За развитието на градската среда през XXI век, за най-чувствителните точки на нейната уязвимост, за анархичното и необуздано разрастване на бидонвилите – дебат с участието на Мишел Люсо и Минчо Ненчев.
Публичният дебат „Градът през 2050?“ се проведе в началото на ноември във Френския институт в София – броени дни преди кървавия терор в Париж, един от знаковите европейски градове. Участие в него взеха Мишел Люсо (географ на градското пространство) и Минчо Ненчев (архитект, преподавател по урбанизъм в УАСГ).
Дебатът бе част от дискусиите „Срещите на бъдещето“, чийто фокус са настоящите и бъдещи промени, които трансформират света и обществата, в които живеем. В тази поредица от дискусии водещи европейски учени търсят отговори за новите предизвикателства, пред които се изправяме, с акцент върху иновациите, технологичния прогрес и обещаващия успех на научноизследователската дейност, които биха могли да допринесат за по-добрия живот на обществата, или обратно – да ни отчуждят.
Мишел Люсо: Големият въпрос, с който ще се сблъскваме, е въпросът за градската уязвимост
През 2050 г. близо 7 милиарда души ще живеят в градовете, а това е колосално количество. Нека напомня, че в началото на ХХ век, през 1900 г., цялото население на света е достигало 1 млрд. и 500 млн. души, а градското население в своята цялост е било 200 млн. души. Тоест за 150 години, което е твърде кратък период в човешката история, населението на земята се е умножило пет пъти, а градското население трийсет пъти. Трябва да тръгнем от тези елементарни данни, за да помислим за града на бъдещето.
В града на бъдещето ще се съсредоточава все повече икономическа дейност. Градовете днес са в центъра на това, което наричаме глобализация на икономиката. В тях се съсредоточават всички дейности, свързани с производството на добавена стойност, там са най-големите пазари за всички стоки и услуги, които се произвеждат. Също така в рамките на града са най-големите иновационни центрове в областта на технологиите. Този факт подчертава връзката между градското развитие и икономическата динамика.
Освен това съществува връзка между развитието на града и въпросите, свързани с обществото и общественото развитие. Ако градът е мястото, където се съсредоточава стопанската дейност, той заедно с това е и мястото, където се съсредоточават социалните проблеми. Можем да кажем парадоксално, че градът е едновременно пространството, където се произвеждат благата, където има натрупване на богатства, но заедно с това мястото, където се съсредоточава най-голямата бедност. В своята книга „Планетата на бидонвилите“ американският автор Майк Дейвис пише, че повече от 1 млрд. души живеят в бидонвили, в изключително бедни квартали. Някои автори стигат и по-далеч и казват, че около 1 млрд. и 500 млн. души днес живеят в подобни квартали, в условията на изключителна бедност. Счита се, че през 2050 г. над 2 млрд. души ще живеят в бидонвили. Така че градът е пространство на контрастите – в него се съсредоточават най-големите богатства, но също така там наблюдаваме най-голямата бедност.
Освен това трябва да подчертаем в каква степен днешният град е засегнат от най-тревожното явление за цялото човечество – глобалната промяна на климатичните условия и климатичното затопляне. Впрочем това е процес, който се характеризира не само с глобално затопляне, но също така със загуба на биологично разнообразие, със замърсяване на водата, въздуха и почвата. Градът днес е пряко засегнат от проблематиката на климатичните промени и се превръща в уязвимо място.
