоджентълмени“ (или „полуджентълмени“): напрягали се да живеят като джентълмените, истинските благородници – изповядвали техните вкусове, усвоявали маниерите им, дори се женели/омъжвали за членове на аристократичните фамилии. Но нямали техните доходи. Затова мъжете трябвало да работят, жените пък зависели изцяло от мъжете (бащи, братя, съпрузи), за да демонстрират достоен стил на живот. Успешният брак в тези среди бил превърнат във фетиш, в култ. В „Гордост и предразсъдъци“ семейство Бенет са типични представители на тази прослойка, докато Чарлз Бингли, Фицуилям Дарси и неговата леля, лейди Катрин де Бърг, са аристократи без усилие, сякаш от въздуха – по силата на парите и на произхода си. Благородните ергени са търсена партия, лелеяна мечта, желан жених: действието в романа започва с пристигането на Чарлз като наемател в имението Недърфийлд, което направо превъзбужда г-жа Бенет и тя трескаво се заема да сватосва дъщерите си – не една, не две, а цели пет (Джейн, Елизабет/Лизи, Мери, Катрин/Кити и Лидия). Знаменитото първо изречение на „Гордост и предразсъдъци“, признато от списание „American Book Review“ за втората най-добра начална фраза на книга в световната литература (първата е от „Моби Дик“ на Хърман Мелвил), което гласи: „It is a truth universally acknowledged, that a single man in possession of a good fortune, must be in want of a wife“ (преводът на Жени Божилова от 1989 г. го предава така: „Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга“), всъщност е насочено не толкова към богатия млад мъж, колкото към сравнително по-скромната откъм финансови възможности неопитна девойка. Именно тя е длъжна да си намери съпруг и то не какъв да е, а непременно богат – такъв е категоричният императив на обществото и в това отношение то не търпи никакви възражения. Да не говорим за хитрувания, измъквания или изплъзвания!…

Джейн Остин обаче не успява да спази правилото. Или не пожелава, и двете са верни. От децата на Джордж и Касандра – шестима братя (Джеймс, Джордж, Чарлз, Франсис, Хенри и Едуард) и две сестри (Касандра и Джейн), само сестрите не сключват брак (и братът Джордж, който е с епилепсия и умствени увреждания); тоест не се съобразяват с категоричния императив на доброто английско провинциално общество. За Джейн Остин е известно, че веднъж е била обект на брачно предложение, което първо приела, но на другия ден отхвърлила. Направил го някой си Харис Биг-Уидър, брат на приятелките ѝ от детинство Катрин и Алетея. Случило се през късната есен на 1802 г., когато Джейн била някъде към 26–27-годишна. Кандидатът Биг-Уидър бил с шест години по-млад, което силно напомня ситуацията от „Гордост и предразсъдъци“, където направилият предложение на 27-годишната Шарлот Лукас „глупав г-н Колинс“ също е значително по-млад. Една от вероятните причини Джейн да размисли може би се крие (или по-скоро се разкрива) в неудобното обстоятелство, че и мераклията Харис не бил кой знае колко умен. Между другото, в английския разговорен език името „Колинс“ е навлязло като нарицателно за празна надутост, помпозност, евтин снобизъм и парвенющина – точно такъв противен тип бил г-н Биг-Уидър. За него една от племенничките на Джейн, Каролайн Остин, немилостиво отсъжда: „Много невзрачен в лицето и непохватен, дори недодялан в обноските. Нищо освен ръста му не го изтъкваше – хубав, едър мъж, но изобщо нямаше нужда човек да търси скрити причини, за да разбере защо една млада дама не би могла го обича“. Голямата познавачка на живота на Джейн Остин, биографката ѝ Клеър Томалин, заключава със злъчна ирония: „Естествено, че бихме предпочели „Гордост и предразсъдъци“, „Менсфийлд Парк“ и „Ема“ пред бебето Биг-Уидър, което Джейн Остин вероятно щеше да даде на света“. Джейн изобщо не е горяла от желание да бъде превърната от евентуалния си бъдещ съпруг в машина за раждане: за снаха си Елизабет, жена на брат ѝ Едуард, която родила 11 деца, писателката отсича: „Горкото добиче“… Донякъде обяснение за отказа ѝ откриваме и в репликата на Джейн Бенет към сестра ѝ Лизи в „Гордост и предразсъдъци“: „О, Лизи! Не се омъжвай, ако ще е без любов!“. И да, Джейн Остин се вслушва в съвета – не се омъжва без любов, отказва да бъде машина за раждане…

