На 250-ата годишнина от рождението на Джейн Остин е посветена премиерата на балета „Гордост и предразсъдъци“ в Софийската опера. Спектаклите са на 21, 22, 24 и 25 март и са абсолютно разпродадени
На специална пресконференция беше представен екипът на първата за годината премиера на балета на Софийската опера. Присъстваха хореографът и режисьор Лео Муич, художественият ръководител на балета Марта Петкова, драматургът Балинт Раушер, както и някои солисти – Катерина Петрова, Полина Иванова, Мария Йорданова, Дебора Тошева и Вера Асприди, Фредерико Пинто, Цецо Иванов, Симеон Атанасов.
„Лео Муич е добре познат вече на нашата публика, както и на нашите артисти. Смело мога да заявя, че двата спектакъла, които имаме на наша сцена – „Ана Каренина“ и „Великият Гетсби“, са едни от най-търсените от нашата публика, както и от най-обичаните за танцуване от нашите артисти. Новото заглавие е много интересно, много пъстро, с много персонажи. Друга епоха е и почеркът е много любопитен. Работата с нови хореографи и с личност като Лео определено не спира да ме вдъхновява. Самата аз не спирам да се провокирам като балерина. Другата ми цел е да развивам хората, с които работя. Те са много млади и талантливи. Важна е и работата с кордебалета. Мисля, че трупата е много способна и Лео отделя внимание на всеки един артист. В този спектакъл за първи път ще видим ротация на сцената, което никога не се е случвало в балетен спектакъл. Това ще придаде на спектакъла кинематографична визия“, каза Марта Петкова, която е Елизабет Бенет в новата постановка.
Лео Муич, хореограф и режисьор: „За мен винаги е много интересно как една класика продължава да живее толкова дълго и как един режисьор и хореограф може да я накара да оживее на сцената. Тази история е създадена от една жена, тя е възхвала на жената и живота на жената по онова време. Самата Джейн Остин никога не се е омъжила и е починала едва на 40-годишна възраст. Самият персонаж на Елизабет Бенет е фигура, която не би могла да оцелее със своя характер в онова време. Тя е художествена измислица на Джейн Остин. Да се създаде балет от тази история, е изключително трудна задача. Не искам да кажа, че с „Ана Каренина“ или „Великият Гетсби“ беше по-лесно, но там има много ясен сюжет – любовница, дете, смърт, секс. Тук това го няма. През тогавашния начин на поведение като етикет трябва да разгърнем цялата история, да я направим драматична и емоционална. За мен е много важно да има динамика в представлението и сцените да преливат една в друга без прекъсване“.
Лео Муич припомни, че заради юбилея на Джейн Остин в цял свят се възражда интересът към творчеството ѝ, правят се и нови екранизации по книгата.
Както и в останалите постановки на Лео Муич, музиката е подбрана с изключителна прецизност. Тя е само от британски композитори – сър Едуард Елгар, сър Хюбърт Пари, Ралф Вон Уилямс, Хенри Пърсел, както и Георг Фридрих Хендел, който има дълбока и дългогодишна връзка с Англия.
Екипът припомни, че персонажите в творбата са много, много са и героите в балета. Репетира се с два състава, но в премиерните спектакли вероятно няма да могат да се представят всички, защото времето за подготовка не е достатъчно. Тези, които не бъдат включени в премиерните спектакли, ще се изявят през новия сезон.
В главните роли освен Марта Петкова ще танцуват Катерина Петрова, Боряна Петрова, Полина Иванова, Мария Йорданова, Фредерико Пинто, Цецо Иванов, Никола Хаджитанев, Симеон Иванов, солисти и кордебалет на Софийската опера.
Постановъчният екип е същият, с който Муич работи за повечето от постановките си – сценограф Стефано Катунар, художник на костюмите Мануела Паладин Шабанович, художествено осветление Александър Чавлек, музикална картина Свебор Згурич, драматург и асистент-хореограф Балинт Раушер.
Лео Муич е известен с умелото претворяване на популярни литературни произведения в балетни шедьоври. В Софийската опера с огромен успех се играят „Ана Каренина“ по Лев Толстой, „Великият Гетсби“ по Франсис Скот Фицджералд и сега „Гордост и предразсъдъци“ по Джейн Остин. На различни сцени той е поставял още „Хамлет“ по Уилям Шекспир, „Семейство Глембаеви“ по Мирослав Кърлежа, „Опасни връзки“ по Шодерло дьо Локло.