Днес сме в една малко парадоксална ситуация. Наистина, градът може да се счита за мястото, където е съсредоточена най-голямата мощ, там живеят най-много мъже и жени, там са концентрирани най-високите технологии, големите инфраструктурни услуги, мобилността. Но парадоксално – имаме чувството, че градът е все по-заплашен, той става все по-уязвим и все по-чувствителен към проблемите, свързани със социалното неравенство и крайната бедност, което поставя много въпроси пред обществените власти. Градът е също така уязвим от гледна точка на икономическите кризи. И, разбира се, градовете са особено чувствителни към големите природни бедствия. Дори големите градове не са застраховани от това. Нека си спомним за урагана Санди, който връхлетя със скорост над 100 км в час върху града-символ на градската мощ, Ню Йорк. Природното бедствие разклати самата сърцевина на капитализма, в резултат на което в продължение на няколко дни цели квартали останаха без електричество, високи сгради бяха без вода, без асансьори и без отопление. И това се случи в самият център на световния капитализъм. Има нещо смущаващо в този контраст между градската мощ и уязвимостта на града. Така че според мен голямата тема, по която трябва да разсъждаваме, е какво ще представлява утрешният град в този контекст на уязвимостта на градското пространство. Способни ли сме да намерим решения, благодарение на които градът би могъл да стане по-малко уязвимо място от социална, политическа, а също така от екологична гледна точка. Искам да подчертая, че градовете днес са място и на множество политически кризи. Така че пак казвам – за мен големият въпрос, с който ще се сблъскваме, е въпросът за градската уязвимост.
Когато говорим за съвременната урбанизация, говорим за едно движение, което е несъпоставимо с това, на което сме били свидетели до този момент. Континентът, който днес се урбанизира най-бързо и най-ускорено, е Африка. През следващите 25 години Африка ще се развива най-бързо от гледна точка на нарастване на градовете. За разлика от това нарастването на градовете в Европа е сравнително забавено. Може да се каже, че европейската градска мрежа е изградена от доста време насам, макар че някои градове са изчезнали, а други се появиха по време на индустриалната революция. Така или иначе на стария континент вече имаме една сравнително стабилна градска мрежа.
Искам да кажа още нещо – планираните, контролирани и устроени градски пространства в световен мащаб са изключително малко на фона на изплъзващата се от контрол урбанизация. Включително в Китай урбанизацията не подлежи на планиране, тоест тя е напълно спонтанна, дори бих казал, че става по един анархичен начин. Това необуздано развитие на бидонвилите показва, че жителите на тези пространства са принудени да бъдат архитекти и специалисти по устройство на територията. Тези непланирани явления са наблюдавани и в миналото, особено по времето на индустриалната революция и преди това.
Въпросът за града на бъдещето, за развитието и преустройството на градското пространство, така че в него да живеят максимално много хора и да бъде то възможно най-демократично устроено, е преди всичко политически въпрос. Това е въпрос, който стои пред политическата власт, независимо дали тя е наднационална, национална или местна власт. Много често местните власти нямат достатъчно познания и не могат да направят диагноза на състоянието на градовете. Публичните власти са натоварени със задачата да разработват инфраструктурни системи и да осигуряват достъпа на населението до образование и здравеопазване. Това е възможно само ако публичните власти са в състояние да диагностицират проблемите, да приложат добри инструменти и да мобилизират финансиране. В много страни обаче властите са податливи на корупция. На много места корумпираността на политическите елити е свързана пряко с проблемите и бъдещето на града. Не може да има устойчиви градове в една политически система, в която корупцията е всеобща. Всички изследвания показват, че корупцията на политическите елити е сериозна пречка към градското развитие. Да вземем за пример някои мексикански градове, разположени по границата със САЩ. Там населението е блокирано между изключително корумпираната политическа власт и наркотрафикантите, които гледат на тези градове като на свои терени за трупане на богатства. И докато те корумпират правителствата, населението живее в огромен стрес и е принудено да емигрира в САЩ.