Но тя е обичала, безспорно е обичала. Всъщност има три жени в историята на човечеството, за които то няма да се умори да пита: „Имали ли са те мъж в живота си?“. Първата е Орлеанската дева, Жана д’Арк, втората е тихата генийка от Амхърст, поетесата Емили Дикинсън, третата е Джейн Остин. В това отношение не можем да заявим нищо абсолютно, но пък е сигурно, че през 1795 г. по време на Коледните празници между Джейн и младия ирландец Томас Ланглоа Лефрой (Том Лефрой) прехвърчат искри. Двамата се срещат на баловете в имението Аш, организирани от роднината на Том, вече спомената писателка Ан Лефрой. Танцуват лудо – Джейн е влюбена в танците. И танцува само с Том. Пише в тази връзка: „Представете си всичко най-разточително и шокиращо по отношение на танците и сядането заедно. Мога да се изложа обаче само още веднъж, защото той напуска страната след идния петък, когато пак ще танцуваме в Аш. Той е изискан млад джентълмен, красив и приятен мъж, уверявам ви“. Преди обаче да се разгори любовта, роднините се намесват и набързо провождат Том в Ирландия. Той трябва да прави кариера, следователно двадесетгодишната щерка на енорийски свещеник не е партия за него – бедна и безимотна е. След като научава за отпътуването на Том, в писмо от 14.I.1796 г. Джейн признава: „Сълзите ми текат…“. Мнозина смятат, че в образа на Дарси писателката е описала своята може би единствена голяма и несъстояла се любов, ирландеца Томас Ланглоа Лефрой. А някогашният влюбен юрист наистина прави шеметна кариера – издига се до главен съдия на Кралския съд в Ирландия. За отколешния флирт с Джейн казвал: „Хлапашко увлечение“… 

Вероятно е съжалявал, не можем да знаем. Но ако има някой, за когото със сигурност знаем, че е съжалявал, това е друг Томас, Томас Кадел-младши, собственик на издателството „Cadell & Davies“. На 1 ноември 1797 г. той получава по пощата от бащата на Джейн обемист пакет с придружително писмо, с което преподобният Джордж му предлага да издаде романа на дъщеря му „Първи впечатления“ (това е най-първото наименование на „Гордост и предразсъдъци“). Кадел обаче го домързяло и дори не прочел ръкописа, а високомерно го върнал с обидния щемпел „Отказ по пощата“. Решението му се смята за една от най-фрапантните грешки в историята на издателския бизнес, ако не и най-глупавата. Може да се сравни само с отказа, с който сума издатели отхвърлят ръкописа на Дж. К. Роулинг „Хари Потър и философският камък“; или с пълната недалновидност на продуцента на звукозаписната компания „Decca Records“, отказал договор на „Бийтълс“, защото били безперспективни. Томас Кадел-младши вероятно си е гризял ноктите от яд още тогава, но ако би узнал в какво се е превърнала Джейн Остин за глобалния свят и как името и книгите ѝ захранват огромна културна индустрия – не само ноктите, целия би се изял…

Джейн Остин и романът „Гордост и предразсъдъци“ днес струват много повече от ония почти нищожни 110 паунда, платени ѝ от Томас Еджертън. Платени от един на 110 процента късметлия издател, интуитивно прозрял таланта ѝ…    

Нейният неизчерпаем талант…