Много автори сочат, че размерът на урбанизацията в последните десетилетия е толкова голям, че понятието град започва да губи своя смисъл. Урбанизираните пространства добиват безгранични размери, вече не се знае откъде започват те и къде свършват. Къде започва е къде свършва, например, Лос Анджелис, който някои наричат градът на колела, посочвайки с това, че е град, зависим от транспорта, град без граници, в който се влиза неусетно и се излиза неусетно. Същото важи и за големите китайски, африкански и индийски градове. Тези региони на урбанизация са толкова големи, че може би трябва да спрем да ги наричаме градове и да намерим по-подходяща дума – агломерация, урбанистична мъглявина, регион, урбанистична покривка и т.н. Все понятия, които описват едно дифузно място. В търсенето на урбанистични решения не можем да се опираме единствено на историята, защото историческият град вече не съществува. Трябва да разберем съвременната урбанизация, за да се опитаме след това да намерим добрите средства, добрите инструменти, които ще ни позволят да устроим по-добре града – това едновременно мощно и крехко урбанистично пространство.
Мишел Люсо е географ, професор по градски науки в Университета в Лион, директор на Institut Français de l’Education. Автор на книги и произведения, свързани с града и урбанизацията, сред които: L’Homme spatial (2007) и Речник по география и пространство на обществата (2013).
Минчо Ненчев: Не сме си изяснили докрай класическите ценности на градската среда
Едва ли можем да си представим, че през 2050 г. най-големият град в света ще се казва Чангчун, град, който в момента е с население 8 милиона души. За тази стара столица на Китай обаче е планирано да стане най-големият град в света именно през 2050 г. Тогава населението на Чангчун трябва да достигне 50 милиона души. В момента в Китай се осъществява един огромен експеримент. Китайците казват: „Ние имаме вече 300 милиона жилища, можем да поканим американците да се преселят при нас“. Това е нещо феноменално. Така че градът на бъдещето трябва да се разглежда и през плоскостта на реалната инвестиционна политика на големите държави. От една страна, това е политика на експанзия, а от друга страна – политика на осъзната необходимост за по-нататъшно развитие.
През последните години бяха открити немалко древни градове. В почти 99% от случаите става дума за планирани градове. В противовес на Аристотел обаче, който смята, че най-големият град трябва да наброява 5000 души, градовете на бъдещето не са ограничени. Ние сме свидетели на невероятна промяна – градове-символи като Ню Йорк, Лондон и Париж вече не отговарят на досегашната си роля.
Страхотен урбанистичен бум се наблюдава най-вече в страните от третия свят. Най-развиващият се град в момента е столицата на Бангладеш, макар че е едва наполовина канализиран. През последните десетилетия разкопките на археолозите разкриха цивилизации, които още преди 5500 години са имали канализация, управление на отпадъците и нощно осветление. Има цивилизации, които за дълги периоди от време не са водили никакви войни, докато ние сме свикнали да пишем нашата история като история на войните, а не на градското развитие или на търговията.
В нашето общество напоследък се водят много дебати за това какъв да бъде градът на бъдещето. Разбира се, перспективата не е 2050 г., а близкото бъдеще. Ние винаги сме изправени пред дилемата дали архитектите да станат политици или политиците да бъдат архитектурно ограмотени. Колкото повече инвестиционни инициативи има, колкото повече инвазии наблюдаваме в градската среда, толкова повече ще бъркаме, тъй като все още не сме си изяснили докрай класическите ценности на градската среда. Колкото до това какъв ще бъде градът на бъдещето – за това можем само да гадаем. Историята разказва, че цветущи градове са изчезвали за един миг. Същевременно изключително интересни са новите урбанистични експерименти – в това отношение бих посочил Масдар сити в Абу Даби, новите предградия на Сеул, някои експерименти в Китай и Туркменистан.
Политиците са длъжници на гражданите. Тази спонтанна хиперинвазия на бидонвилите може да се реши по един-единствен начин – осигуряване на тези пространства с инфраструктура. Нещо, което се направи, например, в Перу преди 30 години. В Европа проблемите са различни, при нас на практика демографският прираст е с обратен знак, този континент се обезлюдява. Европа е пред дилемата дали да увеличи драстично своето население или да контролира натиска отвън.
Доц. Минчо Ненчев е преподавател в катедра „Градоустройство“ на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Участвал е в редица научни проекти и градоустройствени разработки у нас и в чужбина.